Акт от 30.03.2018, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- 6439/2017
- Подписан
- 30.03.2018
Цитирани разпоредби
- чл. 101 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 185 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1, пр. II · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13 ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.2 ал.1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.2 ал.1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 260 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 2, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 422, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 78 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 4, пар. 2 · Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I)
- чл. 6, пар. 1 · Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I)
- чл. 26 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1122
Гр. Пловдив, 30.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в публично заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6439 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Иципластсистем“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Калековец, обл. Пловдив, ул.”Х.Ботев” №7, представлявано от Х.Н.К., подадена против П. Е.П., ЕГН **********, с адрес ***, с която е предявен иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №1306/2016 г. на ПРС, ХІV гр. с.
Ищецът твърди, че съгласно устен договор за изработка от м.09.2015 г. доставил и монтирал за ответника конструкция за зимна градина (алуминиева фасада, стъклопакет, PVC-прозорци и др.) на обект в гр. ***, като общата стойност на изработеното, с включени разходи за транспорт, била 15 333,80 лв.
Уточнява по вид, количества и единична стойност извършените работи, както и допълнителните и съпътстващи разходи, в т.ч. оскъпяване на остъкление, транспорт в двете посоки и винетки. Твърди, че видовете, количествата и стойността на СМР са договорени между страните, което е обективирано в изпратена от ищеца и потвърдена от ответника оферта, както и в кореспонденция между страните по електронна поща. Твърди, че във връзка с цялостното изпълнение на работите се е наложила промяна на остъклението, което е оскъпило изработката със сумата 702 лв., като общата стойност на договора е увеличена и с необходимите за транспортиране на конструкцията до обекта в Р.Г.. Твърди, че ответникът е приел монтираната конструкция и не е направил възражения във връзка с изпълнението. Въпреки поетият ангажимент, последният не заплатил изцяло уговореното възнаграждение. През м.09.2015 г. била платена сумата 10 226,15 лв., като остатъчното й задължение възлизало на сумата 5 107,65 лв. За това си вземане ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№1306/2016г. на ПРС, ХІV гр.с., против която било прието по реда на чл.423 ГПК възражение на ответника по чл.414 ГПК и дадени указания за предявяване на установителен иск от заявителя.
С уточнителни молби е конкретизирано, че с платената авансово сума от 10 226.15 лв. е заплатена сума във връзка с цялостното изпълнение на договорените работи, включваща само труд и материали по първоначалната оферта, като уговорените разходи за гориво и винетки (транспортни разходи) – не са заплащани. Претендираната сума от 5 107.65 лв. представлявала сбор от сумите в следните размери: 3 555.85 лв. – остатък за плащане на изпълнение на СМР /монтаж на конструкция за зимната градина/ и 1551.80 лв. транспортни разходи. Сборувани били разходите за транспорт в двете посоки, включващи разходи за гориво /дизел/ за авотомобила, с който са доставени материалите, необходими за извършване на договорените СМР, по маршрута Б., Р., У., А.до гр. К., Г.и обратно /разходи за гориво за бус Мерцедес Спринтер 313 CDI, 129 к. с., модел 2006 г. Сумата е формирана като са сборувани стойностите на всяко зареждане с гориво по горепосочения маршрут в двете посоки, както следва от гр. Пловдив през Р., У., А., до гр. К., Г.и обратно.
Въз основа на изложените обстоятелства се иска да бъде постановено решение, с което да бъде установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 5 107,65 лв. – неплатен остатък от възнаграждението, дължимо по договор от м.09.2015 г. за доставка и монтаж на зимна градина (алуминиева фасада, стъклопакет, PVC-прозорци и др.) на обект в гр. ***, с включени разходи за транспорт, ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 03.02.2016 г., до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски, в т.ч. разноските, сторени в заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, която оспорва иска. Признава, че през август 2015г. ищецът й изпратил по електронна поща оферта за система от алуминий с площ 35,28 кв.м., стъклопакет PVC, три системи PVC и комарни мрежи на обща стойност 13 070 лв., която е била приета от нея. Не оспорва и мястото, на което е следвало да бъдат извършени посочените СМР. Възразява, че е налице различие между оферираните работи и материали и реално доставените и монтирани на място. Ответницата приела оферта и поръчала алуминиева конструкция със стъкло и газ аргон между стъклата с площ 35,28 кв.м., а ищецът доставил 5 бр. алуминиеви рамки, които после били върнати обратно. Това неточно изпълнение наложило доставеният стъклопакет да се монтира върху дървена конструкция в имота на ответницата. Не бил осъществен монтаж на алуминиева фасада ЕТЕМ Е 85, за което претендирал ищецът. Ответницата не дължала на ищеца възнаграждение за демонтаж на съществуващата поликарбонатна система, тъй като уговорката им била тази услуга да не се заплаща, а на ответника да се предаде и прехвърли собствеността върху PVC-панелите, свалени от дървената конструкция на ответника, т.е. да се осъществи даване вместо плащане. Възразява, че претендираното от ищеца заплащане на допълнителни консумативни материали, както и претенцията за оскъпяване на остъкление, транспорт в двете посоки и винетки, са необосновани и не намират договорна опора. Тези разходи не били предмет на офертата, не било договорено тяхното заплащане, а и дружеството нямало разрешителни да осъществява международен транспорт. На ответницата не била издадена фактура от ищеца, посочената в товарителницата инвойс-фактура не й била представена за сведение, не била отчетена от дружеството и не била декларирана за целите на ДДС. Поддържа, че е заплатила изцяло и в пълен размер стойността на договорените и реално извършени работи и доставени материали от ищеца, независимо, че за същите не било представено доказателство, че са по цени на производител. Намира, че е в тежест на ищеца да докаже договорена цена за транспорт и пътни такси, както и доказателства за това. Транспортните и пътните разходи не били включени в офертата и следователно не се дължали. По изложените съображения счита иска за неоснователен и моли същият да се отхвърли. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 258 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД;
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително търговско правоотношение по договор за изработка и 2. изпълнителят да е изпълнил точно в качествено, количествено и времево отношение и да е предал изработеното на възложителя, като ответникът да е приел изработената работа. При доказването на тези юридически факти от страна на ищеца в доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията.
С определението от 14.06.2017 г. са отделени като безспорни и признати между страните следните обстоятелства: че през м.август 2015 г. ищецът е изпратил по електронна поща на ответницата оферта за система от алуминий с площ 35,28 кв.м., стъклопакет PVC, три системи PVC и комарни мрежи на обща стойност 13 070 лв., която е била приета от нея. Няма спор и, че мястото на изпълнение е посоченото от ищеца в Р.Г., както и, че по договора ищецът е получил плащане в размер 10 226,15 лв. от ответника.
С определение от 10.10.2017 г. е указано на ответника, че не сочи доказателства, че реално доставените материали, с които са извършени работите, не отговарят на уговорените, както и, че е възразил своевременно за това.
1. По допустимостта на производството;
Приложено е ч. гр. д.
№ 1306/2016 г. по описа на ПРС, XIV гр. с-в, от което се установява, че по заявление на „Иципластсистем“ ЕООД, депозирано на 03.02.2016 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П. Е.П. за вземанията, предмет на настоящия иск – 5 107.65 лв., представялваща главница дължима за изпълнени СМР, доставка и монтаж на конструкция за зимна градина на обект в гр. К., Г., ул. ***с включени разходи за транспорт по договор от месец 09.2015 г. Срещу заповедта е подадено възражение в срока по чл.
414 ГПК
С определение № 2889 от 20.12.2016 г. по в. ч. гр. д. № 2424/2016г. по описа на Пловдивски окръжен съд е прието възражение с вх. .№ 44 628/29.08.2016 г. на П. Е.П. против заповед № 656 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.02.2015 г. по ч. гр. д. № 1306/2016 г. по описа на ПРС и е спряно изпълнението на издадената заповед № 656 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.02.2015 г. по ч. гр. д. № 1306/2016 г. по описа на ПРС, въз основа на която е образувано изп. д. № ***по описа на ЧСИ ***, с рег. № ***на КЧСИ. Със същия съдебен акт компетентният съд е оставил без разглеждане искането на П. Е.П. за обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1306/2016 г. по описа на ПРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Пловдивският окръжен съд е приел, че доколкото се уважава възражението по чл. 423, ал. 1, т.
2 ГПК, то последиците от приемането на възражението са уредени в чл. 423, ал.
1, пр. II ГПК, поради което искането за обезсилване на заповедта и изпълнителния лист се явяват недопустими – л. 71 от ч. гр. д. № 2424/2016 г. на ПОС.
Установителният иск по чл. 422 ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК /виж определение № 163 от 04.02.2011 г. по ч. т. д. № 901/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС/.
Ищецът (кредитор) се ползва от изпълнително основание - издадената заповед. Оплаквания срещу самата нея могат да се релевират единствено в заповедното производство по реда на чл. 413 ГПК, не и в исковото, при разрешаване на материалнопавния спор относно вземането. Заповедното производство е уредено като съдебна процедура пред съд, която цели заявителят - кредитор да събере по бърз начин вземането си, по опростен ред, поради липсата на правен спор по него.Ако между страните съществува правен спор, то той подлежи на разрешаване в исковото производство, чрез предявяване на иск по реда на по чл.415, респ. чл.422, ГПК. В него съдът не изследва дали са били налице предпоставките за издаване на заповедта, не извършва контрол относно правилността на действията на заповедния съд, включително относно редовността на заявлението /виж решение №
59/16.06.2016 г., по гр. д. № 4364/2015 г. на IV г. о. на ВКС/.
Заповедният съд е намерил, че заявлението отговаря на изискванията на чл. 411, ал. 2 ГПК и е издал заповед за изпълнение, въззивният съд в производството по чл. 423 ГПК след проверка и изрични доводи, не е намерил необходимост от обезсилване на заповедта и изпълнителния лист, т. е. не е счел, че е налице хипотеза на чл. 423, ал. 3 in fine ГПК. Определението, с което е оставено без разглеждане искането за обезсилване на заповедта и изпълнителния лист е подлежало на обжалване пред ПАС. Препис от същото е връчен на страните, на П. Е.П. на 10.01.2016 г. Определението се е стабилизирало като необжалвано.
Разпечатката съдържа 30 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca5bafe8-87fe-4410-9ea5-729f416f3128