Решение № 64 от 01.02.2022, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Гражданско дело 1807/2021
- Вид
- Решение № 64
- Подписан
- 01.02.2022
- В сила
- 02.03.2022
- Състав
- Еманоел Василев Вардаров
Цитирани разпоредби
- чл.235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.69 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.220 · Кодекс на труда
- чл.220 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.222 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.222 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.225 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.325 ал.1 т.2 · Кодекс на труда
- чл.328 ал.1 т.3 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1 · Кодекс на труда
- чл.345 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 64 гр. Горна Оряховица, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Милена Гр. Д. като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120101807 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове по чл.55 ал.1 предл. III oт ЗЗД ввр. чл.220 ал.1 от КТ и чл.222 ал.1 от КТ, чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ПГЕЕ„М.В.Ломоносов" с ЕИК:104008633(чрез адв.Д.П.Ц. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че ответницата е работила в ПГЕЕ „М.В.Ломоносов” въз основа на трудов договор. На 03.09.2019г. било връчено Предизвестие№РД20-208/03.09.2019г., с което ответницата била предизвестена, че след изтичане на законовия срок от два месеца трудовото и правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328 ал.1 т.З от КТ. На 03.09.2019г. и е връчена Заповед№РД12-1333/03.09.2019г., с която и било прекратено трудовото правоотношение и е наредено да и се заплати обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестие от два месеца.
Обезщетението в брутен размер на 2463.90лв. било начислено на ответницата във ведомостта за м.септември.2019г. и е било изплатено по банков път(получената от В. сума е 2217.51лв.(10% е ДОД, платен на НАП). След прекратяване на трудовото правоотношение ответницата останала без работа. Със Заповед№РД1149/03.10.2019г. било наредено да и се изплати парично обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ за времето, през което останала без работа за периода: 04.09.2019г.-03.10.2019г. Обезщетението било изплатено на ответницата на 07.10.2019г. по банков път в чист размер 1011.41лв. Със Заповед№РД11-123/04.11.2019г. било наредено да и се изплати парично обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ за времето, през което е останала без работа за периода:
04.10.2019г.-03.11.2019г. Обезщетението било изплатено на ответницата на 05.11.2019г. по банков път в чист размер 1011.41лв. Същевременно ответницата оспорила уволнението, извършено със Заповед№РД121333/03.09.2019г. и то било признато за незаконно и отменено с Решение№103/20.03.2020г. по гр.д.№2040/2019г. на ГОPC. Със същото решение М. Н. В. била възстановена на предишната длъжност „старши учител, практическо обучение” и ПГЕЕ„Ломоносов” е осъдена да и заплати сумата 7691.70лв. обезщетение за оставане без работа поради уволнението. С решение№361/11.09.2020г. по в.гр.дело№596/2020г. ВТОС потвърдил решението на ГОРС, а ВКС с Определение№60547/24.06.2021г. по гр.дело№81/2021г. не допуснал касационно обжалване. Така решението на ГОРС влязло в сила. Впоследствие, в законоустановения 14-дневен срок съгласно чл.345 о т КТ ответницата не се явила на работа в ПГЕЕ„Ломоносов”. Издадена била Заповед№РД12-882/16.07.2021г. за прекратяване на трудовото и правоотношение с прекратително основание - чл.325 ал.1 т.2 от КТ. Тази заповед 1 била връчена на ответницата и била оформена трудовата и книжка съгласно представените от нея документи.
Сумата 2217.51лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, била изплатена на ответницата с оглед прекратяване на трудовия и договор по чл.328 ал.1 т.3 - намаляване обема на работа, а сумата 2022.82лв. обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, но уволнението е отменено като незаконно и трудовото и правоотношение е възстановено по силата на влязлото в сила решение на ГОРС по гр.дело№2040/2019г., то е отпаднало основанието на което са получени тези обезщетения. Съгласно чл.55 ал.1 пр.III oт ЗЗД предвижда връщане на даденото при последващо отпадане на основанието, като и ответницата дължи връщането на сумите, тъй като те били платени на отпаднало основание. След като е предявила иск за отмяна на уволнението като незаконно и то е признато за такова от съда, то и ответницата неправомерно е задържала платените и обезщетения по чл.220 ал.1 от КТ и по чл.222 ал.1 от КТ, които са и изплатени с оглед правомерното прекратяване на трудовото и правоотношение по чл.328 ал.1 т.3 от КТ - намаляване обема на работа. Тези обезщетения не се дължат при прекратяване на трудовия договор на основание чл.325 ал.1 т.2 от КТ. Моли съда да осъди ответната страна да заплати на ищеца сумата 4240.33лв., представляваща платена на отпаднало основание сума, както следва: сумата 2217.51лв. - платено на отпаднало основание обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ и сумата 2022.82лв. - платено на отпаднало основание обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на иска – 24.09.2021г. до окончателното и изплащане. Претендират се направените по делото разноски.
Ответницата М. Н. В.(чрез адв.Т.Т. от ГАК) счита, че предявеният иск отговаря на изискванията на закона, предявен е от активно легитимирано лице, което има правен интерес от предявяването му, поради което искът е допустим. По същество искът е основателен. В същото време заявява, че не била поканена да възстанови претендираните суми, каквото е задължението на кредитора ПГЕЕ„М.В.Ломоносов“. Сумите били платени след получаване на исковата молба. Така ответницата не е станала причина за завеждане на делото, защото, ако била поканена щяла да плати и до дело не би се стигнало. Моли съдът да се произнесе с решение при условията на признаване на иска по чл.237 от ГПК. С оглед на това признание на иска били налице предпоставките на чл.78 ал.2 от ГПК, като разноските за настоящото производство следвало да бъдат възложени върху ищеца.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно ГПК, приема за установено следното:
М. Н. В. е работила в ПГЕЕ „М.В.Ломоносов” въз основа на трудов договор. На 03.09.2019г. са били връчени: -Предизвестие№РД20-208/03.09.2019г., с което ответницата била предизвестена, че след изтичане на законовия срок от два месеца трудовото и правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328 ал.1 т.З от КТ; -Заповед№РД12-1333/03.09.2019г., с която и било прекратено трудовото правоотношение и е наредено да и се заплати обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестие от два месеца. Обезщетението в брутен размер на 2463.90лв. било начислено на ответницата във ведомостта за м.септември.2019г. и е било изплатено по банков път(получената от М. Н. В. сума е 2217.51лв.(10% е ДОД, платен на НАП). След прекратяване на трудовото правоотношение ответницата останала без работа. Със Заповед№РД11-49/03.10.2019г. било наредено да и се изплати парично обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ за времето, през което останала без работа за периода: 04.09.2019г.-03.10.2019г.(получената от М. Н. В. сума обезщетение е било изплатено на 07.10.2019г. по банков път в чист размер 1011.41лв.). Със Заповед№РД11-123/04.11.2019г. било наредено да и се изплати парично обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ за времето, през което е останала без работа за периода:
04.10.2019г.-03.11.2019г.(получената от М. Н. В. сума обезщетение е било изплатено на 05.11.2019г. по банков път в чист размер 1011.41лв.). Същевременно М. Н. В. оспорила уволнението, извършено със Заповед№РД121333/03.09.2019г. и то било признато за незаконно и отменено с Решение№103/20.03.2020г. по гр.д.№2040/2019г. на ГОPC. Със същото решение М. Н. В. била възстановена на предишната длъжност „старши учител, практическо обучение” и ПГЕЕ„Ломоносов” е осъдена да и заплати сумата 7691.70лв. обезщетение за оставане без работа поради уволнението. С решение№361/11.09.2020г. по в.гр.дело№596/2020г. ВТОС потвърдил решението на ГОРС, а ВКС с Определение№60547/24.06.2021г. по гр.дело№81/2021г. не допуснал касационно обжалване. Така решението на ГОРС влязло в сила. Впоследствие, в законоустановения 14-дневен срок съгласно чл.345 от КТ ответницата не се явила на работа в ПГЕЕ„Ломоносов”. Издадена била Заповед№РД12-882/16.07.2021г. за прекратяване на трудовото и правоотношение с прекратително основание - чл.325 ал.1 т.2 от КТ. Тази заповед била връчена на ответницата и била оформена трудовата и книжка съгласно представените от нея документи.
2
По искова молба с вх.№9082/24.09.2021г. от страна на ПГЕЕ„Ломоносов” против М. Н. В. е била образувано гр.дело№1807/2021г. на ГОРС.
Не се спори, че от страна на М. Н. В. е извършено плащане на сумата 4240.33лв., чрез платежно нареждане от 15.10.2021г. в полза на ПГЕЕ„Ломоносов”(чрез „Банка ДСК“ЕАД).
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащият факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на правоотношението.
Основните предпоставки на института на неоснователното обогатяване са: получаване на нещо от едно лице и отсъствие на основание за това получаване. „Получаването” предпоставя „даване“ и е фактическо действие, което подлежи на доказване от ищеца. Съобразно правилото на чл.55 ал.1 от ЗЗД и според разясненията, дадени в Постановление№1/28.05.1979г. по гр.дело№1/1979г. - Пленум на ВС, в което подробно са разграничени фактическите състави на отделните вземания, произтичащи от неоснователно обогатяване, в тежест на ищеца по иска е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответницата е да установи, че е налице основание за получаване на това плащане, респ. задържане на полученото. В случая от страна на ответницата в депозирания отговор се спори размера на получените обезщетения. При това положение, ако се установи, че ответницата е получила цитираните суми(обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ - за неспазения срок на предизвестие и обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ), за да се отхвърли иска, в тежест на ответницата ще е да докаже, че е върнала сумите или че е задържала сумите на правно основание.
В случая, ищцовата страна е установила по безспорен начин плащането на ответницата на: -обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ - 2463.90лв.(в брутен размер), респ. 2217.51лв.(в нетен размер) - начислено на ответницата във ведомостта за м.септември.2019г. и е било изплатено по банков път; - обезщетение по чл.222. ал.1 от КТ било изплатено на ответницата на 07.10.2019г. по банков път в нетен размер 1011.41лв., като получаването на парите се признава и от ответницата в писмения отговор по делото. При това положение, за да се отхвърли иска, в тежест на ответницата е да докаже, че е върнала сумата или че е задържала сумата на правно основание.
Обезщетението по чл.220 от КТ се изплаща от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, когато работодателят не спази срока на предизвестието в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ се изплаща при уволнение, поради съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни, и същото е в размер на брутното му трудово възнаграждение, за времето през което е останал без работа, но не повече от един месец, освен ако друг нормативен акт предвижда изплащането на това обезщетение за по-дълъг срок. Горепосочените обезщетения са изплатени и получени от ответницата във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца-работодател, като след отмяната на уволнението и възстановяването и на работа, за ответницата отпада основанието, на което са получени, независимо от това дали тя е действал добросъвестно при получаването им или работодателят е действал незаконосъобразно при уволнението. Тези обезщетения са различни хипотези, но подлежат на прихващане с обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, тъй като основанието за изплащане на обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ и чл.222 ал.1 от КТ отпада, след като уволнението е признато за незаконно и отменено. Също така, обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ няма санкционна, а чисто репаративна функция, да възстанови в патримониума на работника вредите(пропуснати ползи), понесени от оставането му без работа вследствие уволнението. При последващо отпадане на основанието за получаване на обезщетението работникът/служителят следва да върне същите като получени на отпаднало правно основание съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД, макар в КТ да не е предвидена изрична разпоредба относно възстановяване на сумите.
Разпечатката съдържа 23 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca5d9d26-bc93-4307-b11d-f7599dc60dce