Определение № 431 от 12.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 431 гр. Бургас, 12.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева М.

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева М. Въззивно частно гражданско дело № 20242100501706 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба с вх. № 9052 от 27.09.2024г. по описа на Районен съд – Несебър от „Ай Тръст“ ЕООД със седалище гр. София против Определение № 930 от 11.09.2024г., постановено по гр. дело № 1191/2023г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е оставена без уважение молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Депозираната частна въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува.

Жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на определението (съобщение за изготвеното определение е получено от страната на 24.09.2024г., а жалбата е депозирана в съда чрез Системата за сигурно електронно връчване на 27.09.2024г.), дължимата държавна такса е заплатена и процесуалният представител на въззивника – юрисконсулт Сара Сталева разполага с валидна представителна власт да сезира настоящата инстанция (лист 14 от въззивното производство).

В частната жалба се посочва, че първоинстанционното определение е неправилно, тъй като съдът не е коментирал доводите на ответната страна, че делото се ползва с ниска правна и фактическа сложност и съдът е могъл сам, преценявайки количеството и качеството на положения от адвоката труд и 1 спецификите на конкретното производство да определи размера на възнаграждението, който може да бъде и под минималния по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В частната жалба се посочва, че в мотивите на Решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумен характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право.

Изрично в молбата се подчертава, че в настоящия случай делото не се ползва с фактическа сложност, тъй като не е било налице спор по отношение на съществени за спора факти, като дружеството изрично е признало сключването на оспорените договори за предоставяне на поръчителство и неговото съдържание – тоест – не е било необходимо събирането на много на брой и обемни по съдържание доказателства. Посочва се, че ответното дружество е оказало пълно съдействие и е извършило признание на неизгодни за него факти – извършени от ищеца плащания, предоставило е и счетоводни справки, които са послужили за постановяване на съдебното решение, а и по въпроса е налице многобройна и константна практика, което означава, че спорът не се характеризира с голяма правна сложност.

С частната жалба се претендира да бъде отменено атакуваното определение, като вместо него да бъде постановено ново определение по съществото на спора, с което са бъде изменено постановеното първоинстанционно решение, като бъде присъдено възнаграждение за адвокат, съответстващо на действителната правна и фактическа сложност на производство в размер на 150 лева.

Ответната страна по депозираната частна жалба – З. Д. Д. чрез своя процесуален представител – адвокат Мирослав Михайлов оспорва депозираната частна жалба и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение. В депозирания писмен отговор цитира практика на ВКС на РБ, свързана с направените възражения от страна на въззивното дружество, като посочва, че процесуалното представителство, осъществявано от адвокат представлява обществено значима дейност, не по-маловажна от дейността на съда и в конкретния случай не са изложени аргументи, за да бъде подценен квалифицирания адвокатски труд. Посочва в писмения отговор, че видно от 2 представените доказателства същият е регистрирано по ЗДДС лице и дължимото възнаграждение по смисъла на чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да включва ДДС.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от З. Д. Д. против „Ай тръст“ ЕООД със седалище гр. София, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответното дружество, че сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от 08.04.2023г. с дружеството – „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сума в размер от 400 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство от 08.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

По делото пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор на предявените искове от страна на ответното дружество - „Ай тръст“ ЕООД със седалище гр. София, в който се посочва, че предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер, излагат се подробни и обосновани възражения по доводите в исковата молба и се претендира да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от ищцовата страна два обективно кумулативно съединени иска – установителен за прогласяване нищожността на договора и осъдителен за връщане на сума в размер от 400 лева като недължимо платена.

С Решение № 269 от 24.07.2024г., постановено по гр. дело № 1191/2023г. по описа на Районен съд – Несебър е прогласена нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 08.04.2023г., сключен между З.

Д. Д. и „Ай тръст“ ЕООД със седалище гр. София поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност.

С цитираното решение, Районен съд – Несебър е осъдил ответното дружество да заплати на ищцата сума в размер на 167, 91 лева, представляваща недължимо платено по Договор за предоставяне на 3 поръчителство от 08.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2023г. – подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С цитираното решение, първоинстанционният съд е осъдил ответното дружество да заплати на адвокат Мирослав Михайлов сума в размер на 1 053 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за адвокат. В своите мотиви първоинстанционният съд е посочил, че възнаграждението е определено при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата – поотделно за двата обективно съединени иска и в размери съответстващи на минималните предвидени размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В своите мотиви, съдът е приел, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност и именно поради тази причина е определил размерите на адвокатското възнаграждение – сума в размер от 573 лева за предявения иск за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство и сума в размер на 480 лева с ДДС за предявения осъдителен иск.

В срока за обжалване на решението, „Ай Тръст“ ЕООД е депозирало молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК с искане за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта му за разноските, като претендира първоинстанционния съд да измени своето решение и да намали присъденото възнаграждение за адвокат на сума в размер от 150 лева.

Ответната страна по депозираната молба – З. Д. Д. – ищец в първоинстанционното производство чрез своя процесуален представител депозира писмен отговор на молбата, в който посочва, че искането е неоснователно, тъй като твърденията в подадената молба, че с поведението си ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото целят единствено незаплащането на разноски.

С обжалваното понастоящем определение – Районен съд - Несебър е приел, че молбата на ответника по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна и я е оставил без уважение. В своето определение, първоинстанционният съд е посочил, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските, тъй като е определено възнаграждение за всеки от двата предявени иска поотделно, като е взета предвид цената на всеки иск и фактическата и правна сложност на делото, а и определените разноски не 4 превишават размерите, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Окръжен съд – Бургас намира депозираната частна жалба за неоснователна, а атакуваното Определение № 930 от 11.09.2024г., постановено по гр. дело № 1191/2023г. по описа на Районен съд – Айтос за правилно и законосъобразно, като напълно споделя фактическите констатации на първоинстанционния съд и направените въз основа на тях правни изводи, поради което препраща към тях на основание чл. 272 във връзка с чл. 278, ал. 4 от ГПК.

По отношение на наведените в частната жалба възражения, съдът намира следното:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да иска присъждане в тежест на ответника на разноски, съобразено с уважената част на иска. Безспорно е по делото, че предвид направеното изменение на осъдителната претенция в хода на производството, приета от страна на съда следва да се приеме, че предявените искове са уважени изцяло.

От представените по делото доказателства се установява и обстоятелството, че страните по сключеният Договор за правна защита и съдействие от 24.10.2023г. - ищцата З. Д. Д. и нейния процесуален представител – адвокат Мирослав Михйлов са приели оказването на правната защита и съдействие да бъде безплатно за ищцата на основание чл. 38, ал. 1, т.

3, пр. 2 от Закона за адвокатурата – оказване на защита на близък (лист 60 от първоинстанционното производство). В този случай, и предвид направеното искане за присъждане на разноски, първоинстанционният съд в своето решение е определил възнаграждение, което да бъде изплатено на адвокат Михайлов от ответното дружество в размер на 573 лева по предявения иск за нищожност на договора и в размер на 480 лева по предявения осъдителен иск – общо – сума в размер на 1 053 лева с включен ДДС. Предвид обстоятелството, че ответната страна е узнала за присъденото възнаграждение за адвокат едва с постановяване на самото решение, настоящата инстанция намира, че е допустимо направеното възражение за прекомерност на определеното възнаграждение за адвокат с молбата за изменение на решението в частта за разноските и правилно Районен съд – Несебър го е разгледал по същество.

5

Съгласно мотивите на ВКС на РБ по т. 3 от ТР № 6/6.11.2013г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ, когато съдът е сезиран с възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

От друга страна – съгласно задължителните за националните съдилища разяснения по правилното тълкуване и прилагане на правото на ЕС, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело C-438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Следователно, приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. При надлежно релевирано възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатското възнаграждение и съобразно нормативните изисквания по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът трябва да извърши преценка на действителната правна и фактическа сложност на всяко конкретно дело.