Решение № 261253 от 18.11.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№....... гр. София, 18.11.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА

ГЪЛЪБОВА

Мл. съдия

ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 15260 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258

- 273 ГПК.

С решение №

200025 от 23.08.2019 г. по гр. д. № 72909/2018 г., Софийски районен съд (СРС), ГО, 25 - и състав, е отхвърлил предявения от „Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.С., срещу Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ЕИК

********, с адрес: гр.

София, бул. „**

********, положителен установителен иск с правно основание чл.

415, ал. 1, вр. с чл. 422, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземане в размер на 19 820,80 лв., цена за извършена доставка на стоки, за която са издадени 11 броя фактури за периода 30.11.2015 г. - 23.11.2016 г., ведно със законната лихва от 11.04.2018 г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 3 522,90 лв. за периода 30.11.2015 г. - 29.03.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23305/2018 г. по описа на СРС, 25 - и състав.

Осъдено е „Л.“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца „Л.“ ЕООД, чрез управител В.С., с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен по фактура № **********/31.07.2016 г. за сумата 6 000 лв. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано. Излагат се доводи, че е налице извънсъдебно признание на вземането от ответника - фактурата е заведена не само в счетоводството на ищеца, но и в счетоводството на ответника.

Последният е заплатил сумата 72 лв. по фактура № **********/31.11.2015 г. по договора, което опровергава извода, че „доставки“ за кетърингово обслужване не са извършвани. Сочи се, че не е изяснен въпросът по кой от двата договора за обществени поръчки е издадена спорната фактура. Налице е и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - в диспозитива на решението претенцията е отхвърлена за 11 броя фактури, без да са посочени конкретни номера, въз основа на кои договори за обществени поръчки, на каква стойност и за какви услуги, поради което липсва „сила на пресъдено нещо“. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част, с произтичащите от това законни последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Софийски университет „Св. Климент Охридски“, чрез адвокат И.М., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че първоинстанционният съд е обсъдил и взел предвид всички събрани по делото писмени доказателства, като правните му изводи са в съответствие с материалния закон. Посочва се, че решаващият съд е дал възможност на ищеца да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията му, но същият не е доказал по несъмнен начин реалното извършване на кетъринговите услуги и заявяването им от ответника. Предвид изложеното се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Л.“

ЕООД, ЕИК ********, представлявано от управителя В.С., срещу Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ЕИК ********, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземане в размер на 13 820,80 лв., цена за извършена доставка на стоки, за която са издадени 10 броя фактури за периода 30.11.2015 г. - 23.11.2016 г. (с номера **********/30.11.2015 г. - на стойност 72 лв., **********/16.03.2016 г.

- на стойност 711,40 лв., **********/16.03.2016 г. - на стойност 354,24 лв., **********/29.03.2016 г. - на стойност 199,56 лв., **********/19.05.2016 г. - на стойност 9 750 лв., **********/27.06.2016 г. - на стойност 200 лв.,

**********/14.10.2016 г. - на стойност 800 лв., **********/17.10.2016 г.

- на стойност 100 лв., **********/23.11.2016 г. - на стойност 633,60 лв., **********/23.11.2016 г. - на стойност 1 000 лв.), ведно със законна лихва от 11.04.2018 г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 3 522,90 лв. за периода 30.11.2015 г. - 29.03.2018 г., вкл. по фактура № **********/31.07.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23305/2018 г. по описа на СРС, 25 - и състав, не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно в обжалваната част, като с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Производството е образувано по предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че между ищеца „Л.“ ЕООД и ответника Софийски университет „Св. Климент Охридски“ са сключени два договора за обществена поръчка, единият с предмет: „Организация, управление и контрол на вечерни кетъринг събития на СУ „Свети Климент Охридски““, другият с предмет: „Осигуряване на кафе - паузи в рамките на конферентни събития, семинари, кръгли маси, симпозиуми и др.“. По договорите са направени доставки на обща стойност 19 820,80 лв. съгласно фактури с номера **********/30.11.2015 г. - на стойност 72 лв., **********/16.03.2016 г. - на стойност 711,40 лв., **********/16.03.2016 г. - на стойност 354,24 лв., **********/29.03.2016 г. - на стойност 199,56 лв., **********/19.05.2016 г. - на стойност 9 750 лв., **********/27.06.2016 г. - на стойност 200 лв., **********/31.07.2016 г. - на стойност 6 000 лв., **********/14.10.2016 г. - на стойност 800 лв., **********/17.10.2016 г. - на стойност 100 лв., **********/23.11.2016 г. - на стойност 633,60 лв., **********/23.11.2016 г. - на стойност 1 000 лв. Въпреки отправената нотариална покана ответникът не е платил задълженията си по посочените фактури. Предвид изпадането на ответника в забава, считано от момента на издаване на всяка от фактурите, същият дължи и лихва за забава в общ размер на 3 522,90 лв. Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата 19 820,80 лв. - главница и 3 522,90 лв. - лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.

С депозирания по делото в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че представените по делото фактури не съставляват основание за възникване на задължение за плащане. По делото не е доказано реално изпълнение на услугите, за които са съставени процесните фактури. Позовава се на чл. 4, ал. 6 от договор № 80.09-24/01.03.2016 г., че цената на извършената услуга става дължима в 30 - дневен срок след извършване на поръчката, удостоверена в приемо - предавателен протокол за всяка една заявка. Фактурата, заедно с приемо - предавателния протокол, подписан без забележки от надлежно упълномощени представители на двете страни, се входират в деловодството на възложителя с придружително писмо. Посочва се, че в случая предаването на стоката не е удостоверено с нарочно съставени документи - приемо - предавателни протоколи, както и придружителни писма. Не е налице и основание за начисляване на претендираната лихва, тъй като не е настъпил падежът за плащане.

Моли се за оставяне без уважение на исковата молба като неоснователна и недоказана.

Въз основа на заявление от 11.04.2018 г., подадено от „Л.“ ЕООД, е постановена заповед за изпълнение на парично вземане от 24.04.2018 г. по ч. гр. д. № 23305/2018 г. по описа на СРС, ГО, 25 - и състав, срещу Софийски университет „Св. Климент Охридски“ за сумата 19 820,80 лв., представляваща цена на извършена доставка на стоки, за която са издадени 11 бр. фактури за периода 30.11.2015 г. - 23.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 11.04.2018 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 3 522,90 лв. за периода 30.11.2015 г. - 29.03.2018 г. и 1 167,03 лв. - разноски по делото.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед, като е заявил, че не дължи претендираната сума.

Ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция.

Към заявлението по чл. 410 ГПК и към исковата молба са приложени в заверено копие посочените 11 броя фактури, видно от които единствено фактура № **********/30.11.2015 г. е подписана от двете страни по спора.

Към исковата молба са представени в заверено копие договор № 80.09-24/01.03.2016 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Осигуряване на кафе - паузи в рамките на конферентни събития, семинари, кръгли маси, симпозиуми и др.“ и договор № 80.09-69/18.05.2016 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Организация, управление и контрол на вечерни кетърингови събития на СУ „Св. Климент Охридски“ - коктейли, приеми, банкети, партита и др.; обслужване извън заведения за хранене и развлечения (кетъринг)“.

Предвид посоченото в т. 12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, че между страните е сключен договор за обществена поръчка с предмет: „Организация, управление и контрол на вечерни кетъринг събития на СУ „Св. Климент Охридски“ се налага изводът, че процесните фактури са издадени именно във връзка с този договор за обществена поръчка, а не във връзка с представения с исковата молба договор № 80.09-24/01.03.2016 г., поради което последният е неотносим към спорния предмет и не следва да бъде обсъждан.

По силата на договор № 80.09-69/18.05.2016 г. Софийски университет „Св. Климент Охридски“, в качеството на възложител, е възложил на „Л.“ ЕООД - изпълнител, да осигурява организация, управление и контрол на вечерни кетърингови събития на възложителя - коктейли, приеми, банкети, партита и др.; обслужване извън заведения за хранене и развлечения (кетъринг) в съответствие с оферта № 72-00-292/09.05.2016 г. - Техническото приложение и ценовото предложение на изпълнителя, които са неразделна част от договора. Уговорен е срок на договора от 1 година. По силата на чл. 4, ал. 1 от договора възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя възнаграждение при добросъвестно, срочно и качествено изпълнение на доставката/услугата, предмет на договора. В ал. 6 е уговорено, че възложителят заплаща уговореното възнаграждение по банков път на посочена от изпълнителя банкова сметка *** - дневен срок, считано от предаване от изпълнителя към възложителя на приемо - предавателен протокол, подписан от възложителя, при точно и коректно изпълнение на дейностите, отразено в приемо - предавателния протокол и на фактура в оригинал. Приемо - предавателният протокол и оригиналната фактура се считат надлежно предадени с входирането им в деловодството в Ректората (с придружително писмо).

Разпечатката съдържа 45 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca6029a5-b019-447e-a5f0-f7dca417b10d