Решение № 11 от 06.03.2026, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. *** 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Административно наказателно дело № 20254220200152 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на А. И. Г. против Наказателно постановление № ***/ 02.05.2025 г., издадено от началника на Районно управление (РУ) Дряново.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат Р. И. от АК ***. Моли съда да отмени обжалваното НП. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ от адвоката.

За въззиваемата страна началник на РУ *** редовно призован, не се явява представител.

Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Административно наказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, № *** с актосъставител И. П. в присъствието на свидетеля А. К. – двамата служители в РУ Дряново.

С мотивирана резолюция № ***/ 14.04.2025 г. на началника на РУ Дряново административно-наказателното производство по АУАН серия GA, № *** е прекратено във връзка с образувана преписка рег. № *** г. по описа на РУ Дряново за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

С постановление от 28.04.2025 г. на Районна прокуратура *** по преписка № 959/ 2025 г. е отказано да бъде образувано досъдебно производство и преписката е прекратена. Прокурорът е приел, че не е извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, тъй като обществената опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Постановено е препис да се изпрати на началника на РУ Дряново за налагане на 1 административно наказание.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП. В него се приема за установено, че на 06.03.2025 г. в 15,59 ч. в гр. *** по ул. *** до № 59 жалбоподателят управлява триколесно електрическо ППС, ELECTRIC MOBILITY SCOOTER модел *** без да притежава СУМПС, с което е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Въз основа на горното на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

По делото са изслушани показанията на свидетелите П. и К., които потвърждават фактите, изложени в съставения АУАН. Същите заявиха, че спрели за проверка жалбоподателя, който управлявал триколесното превозно средство. Нямал документи за собственост и свидетелство за правоуправление. Свидетелят П. преценил, че това моторно превозно средство подлежи на регистрация чрез познаване на нормативната база ЗДвП и Наредба I-45. Посочва, че превозното средство не попадало в категорията индивидуални електрически превозни средства, тъй като видимо седалката била над 40 см. и тежало повече от 50 кг при направено измерване.

По делото е разпитан св. Н. М., който посочи, че баща му закупил от жалбоподателя електрическо МПС за инвалиди, модел *** на 01.06.2025 г. Преди да го закупи се обадил в КАТ ***, от където му казали, че не подлежи на регистрация. Към момента превозното средство също не било регистрирано.

НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя на 05.11.2025 г., в законоустановения срок – 10.11.2025 г., е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

По същество административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 140 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

По делото спорният въпрос е дали процесното превозно средство, управлявано от жалбоподателя към датата на проверката, представлява индивидуално електрическо превозно средство по смисъла на §6, т. 18б от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП и съответно попада ли в обхвата на §6, т. 11 от ДР на ЗДвП, който изрично изключва индивидуалните електрически превозни средства от моторните превозни средства или съставлява моторно превозно средство и подлежи на регистрация на общо основание.

Съгласно цитираната разпоредба на §6, т. 18б от ЗДвП (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г., доп., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) "Индивидуално електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, но ненадвишаваща 25 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. От изложеното следва извода, че всяко електрическо превозно средство, което не отговаря на горните критерии, не представлява индивидуално електрическо превозно средство и правилата на ЗДвП за този вид превозни средства не следва да се прилагат.

В конкретния казус в НП и в съставения при проверката АУАН е посочен само вида на превозното средство – ELECTRIC MOBILITY SCOOTER модел ***, без да са установени и описани останалите индивидуализиращи го като индивидуално електрическо или моторно превозно средство показатели. Както се установи от 2 цитираната разпоредба на §6, т. 18б от ЗДвП основният критерий за определяне дали електрическите тротинетки или други превозни средство с електрически двигател представляват инвидуално електрическо или моторно превозно средство с определена категория е не само мощността на двигателя или конструктивната максимална скорост, а наличието или липсата на място за сядане и височината на неговата референтна точка. По делото не се представиха доказателства за установената от служителите на РУ Дряново мощност на двигателя, конструктивна максимална скорост и височина на референтна точка на управляваното от жалбоподателя превозно средство. Дори да се приеме, както твърди в показанията си св. П., че височината на референтната точка на превозното средство била повече от 40 см., а теглото повече от 50 кг., то не се събраха никакви доказателства относно мощността на двигателя или максималната му скорост на движение. Това безспорно води до невъзможност да се установи по категоричен начин както видът на превозното средство, така и режимът, който следва да се съблюдава при неговото управление, респективно дали водачът му следва да изпълнява задълженията му вменени в чл. 150 от ЗДвП. Поради което следва да се приеме, че жалбоподателя не е осъществил твърдяното нарушение, а НП следва да се отмени поради недоказаност на повдигнатото административно обвинение.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че представената от адв. И. извадка от електронен магазин е за превозно средство, което не от посочения вид и модел в НП, а именно ELECTRIC MOBILITY SCOOTER модел ***.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е жалбоподателят е представляван безплатно в настоящото производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) и в тази връзка е направено искане за присъждане на разноски на адв. И.. Налице са предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно : адвокатът е оказал безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и в производството е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. Поради което съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, като осъди другата страна да го заплати. В полза на адвокат И. следва да бъде присъдено възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 204,52 евро (равностойност на 400 лв.).

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № *** от 02.05.2025 година на Началника на РУ *** с което на А. И. Г., ЕГН **********, гр. *** ул. *** № 24 за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 102,26 евро (равностойност 200 лв.) на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. И. от АК *** сума в размер на 204,52 евро (равностойност на 400 лв.) – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.

3

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – *** в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________

4