Решение № 434 от 29.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20258002104457 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ф. К. Ф. срещу решение №299 от 24.06.2025г по в.гр.дело № 149/2025г. на Окръжен съд –Русе , с което е след отмяна на решение №1585 от 22.11.2024г на Русенски районен съд, срещу касатора в качеството му на отчетник при длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона” е уважен иск, предявен от бившия му работодател „Европа –Транс 2001”ЕООД по чл. 207 ал.1. т.2 КТ за реализиране на пълна имуществена отговорност за липса в размер на сумата 6726,07лв- стойността на заредено дизелово гориво с ОМВ карта с рутекс функция №4331 в периода 20-21 ноември 2019г.

Въззивният съд е ревизирал изводите на първоинстанционния съд ,че на ответника като шофьор не е била вменена отчетническа функция във връзка предоставената му за ползване „горивна карта”, позволяваща зареждане на гориво без касово разплащане, след като от своя страна е приел за безспорно на каква длъжност е бил назначен ответника по трудов договор.Изяснено е, че като част от оборудването и документацията на превозното средство му е предоставена ОМВ карта с рутекс функция,която се използва за зареждане на гориво от определени бензиностанции в страната и чужбина; че картата е собственост на ОМВ-България и дава право на ползувателя иМ (клиент на ОМВ) да закупува стоки и услуги без плащане в наличност във всички обекти партньори на собственика на картата в страната и чужбина ; че за закупено дизелово гориво с карта № 4331 на пет пъти в периода 1

20-21.11.2019 г. от бензиностанция във Франция ,„ОМВ България“ ООД е фактурирал на ищцовото дружество 3438,76 евро при единична цена на литър 1,46 евро, като поради неплащане на фактурата, настоящият ищец „ЕВРОПА - ТРАНС 2001" ЕООД е осъден с влязло в сила решение по гр.д. № 1296/2021г. по описа на РС – Велико Търново да заплати сумата 6726,07лв.; че по същото дело настоящият ответник Ф. Ф. е бил разпитан като свидетел , тъй като за периода 20-21.11.2019 г. е изпълнявал курс до Франция като водач на товарен автомобил с рег. [рег.номер на МПС] , но безспорно към момента,когато са заредени количествата гориво по горепосочената фактура от 30.11.2019г, управляваният от него товарен автомобил се е намирал (паркиран за пренощуване) на 500 км. от мястото ,на което е извършено зареждането; че такова значително количество гориво (общо количество от 2345,19 литра) не би могло да бъде заредено в управлявания от ответника товарен автомобил, към този момент с пълен резервоар,както и че при връщането си в България, което станало за обичайното време на пътуване без неоправдано забавяне, картата се е намирала у ответника. Прието е за установено от доказателства по приложеното дело, че по силата на договор ,сключен през 2009г „ОМВ България ” ООД предало на „ЕВРОПА ТРАНС 2001“ ЕООД общо 20 бр. ОМВ карти с рутекс функция,между които и тази с № 4331, в която е бил изписан конкретно регистрационният номер на автомобила, управляван от ответника на 20-21.11.2019 г, както и че всички горивни карти са били с един и същ ПИН – код. Този код не би могъл да се променя от ползувателя след предаване на картите и промени не са правени, съгласно представено по делото писмо от издателя , като служителите на издателя и партньорските бензиностанции не са били длъжни да следят дали с картата се зарежда гориво в автомобила, чиито рег.номер е изписан на пластиката.

На свой ред и въпреки възраженията на ответника,че от ищеца се твърдят факти за механизъм на увреждане, при което се изключва същото да е от липси ,въззивният съд е дал квалификация на иска по чл.207,ал.1 т.2 КТ, акцентирайки на състоянието на неотчетност на поверени на ответника активи и като е посочил ,че липсата е юридическо понятие за щета,което се изгражда върху презумпцията за причиняване на недостига от отчетника.

Позовал се е на твърдението на ищеца за липса на гориво, причинена по вина на ответника чрез неправомерно ползване на горивната карта при пет зареждания от бензиностанция във Франция през нощта на 20-21.11.2019г. Предвид ,че като шофьор ответникът Ф. е зареждал гориво , плащал гориво и др. такси във връзка с извършваните превози,според въззивния състав той е имал качеството на отчетник - както по отношение на предоставените му от работодателя средства за безкасово плащане,така и по отношение на закупеното с тях гориво.След констатация за непълен доклад по делото пред първа инстанция ,въззивният съд изрично е указал за доказателствената тежест на отчетника при опровергаване на презумпцията. Във въззивна инстанция са допуснати и събрани доказателства, но не по всички искания на страните . Като преклудирани са отклонени исканията на ищеца да се приемат представени писмени отчети на водача Ф. с които да докаже, че именно посочената в исковата молба горивна карта №4331 на ОМВ-България е била у него по време на извършения курс с автомобила (първоинсатционният съд е приел това обстоятелство за безспорно с решението ,отменено от въззивния съд) За неоснователно обаче въззимвният 2 съд приема и възражението,че при изпълнявания курс до Франция на ответника не е била предадена точно ОМВ карта №4331,а друга. Картата с този номер е издадена за автомобила,с който ответникът е осъществил превоза и номерът му е бил означен на нея.

Възприето е, че възраженията на ответника са в насоките,разясненси в ППВС №5/1955г, но са неоснователни. Всички издадени гориви карти са били с един и същ ПИН - код, но системата на ОМВ не е позволявавала той да бъде променян.Независимо от установеното посредством събраните гласни доказателства,че някои шофьори оставяли в кабините на автомобилите картите и кодовете,не се е установило това да е било по нареждане на работодателя. Обстоятелството къде се е намирал товарният автомобил към момента на петте зареждания,не изключва вината на ответника за процесните липси, ирелевантно е дали по това време той е бил в камиона или не,след като е налице възможност за предоставяне картата на трети лица, на негова /на ответника/ отговорност.

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуални правила поради необсъждане на всички доводи ,възражения и доказателствата по отхвърлените възражения на ответника

,включително по предпоставките за отчетническа отговорност в негово лице , които ищецът не само не е доказал , но и сам твърди изключващи тази отговорност факти.Ищецът сам твърди ,че се касае за злоупотреба ,извършването на която не вменява на ответника ,поради което отговорност от него може да търси при предпоставките на чл.207, ал.1 т.1 КТ или ако твърди умисъл,по чл. 203 ал 2 КТ,каквито твърдени няма. Ищецът не е провел доказване коя точно горивна карта е предадена на ответника с представения приемо-предавателен протокол ,за да свързва отговорностите му на отчетник с нея. Освен това, следвало е да се вземе предвид възможността картата да не е била физически на мястото, където е отчетено зареждането-ведомствена бензиностанция без свободен достъп. Неглижирани са възраженията и доказателствата за липса на нужната организация при работодателя,за липсата на контрол по отношение на картите.Съображение са развити в съдебно заседание от адв .С. К. Претендират се разноски

Ответникът по касационната жалба „ЕВРОПА - ТРАНС 2001" ЕООД оспорва оплакванията и моли съда да я отхвърли.Съображения са изложени от пълномощника адв.Н. С..Всички възражения на ответника по иска , които са релевантни и не са хипотетични , са обсъдени от въззивния съд и правилно са отхвърлени,а останалите не следва да вземат под внимание. Ответникът по иска е фактически отчетник при използване на горивните карти, което кореспондира с установена практика на ВКС. Представена е писмена защита в даден от съда срок, претендират се разноски

С определение №1540 от 26.03.2026г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК,по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото при решаващата си дейност, да изложи мотиви по всички възражения на страните и да обсъди всички доказателства, относими към правния спор .

По изведения процесуалноправен въпрос Върховен касационен съд ІІІ г.о изтъква последователната съдебна практика, формирана в ППВС№1/1953г, ТР №1/2001г по 3 т.д№1/2000г ОСГК , ТР №1/2013г ОСГТК на ВКС , реш. №127/2011г по гр.д №1321/2009г ІV г.о ,реш №212/2012г на ІІ отд на ТК, реш № 223 по гр.д. № 1006/2012 г., ІV г.о, реш.

№423/2014г по гр.д №2145/2013 ІV г.о , реш. №121/2018г по гр.д №5010/2017г ІІІ г. на ВКС. и др , споделяна от настоящия съдебен състав.Въззивният съд е длъжен съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК да обсъди в мотивите на решението всички доказателства по делото, всички правнорелевантни факти,от които произтича спорното право,възраженията и доводите на страните.Съгласно установената практика на ВКС при търсена по съдебен ред пълна имуществена отговорност от отчетник на основание чл. 207, ал.1 т.2 от Кодекса на труда ,негово е и правото да въведе възражения, свързани с причината за щетата. Те могат да се основават както на факти, които ответникът въвежда за да докаже в процеса, така и на обвързващо установени за гражданския съд факти,на безспорни между страните или извънсъдебно признати от работодателя обстоятелства. Въззивният съд следва да ги обсъди при защитните възражения на ответника. Работодателят е освободен само от задължението да установява презумираните факти, а в тежест на другата страна е да опровергае фактите, за които съществува презумпция.

Въззивното решение е в отклонение на установената по въпроса практика на ВКС.Касационната жалба е основателна в оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение при обсъждането на доказателствата в съвкупност и взаимна връзка по защитни възражения на настоящия жалбоподател .

В случая е предявен и разгледан иск за реализиране на пълна отчетническа отговорност по Кодекса на труда, очертан по този начин от обстоятелствата на които е основан, със съответно на твърденията искане - осъдителен петитум до размера на липсващото като дължим отчет от материално отговорно лице.При съответно възприета от въззивния съд правна квалификация на иска по чл. 207, ал.1 т.2 КТ и допълнително указана от въззивния състав доказателствена тежест за ответника,предприета поради констатиран пропуск в доклада на първа инстанция, въззивният съд е бил длъжен да обсъди доказателствата и доводите по фактическите основания които отчетникът е въвел своевременно в своя защита.В т.14 от ППВС № 5 от 15.XІІ.1955г и трайно установената практика на ВКС възраженията са систематизирани в няколко насоки: нормален производствено стопански риск/ чл.204 ЗЗД/; оправдан стопански риск; неизбежна отбрана или крайна необходимост /чл.46 ЗЗД/; настъпване на щетата поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен работодателят/ чл.83, ал.1 ЗЗД/;неизпълнение задълженията на работодателя по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото;условия в съответствие с характера на работата /чл.127, ал.1,т.2 КТ/ ;условия осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника активи. Липсата представлява типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Работодателят трябва да докаже липсата , както и че привлеченият ответник има съответното качество , за да отговаря за нея , а отчетникът оборва в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност с доказване ,че липсата не се дължи на негови действия или бездействия.

4

От ответника в случая се търси отговорност за липса на гориво, независимо че заприходяване на горивото заредено на пет пъти от безнизостанция във Франция по описания в исковата молба начин самият ищец е отказал да извърши и не го е осчетоводил с фактура, тъй като е оспорвал да е получил доставка чрез който и да било свой служител, като в исковата молба не твърди обратното. Възникнало е обаче задължение за плащане на заредено гориво за негова сметка .