Решение № 58 от 10.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Варна, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Каменова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Търговско дело № 20253100900428 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от П. П. К. срещу „Застрахователна компания „Лев Инс“” АД осъдителен иск с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, силен емоционален стрес и негативни психични изживявания в резултат на смъртта на неговата майка С.П.Т. вследствие на ПТП, настъпило на 23.05.2023 г. на ул.

„Витоша“ в с. Ветрино, причинено по вина на Д. Н. И., управлявайки лек автомобил „Сеат Кордоба“, рег. № ******, за който при ответника е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към 23.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.06.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Твърди се в исковата молба, че на 23.05.2023 г. около 16,30 часа Д. Н. И. управлявал собствения си лек автомобил „Сеат Кордоба“, рег. № ******, в посока с. Момчилово към гр. Провадия и навлизайки в с. Ветрино по ул. „Витоша“, движейки се със скорост около 70,7 км./ч., без да намали своята скорост на движение, ударил с централната предна част на автомобила майката на ищеца С.П.Т. на пешеходна пътека пред дом 49. Излага се, че след настъпване на ПТП водачът избягал от местопроизшествието. Пострадалата била транспортирана до МБАЛ „Св. Анна“ и починала същия ден. Сочи се, че по случая било образувано наказателно производство, приключило с влязла в законна сила присъда по НОХД № 32/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с която Д. Н. И. бил признат за виновен в извършване на повдигнатото му престъпление. Поддържа се, че за ищеца е настъпила внезапна празнота от тежката загуба на неговата майка, с която са били изключително близки и си помагали в посрещането на ежедневните нужди.

Ищецът се затворил в себе си, болката за него била толкова силна и непреодолима, че се наложило да използва успокоителни медикаменти, спрял да се храни, не можел да спи, сънувал кошмари, разстройвал се при новини за катастрофи и започвал да плаче. Твърди се, че предявил пред ответника писмена застрахователна претенция на 06.06.2023 г., но до този момент не му било определено обезщетение.

1

При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Застрахователна компания „Лев Инс“” АД, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция и оспорва същата по размер като прекомерна. Ответникът не оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния лек автомобил „Сеат Кордоба“, рег. № ****** към датата на инцидента. Оспорват се твърденията на ищеца за изключителна близост и емоционална връзка с пострадалата, както и за последващ емоционален срив при ищеца. Релевира се възражение за съпричиняване от страна на майката на ищеца, т ъ й като тя нарушила правилата на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, предприемайки внезапно пресичане при ограничена видимост.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, в която излага съображения в подкрепа на първоначално заявеното. Оспорва възражението за съпричиняване, като намира, че по делото няма данни в негова подкрепа. Счита оспорването на наличието на силна емоционална връзка между него и майка му за неоснователно.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК не е постъпил допълнителен писмен отговор от ответника.

Като трето лице – помагач на страната на ответника е привлечен водачът Д.

Н. И..

Съдът, като съобрази събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с Определение № 1643/12.11.2025 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 21.01.2026 г., че между Д. Н. И. – водача на лек автомобил „Сеат Кордоба“, рег. № ****** и ответника – „Застрахователна компания Лев Инс“ АД към датата на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, че е настъпило ПТП на 23.05.2023 г. на ул. „Витоша“ в с. Ветрино, причинено по вина на Д. Н. И., при което е причинил смъртта на преминаващата по пешеходна пътека майка на ищеца С.П.Т., за което деяние е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 6 и предл. последно, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК с влязла в законна сила на 15.03.2025 г. Присъда № 19/27.02.2025 г. по НОХД № 32/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от приложените по делото писмени доказателства – присъда № 19 от 27.02.2025 г. по НОХД № 32/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, удостоверение за наследници с изх. № 721 от 29.05.2023 г., застрахователна претенция с вх. № 5509 от 06.06.2023 г. и констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 23.05.2023 г.

Според заключението на приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ при настъпване на процесното ПТП л. а. ,,Сеат Кордоба“, с рег. № ******, се е движил на суха асфалтова настилка, без наклон и спрямо прав пътен участък с видимост от над 100 метра, без предмети намаляващи или ограничаващи видимостта, със скорост в населено място от около 72 км/ч, при ограничение от 50 2 км/ч., като п ри достигане до дом № 49, водачът не пропуска пресичащата от дясно наляво за пътното платно, пешеходка С.П.Т., намираща се в зоната на сигнализирана пешеходна пътека. Въз основа на наличните данни вещото лице е заключило, че пешеходката се е движила със скорост около 3,6 км./ч., а точката на удар е била около средата на дясна пътна лента за посоката на движение на автомобила. Установено е, че п ри настъпилата пътна ситуация водач ът не изпълнява аварийно спиране и маневра, поради което допуска удар с пешеходката при предна дясна част на автомобила и лява странична част на пешеходката.

Констатирано е, че по дължина на пътното платно съприкосновението е настъпило в зоната на пешеходната пътека на ул. ,,Витоша“. Вещото лице е достигнало до фактическия (доказателствен извод), че водачът е имал възможност да не допусне ПТП при движение със скорост, съобразена с наличната пешеходна пътека и пешеходец в дясно от пътното платно за движение, а пешеходката е имала възможност да не навлезе до точката на удара, в случай че е възприела намерението на водача да не я пропусне да пресече с предимство по пешеходната пътека. При изслушването си в о.с.з., проведено на 21.01.2026 г., експертът пояснява, че при движение на автомобила със скорост до 50 км./ч. видимостта е била достатъчна да бъде извършено аварийно спиране, тъй като водачът е можел да възприеме пешеходката на разстояние по-голямо от разстоянието, необходимо за изпълняване на аварийно спиране. Според вещото лице пешеходната пътека категорично е била добре видима и сигнализирана за водача на автомобила.

Съдът изцяло кредитира изцяло приетото по делото заключение по съдебноавтотехническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Й. М., както и дадените от него обяснения в съдебно заседание, тъй като същото е логично, последователно и вътрешно непротиворечиво.

Ангажирани по делото са гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Н.П.Т. (сестра на ищеца). Същата заявява пред съда, че преди да настъпи процесното ПТП ищецът е живял с майка си в едно жилище. Сочи, че не са имали противоречия и разправии. Свидетелства, че емоционалната връзка между тях била силна, понеже ищецът нямал семейство и изцяло разчитал на майка си, както и тя на него, тъй като той се грижил основно за нея. След инцидента ищецът изпитал силен стрес, а към момента все още не е преодолял загубата й. Твърди, че страдал от диабет, имал проблеми с щитовидната жлеза и често имал високо кръвно налягане. Свидетелката пояснява, че майка й имала къща в село Ветрино, която посещавала, но не живеела постоянно там, а основно през лятото пребивавала в къщата когато било топло, тъй като се чувствала по-добре. Излага, че понастоям брат й работи.

По искане на ответното дружество третото лице – помагач на страната на ответника Д. Н. И. е дало обяснения по реда на чл. 176 ГПК, според които по време на инцидента километражът на автомобила му не работил, а на половината на пътното платно вдясно на влизане в с. Ветрино имало спрял автомобил, като пострадалата излязла да пресича зад този автомобил.

При така установените обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Правната норма, регламентирана в чл. 432 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност.

Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на 3 застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност” виновно да е увредил ищеца, като му е причинил сочените неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

Както бе изяснено, между страните не съществува спор относно обстоятелството, че през релевантния период ответното дружество е обезпечило деликтната отговорност на сочения за делинквент водач на процесното МПС – чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност”.

От събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената и неоспорена от страните САТЕ категорично се установява настъпването на процесното застрахователно събитие, както и механизма на ПТП, при което е причинена смъртта на пресичащия пешеходец. Деянието на водача на лек автомобил „Сеат Кордоба“, рег. № ******, е противоправно, защото изпълнява състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 6 и предл. последно, б. „б“, вр. ал.

1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което виновният водач е признат за виновен с влязла в законна сила на 15.03.2025 г. Присъда № 19/27.02.2025 г. по НОХД № 32/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

По категоричен начин по делото се установява и че следствие на противоправното деяние на ответника, причинил транспортното произшествие и смъртта на С.П.Т., нейният син П. П. К. е претърпял неимуществени вреди от загубата на своята майка, с която са живели заедно в един дом до нейната кончина, и неминуемо предвид връзката майка-син трудно преживява загубата й.

В този смисъл настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на делинквентът, обезпечена от ответника-застраховател по договора за застраховка „Гражданска отговорност”, са осъществени в обективната действителност.

При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от пострадалия болки и страдания вследствие на причинената му емоционална травма от загубата на 82-годишната му майка, както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”, без да предопределя автоматично размера на дължимото обезщетение.