Определение № 376 от 21.07.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 376 гр. Велико Търново, 14.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20234000500263 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С Определение № 710/17.05.2023 г., постановено по гр. д. № 221/2023 год. по описа на Окръжен съд – Плевен, е прекратено производството по гр. д. № 221/2023 год. по описа на Окръжен съд – Плевен и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Левски.

С Определение № 271/12.06.2023 год., постановено по гр. д. № 316/2023 год. по описа на Районен съд - Левски, е прекратено производството по гр. д. № 316/2023 год. по описа на Районен съд - Левски и е повдигнат спор за подсъдност на същото (между Районен съд – Левски и Окръжен съд - Плевен), като делото е изпратено за разрешаването му от Апелативен съд – Велико Търново.

Съдът, като обсъди доводите на двете съдилища, залегнали в прекратителните им актове, приема следното:

Производството по гр. д. № 221/2023 год. по описа на Окръжен съд – Плевен е образувано въз основа на предявен иск от В. Й. Н., ЕГН **********, от с. Българене, Община Левски, Област Плевен, ******** против Т. В. Н., ЕГН **********, от с.

Българене, Община Левски, Област Плевен, ******** иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН.

За да намери, че делото не му е подсъдно и да го изпрати за произнасяне на Районен съд - Левски, Окръжен съд – Плевен е приел, че е бил сезиран с иск с правно основание чл.

30, ал. 1 от ЗН. Прието е, че искът по чл. 30, ал. 1 от ЗН е неоценяем и подлежи на разглеждане от районен съд като първа инстанция, като този иск не е иск за защита на право 1 на собственост върху наследствени имоти, а е конститутивен иск, чрез които наследникът с право на запазена част упражнява потестативното си право да иска възстановяването й, когато тя е накърнена чрез извършени от наследодателя завещателни разпореждания или дарения. Окръжният съд е прел, че съгласно чл. 110, ал. 1 от ГПК местно компетентен да се произнесе по този иск е съдът по местооткриване на наследството, което е последното местожителство на починалия (чл. 1 от ЗН) - в случая с. Българене, Община Левски, Област Плевен, поради което искът се явява родово и местно подсъден на Районен съд - Левски.

На свой ред Районен съд – Левски, за да отрече своята компетентност, е приел, че съобразно съдебната практика искът по чл. 30, ал. 1 от ЗН бил облигационен, конститутивен и оценяем; цената му се определяла от данъчната оценка на недвижимите имоти, когато такива са предмет на разпореждането (чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК). В случая, районният съд е приел, че процесният иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН касае универсално завещание, същият е оценяем, като цената му следва да се определи съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК – от сбора на стойността на движимите вещи и недвижимите имоти (удостоверяван интерес от 270 226.48 лв. в Протокол за обявяване на саморъчно завещание, съхранявано извън нотариата), съотнесени към претендирания размер на намалението – претендира се намаляване с 1/4 на извършеното завещателно разпореждане, колкото се твърди, че е запазената част на ищеца от наследството на баща му, т.е. цената на иска е 67 556.50 лв., поради което поради което искът за намаляване на завещателното разпореждане следва да бъде разгледан от окръжен съд, с оглед разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК.

Настоящият състав приема, че родово компетентен да разгледа предявените искове е Районен съд – Левски.

За родовата подсъдност съдът следи служебно (чл. 119, ал. 1 от ГПК). Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за възстановяване на запазена част, накърнена със завещание. Предявеният конститутивен иск е неоценяем, поради което нормата на чл. 69, ал.

1, т. 4 от ГПК не намира приложение, тъй като правото на възстановяване на запазена част е имуществено, но паричното му изражение е предмет на доказване в хипотеза на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания чрез завет или дарения, в които само случаи част от предмета на производството е установяване паричния размер на наследствената маса, съответно на запазената и разполагаемата част. Установяването на този размер е необходимо единствено, за да бъде извършена преценка дали с атакуваното разпореждане или разпореждания, наследодателят е накърнил запазената част. В случаите на универсално завещание подобно изследване стойността на наследствената маса не е необходимо. Именно с оглед на тези особености на иска по чл. 30 от ЗН, с който се защитава правото на наследник със запазена част да получи наследствено имущество на определена стойност, съответна на паричния размер на запазената част, а не право на собственост върху конкретен недвижим имот или имоти и при липса на определени в процесуалния закон правила за определяне на цената му, следва, че посоченият иск е неоценяем. В т. см. Определение № 67/19.03.2015 г. по ч. гр. д. № 385/2015 г., ІІ г.о. на ВКС на РБ.

Т. е. от данните по делото се установява, че съгласно чл. 103 от ГПК компетентен да 2 се произнесе по спора е съответният районен съд. В случая – Районен съд - Левски.

По изложените съображения, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения иск от В. Й. Н., ЕГН **********, от с.

Българене, Община Левски, Област Плевен, ******** против Т. В. Н., ЕГН **********, от с. Българене, Община Левски, Област Плевен, ********, с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, е РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Левски за разглеждане на предявения иск.

ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на Окръжен съд – Плевен за сведение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3