Решение № 30 от 27.02.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Кюстендил, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20251500500364 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е въззивна жалба вх. № 5156/17.07.2025 г., повторно входирана с вх.

№8200/18.07.2025 г., от Ц. Н. М. - ищец по гр.д. № 2479 по описа на РС - гр. Дупница за 2024 година, чрез адв. М. Г. - АК - Благоевград, с адрес за връчване гр. Благоевград, ул. „Братя М.и“ №1, насочена против Решение № 344, постановено по гр.д.№ 2479 по описа на Районен съд - гр.Дупница за 2024 г., в частта му, в която е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск за обезщетение за нанесени неимуществени вреди, настъпили от виновното поведение на четиримата ответници в производството до пълния размер на 16 000 лева, представляващи болки и страдания, временно разстройство на здравето, без опасност за живота, страх, депресия, продължителна нетрудоспособност, както и претендираният размер на обезщетение за нанесени имуществени вреди - сумата от 3650 лева, имуществени вреди, свързани с водене на приключило с осъдителна присъда наказателно производство срещу четиримата ответници, представляващи възнаграждение за адвокат в две съдебни инстанции.

Въззивникът обжалва съдебния акт като релевира доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, като постановено в противоречие с материалния закон.

Акцентира върху това, че първоинстанционният съд не приложил принципа за справедливост, заради което и определеното обезщетение за претърпените 1 неимуществени вреди било в изключително занижен размер.

В подкрепа на извода на съда липсвали каквито и да било мотиви. Посочвайки възприетата изцяло фактическа обстановка, при която са причинени вредите и вписана в постановена и влязла в сила присъда по нохд № 1028 по описа на ДРС за 2022 година, абсолютно бланкетно и механично в едно изречение ДРС сочел: „Затова ответниците ще заплати 6000 лв. за причинените й неимуществени вреди от извършеното престъпление като иска до 16000 лв. ще бъде отхвърлен.“ В съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД обаче, съдът следвало да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт, а в Постановление № 4/1968г. на Пленума на Върховния съд на РБ било указано, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно и е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива били характерът на увреждането, начинът на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осаК.вания, загрозявания и др. Всички тези обстоятелства решаващият съд бил длъжен да обсъди и да изведе извод за значението на критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението.

По делото били приобщени като доказателства материалите приложени в НОХД № 1028 по описа на ДРС, в рамките на което се събрали безспорни доказателства за извършено престъпление от страна на четиримата ответници, свързано с нарушаване на неприкосновеността на личността, което не само по смисъла на българското законодателство, но и по смисъла на Съюзното право - чл.З от ХОПЕС представлявало деликт и по смисъла на чл.45 ЗЗД, съгласно който „Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“.

В този смисъл, макар и не изрично посочено в мотивите на решаващият съд, правилно ДРС приемал, че искът е допустим и основателен, т.е., че деликтът е доказан.

Възразява се срещу решението по отношение на липсата на правилна преценка при постановяване му в частта, в която осъжда ответниците да заплатят на М. сума, която да репарира причинените от деликта вреди, за които безспорно било установено, че са в пряка причинно-следствена връзка с виновното поведение на ответниците.

Сочи се, че атакуваният съдебен акт не отговаря на императивните изисквания на чл. 236 ГПК, където е уредено съдържанието на съдебното решение, а в ал. 2 на същата разпоредба се посочвало изискването съдебното решение да бъде мотивирано, както и да се посочат исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.

2

Мотивите в гражданското съдопроизводство били и конституционно изискване.

В чл. 236, ал. 2 ГПК било възпроизведено изискването на чл. 121, ал. 4 КРБ съдебното решение да бъде мотивирано, тъй като основното им предназначение било да посочат съображенията на съда, поради които той е достигнал до дадено заключение, съдържащо се в диспозитива на решението.

В мотивите си към постановения съдебен акт РС-Дупница, дори формално, не изложил преценката си при анализа на всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението, не отчел изключително продължителния период за пълно възстановяване от увреждането, най-вече възстановяване на психо-емоционалното състояние.

В случая бил приложим предвиденият в чл.52 ЗЗД принцип за справедливо обезщетяване на вредите. При приложението му първоинстанционния съд, макар и въз основа на събраните писмени и гласни доказателства да е констатирал претърпените вреди, не отчел в достатъчна степен настъпилите изключително тежки последици за ищеца както във физически, така и в емоционален и психологичен план и е осъдил четиримата ответници да заплатят изключително занижен размер на обезщетение за причинените вреди, като отново без мотиви отхвърлил претендираният пълен размер на репариране на причинените вреди.

Определяйки този занижен размер, първоинстанционният съд неправилно не присъдил и заплащането на сторените разноски по делото.

Отново при липса на мотиви, ДРС бланкетно, в едно изречение, отхвърлил предявения иск за обезщетение за нанесените имуществени вреди, които било установено, че отново са в пряка причинно-следствена връзка с основния деликт, осъществен именно с виновните действията на четиримата ответници.

Сочи се, че от приобщените материали по НОХД № 1028 по описа на ДРС за 2022 година било видно, чу жалбоподателят участвал в производството чрез процесуалният си представител/надлежно упълномощен с адвокатско пълномощно/ като частен обвинител. Искането му за конституиране като граждански ищец било отхвърлено от първоинстанционния наказателен съд. Разноските за адвокатско възнаграждение от наказателното производство претендирал като имуществени вреди в настоящето гражданско такова, тъй като били доказани по основание и размер, и следвало да бъдат присъдени от решаващият съд.

Позовава се на съдебна практика в т.см. напр. - решение № 67 от 3.04.2014г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013г., IV ГО, решение № 414 от 27.07.2009г. на ВКС по гр. д. № 1049/2008r., IV ГО, и др./. Сочи, че отговорността за разноски представлявала гражданско правоотношение, което произтичало от процесуалния закон и било уредено от него. Фактическият състав, от който тя се пораждала, включвал неоснователно предизвикан правен спор, разноски причинени от воденето на делото 3 по повод на този спор и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращата страна.

Предвид изложеното се иска да бъде отменено Решение № 344, постановено по гр.д.№ 2479 по описа на Районен съд - гр. Дупница за 2024 г. в отхвърлителната му част, в която първоинстанционния съд отхвърля като неоснователен и недоказан предявения иск за обезщетение за нанесени неимуществени вреди, настъпили от виновното поведение на четиримата ответници в производството в размер на 16 000 /шестнадесет хиляди/ лева, представляващи болки и страдания, временно разстройство на здравето, без опасност за живота, страх, депресия, продължителна нетрудоспособност, както и претендираният размер на обезщетение за нанесени имуществени вреди - сумата от 3650 /три хиляди шестстотин и петдесет/ лева, имуществени вреди, свързани с водене на приключило с осъдителна присъда наказателно производство срещу четиримата ответници, представляващи възнаграждение за адвокат в две съдебни инстанции като вместо него бъде постановено решение, с което да бъде уважен пълният размер на претендирания иск.

Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции

Доказателствени искания не се ангажират.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците С. В. К., Л. В. К., К. В. А. и В. А. Н., чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. К. Д. от КАК, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на депозираната въззивна жалба. Развити са доводи, че правилно и законосъобразно ДРС е определил размера на обезщетението за претърпени от ищеца болки и страдания в резултат от нанесената му от ответниците на 19.06.2021 г. лека телесна повреда. То било в съгласие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. За определяне на обезщетението релевантни били характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията (продължили около 20 дни), дали същите продължават или са приключили, тяхното проявление във времето, възрастта на ищеца към момента на деянието (19 год.), обуславящо побързото възстановяване на увреденото лице. Всички тези обстоятелства били обсъдени в решението и на основание чл.52 от ЗЗД съдът определил справедливо обезщетение. , отчитайки тези фактори.

Правилно и законосъобразно отхвърлил и иска за заплащане на имуществени вреди в размер на 3650 лв. Сочи се, че отговорността за разноски била обективна, невиновна отговорност и не била отговорност за вреди защото обхващала само направените по делото разноски. Тази отговорност можела да съществува само по висящ процес и не можела да се търси в отделно производство. Според посоченото и във въззивната жалба ищецът участвал в производството по НОХД №1028/2022 г. на ДРС и ВНОХД №263/2023 г. на КОС, като частен обвинител и следвало по това производство да потърси присъждане на разноските за адвокатска защита. По наказателното дело нямало никакви пречки страната - ищец в настоящото производство да претендира направените по делото разноски за адвокатски хонорар и 4 съдът да се произнесе по присъждането им.

Заявява се искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част и оставяне на въззивната жалба без уважение.

Претендират се разноските за въззивното производство.

Доказателствени искания не са ангажирани.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивниците, а ответната по нея страна я оспорва на посочените в отговора на въззивната жалба основания.

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:

Районен съд - Дупница е бил сезиран с искова молба от Ц. Н. М. против С. В. К., Л. В. К., К. В. А. и В. А. Н..

В исковата молба са били наведени доводи, че на 19.06.2021 г. около 00,30 ч., ищецът, придружаван от свои познати – К.Ч., М.К. и М.н В.ев, отишъл на дискотека в гр. Дупница, Парк Рила. Към тях се присъединил и М. В.ев. Останали там до около 4,30 – 4,45 ч., след което се насочили към денонощна пекарна, находяща се в ж.к.

Бистрица, в близост до магазин СБА, в същия град. Ищецът потеглил с М.н В.ев, който управлявал лек автомобил марка БМВ, с ДК№ ****, като двамата трябвало да се присъединят към другите техни приятели.

По пътя, непосредствено при подстанция Марек, пред автомобила, управляван от М. В.ев, внезапно изскочило лице от мъжки пол, което в последния момент разпознали като ответника С. К.. Водачът на автомобила успял да го заобиколи, след което продължили по пътя си. Спрели при посочената пекарна, а ищецът и и спътникът му В.ев, застанали пред нея, за да изчакат и останалите от компанията си.