Решение № 1054 от 19.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1054 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110164012 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.238 от ГПК.

Образувано е по искова молба от "И Ф" ЕООД с ЕИК *****, срещу И. Д. Я. с ЕГН **********.

Ищецът, твърди, че на 31.01.2023 г. е сключен с ответника, договор за предоставяне на кредит от разстояние № 422640, при условията на ЗПФУР. След успешно осъществяване на процедурата по кандидатстване, на ответника била отпусната сума в размер на 1000 лв., която сума му била преведена по посочената в исковата молба, банкова сметка. Дължимите суми по договора за кредит е следвало да се изплатят на 20 равни месечни вноски в периода 02.03.2023г. – 22.09.2024г. От страна на ответника не постъпили плащания, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 30.11.2023г. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от договора, се дължала възнаградителна лихва, с фиксиран лихвен процент 40,15 %, като за периода 31.01.2023г. – 27.11.2023г., същата е в размер на 255,75 лв. За посочените суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4521/2024 г. по описа на СРС, 140 с-в., като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Ето защо и с оглед указанията на съда заявителят предявява искове по чл. 422 ГПК. Претендира разноските по производството, в това число и разноските в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е редовно уведомен, като не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба, няма възражения по доклада, и заявява искане на основание чл. 239 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение, като се уважат изцяло претендираните искове и 1 направените разноски.

Ответникът, редовно уведомен, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител, не е депозирал отговор на исковата молба, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие (чл.238, ал.1 ГПК), макар и да са му указани последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК.

Като разгледа книжата по делото съдът констатира, че постъпилото искане за постановяване на неприсъствено решение е основателно, доколкото са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК - ответникът не е представил отговор в срок на исковата молба, не се явява в първо с.з., не е направил искане за разглеждане в негово отсъствие, а с оглед заявеното искане от ищеца, не са налице процесуални пречки за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК. Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.

С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото и неоспорени от ответника доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД - за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сумите, посочени в исковата молба, поради което претенциите следва да се уважат в претендирания размер. С оглед забавата в плащанията, основателно се явява и искането за присъждане на лихва за забава върху тях, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.

Съдът не излага подробни мотиви по смисъла на чл.236 ал.2 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл.239 ал.2 ГПК, а настоящото решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските по производството, за които са налице доказателства по делото, а именно в размер на 350 лв. за исковото и 178,15 лв. за заповедното производство, или в общ размер на 270.04 евро/ 528,15 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, от "И Ф" ЕООД с ЕИК *****, срещу И. Д. Я. с ЕГН **********, че И. Д. Я. с ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА "И Ф" ЕООД с ЕИК *****, сумата в общ размер на 1255.72 лв. по сключен между тях, договор за кредит от разстояние №422640/31.01.2023г., от която сумата в размер на 1000 лв. главница по договора, както и сумата в размер на 255.75 лв., възнаградителна лихва за периода 31.01.2023г. - 27.11.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по 2 чл.410 от ГПК - 20.12.2023г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И. Д. Я. с ЕГН **********, да заплати на "И Ф" ЕООД с ЕИК *****, сумата в общ размер на общ размер на 270.04 евро/ 528,15 лв. разноски за исковото и за заповедното производство.

Решението не подлежи на обжалване. Препис да се връчи на страните.

Препис от решението да се приложи и по ч.гр.д.№4521/2024г., на СРС, 140 състав.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3