Протокол № 142 от 30.01.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 142 гр. Варна, 30.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Диана К. Стоянова

Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Дарина Б. Баева

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20223100502318 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:17 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ -ро от ГПК:

Въззивникът „АУРА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД , редовно призован, представлява се от адв. К. Д., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

Въззиваемият ДЪРЖАВАТА, чрез МИНИСТЪРА НА ТУРИЗМА , редовно призован, представлява се от адв. Е. К.-Г. , редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

Вещото лице Г. Д. К., редовно призован, явява се лично.

АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. К.-Г.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид редовното призоваване на страните, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА съгласно Определение № 4191/10.11.2022 г.

Производството е по чл. 259 от ГПК.

Производството е образувано по ВЖ на „АУРА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК 202733318, Варна, представлявано от адв. К. Д., срещу решение рег. № 2480/25.07.22 г., постановено по ГД № 4159/2021 г. на ВРС, 26 състав, с което съдът е уважил изцяло предявения от Държавата чрез Министъра на туризма иск срещу въззивното дружество за сумата от 6 822 лева, представляващи 1 обезщетение за ползване на обект изключителна държавна собственост – част 3 от морски плаж Крапец - север, находящ се в община Шабла, обл.Добрич, индивидуализиран с точки от № 3001 до № 3020 съгласно специализирана карта на обектите по чл.6, ал.4 от ЗУЧК с активна площ от 6730 кв.м., продължило след прекратяване на договора за концесия от 14.05.2015 г. при изричното противопоставяне на наемодателя/концедента/, за периода от 29.05.2020 г. до 05.03.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 23.03.21 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД ведно със сторените от ищеца разноски.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати от първата инстанция процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Оспорва се становище на съда за неприемане на своевременно направено от ответника възражение за прихващане с насрещно вземане на дружеството до размера на по-малкото от двете.

Твърди се, че първ. съд не е изготвил пълен и ясен доклад относно подлежащите на установяване факти съгласно чл. 146 ГПК като не е дал указания за доказване от ответника основанието за продължилото ползване на държавния имот /плажа/ след прекратяване договора за концесия, респ. издадената заповед на кмета на общ.Шабла от 29.05.2020 г., а след това в мотивите си е обсъдил липсата на посоченото доказателство в ущърб на страната. По този начин въззивникът твърди, че е бил лишен от възможността да докаже основание за ползването на имота, предмет на концесията. Твърдят се възложени от кмета на община Шабла дейности по обезопасяването на плажа за период, който попада в процесния по чл.236, ал.2 ЗЗД, които съставляват именно основанието за ползване на същия – посочено като надлежно правно основание по см.на пар.1, т.1 от ДР на ЗУЧК. Прави се довод, че през този период вместо да ползва имота чрез концесия /наем държавата го е предоставила за управление на общината, а последната е извършила чрез въззивника дейностите по обезопасяване на плажа и акваторията, мед.обслужване и санитарнохигиенно почистване на плажа.

Като не е обсъдил представените от ответника доказателства съдът е допуснал постановяване на неправилно решение.

Отделно от изложеното, въззивникът сочи, че съдът дължи произнасяне по своевременно направеното и уточнено възражение за прихващане, което неоснователно РС не е приел. Твърди се, че предявеното надлежно възражение е и основателно, тъй като ответникът е ангажирал достатъчно доказателства за установяването му до размера на общо 9287.43 лева, от които 5929.76 лева възнаграждения на наети лица и 3357.67 лева –за осигуровки на същите. Претендира се произнасяне на въззивния съд изрично по възражението за прихващане. По отношение изложените правни изводи на съда за осъщественото осигуряване на плажа след прекратяване договора за концесия въззивникът счита, че решението страда и от липса на ясни мотиви и очевидна неправилност.

2

Отделно от изложеното, въззивникът счита иска за недоказан по размер, тъй като съдът изцяло възприел заключението на ССЕ и не взел предвид възражението на ответника, че при определяне на наемната цена/ среднопазарна цена за обекта/ следва да се вземе предвид и Постановление № 111/28.05.2020 г. на МС за приемане на Методика за определяне размера на намалението на дължимото концесионно възнаграждение и на наемната цена за 2020 г., съотв. на намалените на цените на чадър и шезлонг за летен сезон и удължаване срока на концесията, поради настъпилата пандемия като методиката предвижда намаление от минимум 50%.

Претендира се отмяна на решението изцяло и вместо това отхвърляне на предявения иск, евентуално с уважаване на възражението за прихващане на ответника. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на ВЖ, подаден от Държавата, представлявана от министъра на туризма, чрез едв. Ел. Г., за неоснователност на същата. Страната счита, че правилно съдът не е приел за съвместно разглеждане възражението за прихващане, тъй като ответникът не е привел същото в съответствие с изискванията за редовност въпреки дадената му от съда възможност. Оспорва се оплакването за допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в непълен и неточен доклад на спора. Съдът е дал възможност на страните в съдебно заседание да изразят становище по проектодоклада, което е сторено при липса на възражения от ответника. Съдът закономерно е приел, че ответникът не е установил с допустимите доказателствени средства основанието за задържане на имота след прекратяване действието на договора. С отговора не е представена заповедта на кмета на Община Шабла, посочена като основание за извършваните от ответника действия върху имота. Прави се довод, че приложеното определение на ВАС не установява соченото от ответника основание както и не обвързва съда в настоящото производство, тъй като неотносимо. Прави се довод, че претенцията за разходите по осигуряване поддръжката на плажа следва да бъдат насочена срещу Община Шабла, а не срещу ищеца по иска, доколкото именно кметът на общината се явява по твърдения на ответника възложител на тези дейности.

Въззиваемата страна счита за неправилни доводите за изследване на среднопазарната цена за наем на имота, вкл. приложението на Постановление № 111/2020 г. и методиката, одобрена със същото. Счита че тъй като ищецът претендира наемната цена по договора, същата се дължи съобразно уговорките между страните и действащата Методика, приложима съгласно характера на имота – отдаван на концесия, каквато експертиза е била приета по делото. Прави се довод, че Постановлението от 2020 г. и одобрената Методика за намаление цените на отдаваните под наем имоти, има действие след изрична заповед на министъра на туризма и сключено допълнително споразумение между страните по договора както и при посочени други условия, на които трябва да отговаря концесионерът. Твърди се, че в случая последният е извършил абсолютно незаконосъобразно дейности върху обекта 3 на концесия, при липса на основание за това. Претендира се потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно.

Страната се противопоставя на допускането на оценителна експертиза за установяване сторените разходи за обезопасяване на плажа като неотносимо към спора. По искането за повторна експертиза за преценка на Постановлението от 2020 г. и изменената методика за цените на концедираните обекти, страната също счита за неоснователно искането, тъй като според нея Постановлението не касае настоящия спор, поради това и искането е неотносимо. Претендира отхвърляне на жалбата.

АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам жалбата с изложените аргументи. Запознат съм с Определението от 10.11.2022 г., респ. и с уточняващата молба от 08.12.2022 г., ведно с направените доказателствени искания.

АДВ. К.-Г. : Уважаеми окръжни съдии, оспорвам подадената въззивна жалба. Поддържам подадения отговор, както и молбата становище по допълнителната молба на жалбоподателя. Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ докладва молба-уточнение от въззивника „АУРА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД вх. № 29068/28.12.2022 г., с която се конкретизират задачи на вещото лице във връзка с изготвена съдебно-счетоводна експертиза по повод прието възражение за прихващане. Представени са писмени доказателства със същата молба.

ВРЪЧВА препис от молбата, ведно с приложени писмени доказателства на процесуалния представител на въззиваемата страна.

СЪДЪТ докладва молба вх. № 963/13.01.2023 г. от въззиваемата страна ДЪРЖАВАТА, чрез МИНИСТЪРА НА ТУРИЗМА, чрез адв. Е. Г., в която изразява становище по искането на въззивника за замяна на назначеното вещо лице, като счита искането за неоснователно.

ВРЪЧВА препис от молбата на въззивника.

СЪДЪТ докладва молба от вещото лице вх. № 579/11.01.2023 г., във връзка със замяната му, в която сочи, че е изпълнявал задачите си така, както са поставени, при съобразяване с нормативните документи и обстоятелствата и данните по делото.

АДВ. Д.: Поддържам си молбата с вх. № 151/05.01.2023 г. за замяна на вещото лице.

СЪДЪТ, като се запозна с преписката по гражданско дело № 4159/2021 г. по описа на ВРС, становището на въззиваемата страна и становището на вещото лице, счита, че липсва основание за замяна на вещото лице Г. К., доколкото изготвената съдебно-техническа експертиза пред първоинстанционния съд е ясна, точна и обективна, изготвена съгласно поставените задачи при съобразяване с изследваните писмени доказателства и фактически обстоятелства, констатирани с представените писмени доказателства пред първата инстанция, поради което 4

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за замяна на вещото лице Г. К..

СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх. № 30027/20.12.2022 г. по допуснатата повторна съдебно-икономическа експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на повторната съдебно-икономическа експертиза, с оглед на което снема самоличността на вещото лице, както следва:

Вещото лице Г. Д. К. – **, българин, български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

В. л. К.: Поддържам представената експертиза.

В. л. К. на въпроси на адв. Д.: Не съм запознат с такива случаи, в които през 2020 г. наематели и концесионери, поради Ковид пандемията са били освободени от заплащане на държавна такса, наемни и концесионни такси.

В случая, според мен, ако бъде прието, че не дължат такива задължения през период 2020 г., това не влияе на обезщетението.

Съгласно определението на ВРС тогава следваше да се определи обезщетение, равно на задължението за заплащане на последно договорената наемна цена за срока на просрочие на договора и така е определено. В определението на настоящия съд се изисква да се съобрази обезщетението с условията от Ковид пандемията и приех като извънредно доказателство в тази връзка. Именно по този начин като пропусната полза е определено обезщетението по вариант 2 – равна на намалената наемна цена във връзка с Постановление № 11 на Министерски съвет.

При изчисление на обезщетението се съобразяваме със законодателството от 2020 г. - с изменение на Закона за здравето и приетото Постановление № 11 на Министерски съвет.

Датата 05.03.2021 г. приемам като крайна дата за изчисляване на обезщетението в първия вариант, тъй като това е последната дата, на която е освободен имота.