Определение № 787 от 29.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 787 гр. Пазарджик, 29.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Цветелина Н. Тодорова като разгледа докладваното от Цветелина Н. Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500713 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 от Граждански процесуален кодекс.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от С. Р. Г., чрез пълномощника адв. А. А. против определение № 1835 от 10.07.2026 г., постановено по гр.д.№ 20255220102682 по описа на PC – Пазарджик, в двете му части, с които присъденото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв е намалено по молба вх. № 3055/02.02.2026 г. на „Кредисимо“ ЕАД от 262,29 евро на 150 евро, и по молба вх. № 3074/02.02.2026 г. на „Ай тръст“ ЕООД от 272,52 евро на 100 евро.

Жалбоподателката, счита определението за неправилно, тъй като исковете са уважени изцяло, като съда съобразил практиката на СЕС по съединени дела С- 224/19 и С-259/19 г. и не възложил разноски върху потребителя съразмерно на отхвърлената част от осъдителния иск.

Поддържа, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минималното адвокатско възнаграждение при интерес до 1 000 лв. е 400,00 лв.

(204,52 евро), а по т. 2 — при интерес от 1 000 до 10 000 лв. — 400,00 лв. плюс 10 на сто за горницата над 1 000 лв.; съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата възнаграждението се определя за всеки иск поотделно. Определените с решението размери — 500,00 лв. по установителния иск срещу „Кредисимо“ ЕАД и 533,00 лв. по иска срещу „Ай Тръст“ ЕООД — съответствали на изчисления по тази формула ориентир върху материалния интерес по всеки от исковете и стояли на неговото ниво, а не над него.

С обжалваното определение възнаграждението, дължимо от „Кредисимо“ ЕАД било сведено до 150,00 евро (293,37 лв.), а дължимото от „Ай Тръст“ ЕООД — до 100,00 евро (195,58 лв.) като и двата размера оставали под 400,00 лв. — най-ниският размер съгласно предвиденото в Наредбата. По иска срещу „Ай Тръст“ ЕООД присъденото се равнявало на 48,9 на сто от този минимум, тоест под неговата половина. Общо за защитата срещу двамата 1 ответници възнаграждението възлизало на 250,00 евро (488,96 лв.) при ориентир от най-малко 800,00 лв. (409,03 евро) само за двата изцяло уважени установителни иска, взети по най-ниската скала на Наредбата.

Твърди се също, че оказаната защита е предоставена безвъзмездно по чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА на материално затруднено лице, при по-висок от обичайния стопански риск — възнаграждение се получава единствено ако бъде присъдено от съда. След приспадане на нормативно признатите 40 на сто разходи, дължимите осигуровки и данък, общо присъдените 250,00 евро се свеждали до нетен доход от около 185 лв. за цялото производство срещу двама ответници, а определеното по иска срещу „Ай Тръст“ ЕООД — до около 74 лв.

Изложени са доводи, че двете дружества носят самостоятелна отговорност в процеса. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД били отделни юридически лица, които поддържат, че не са свързани помежду си, че предоставянето на поръчителство е самостоятелна услуга по самостоятелен договор и че отговорността на всяко от тях подлежи на отделна преценка.

Минималният размер по Наредбата, понесен от всяко от двете дружества поотделно, не бил прекомерен, а точно това, което самостоятелната отговорност предполага. Прекомерността трябвало да се преценява спрямо труда, положен срещу конкретния ответник, а не спрямо сбора, който двамата ответници заедно ще заплатят.

Оспорва се извода на районния съд, че мотивът, върху който почива намалението, е че от прогласяването на нищожността на договора за кредит произтича и нищожността на договора за поръчителство, поради което защитата не била разнопосочна, а от диспозитива на самото решение следвало друго: договорът за потребителски кредит бил прогласен за нищожен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а договорът за предоставяне на поръчителство — на самостоятелно основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. Двете различни правни основания предполагали две различни тези, всяка с отделен предмет на доказване.

Твърди се, че подготвеността на адвоката не може да се обръща в основание за намаляване на възнаграждението му. С определението било прието, че наличието на обилна и еднопосочна съдебна практика по този вид искове очертава облекчена процесуална дейност, но тази практика не била заварена даденост, а била формирана от години по последователно водени дела, в които същите доводи са поддържани при далеч по-несигурен изход.

Адвокатът, участвал в изграждането на този резултат, не получавал от него облекчение, а задължението да го познава в детайл и да го прилага точно към конкретната договорна конструкция. Правната предрешеност на изхода не се придружавал от фактическа лекота, тъй като по потребителските дела доказателственият материал бил сложната част. Набавянето им, проследяването на всяко плащане и разграничаването на законните от укритите разходи предхождали исковата молба и оставали невидими за делото; именно те обаче правели възможно изчисляването на действителния годишен процент на разходите по Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК и формулирането на осъдителната претенция за неоснователно отнетото от 2 ищцата. Специалните знания по тези дела не били в правната квалификация на спора, а в реконструкцията на фактите, върху които той стои. Служебното начало не замествало тази дейност.

Твърди се също, че чл. 36, ал. 2 ЗА изисквал размерът на възнаграждението да бъде справедлив и обоснован. Позоваването на справедливостта не било декларативно и законодателят я въвеждал като самостоятелен критерий при правоприлагането, по същия начин, по който чл.

52 ЗЗД я поставя в основата на обезщетението за неимуществени вреди.

Позовава се на Кантовото разбиране за правото като съвместимост на свободата на всекиго със свободата на всички останали по общ закон и разграничението на направено от Кант на двата възможни начина, по които може да бъде оценено каквото и да било: „всичко има или цена, или достойнство; онова, което има цена, може да бъде заместено с еквивалент, а онова, което стои над всяка цена и не допуска еквивалент, има достойнство“.

Въз основа на това разграничение твърди, че възнаграждение под общоприетия минимум не просто занижава цената, а поставя под съмнение самата дължимост на еквивалент и превръща адвоката от лице, чийто труд се възмездява, в средство за процесуална икономия.

Твърди се, че въпреки, че съдът не е обвързан от наредбените минимуми след Решението по дело С-438/22 на СЕС неговата свободна преценка била обвързана с критериите „разумност“ — предметът на спора, неговата цена и трудът, който трябва да се положи за защитата на съответното право — и „пропорционалност“ — на възстановяване да подлежи значителна и подходяща част от разумните разноски. Позовава се на Решение от 28.06.2016 г. по дело С-57/15 и Решение от 07.04.2022 г. по дело С-385/20 на СЕС. Тези критерии били възприети и в практиката на ВКС — Определение № 725/17.02.2025 г. по ч. гр. д. № 3473/2024 г., II г. о., и Определение № 2409/14.05.2025 г. по гр. д. № 3947/2023 г., II г. о., — а в мотивите към ТР № 3 от 01.08.2024 г. по т. д. № 3/2022 г. на ОСГТК на ВКС са изведени именно от практиката на СЕС. След дело С-438/22 на СЕС ВКС последователно приемало, че Наредбата запазва значението си на ориентир, включително при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА и в този смисъл били Определение № 638/18.03.2024 г. по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., Определение № 474/28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г., I т. о., и Определение № 3863/07.08.2024 г. по ч. гр. д. № 4772/2023 г., IV г. о.

Цитира се Определение № 503 от 18.06.2026 г. на ОС - Пазарджик по в. ч. гр. д. № 468/2026 г., в което съдът приел, че възнаграждение в размер на 278, 98 евро за предявения установителен иск не бил прекомерен. В настоящото производство били налице три иска, за които било присъдено пониско възнаграждение. Възнаграждение под наредбения минимум, при това разпределено между две дружества, нямало такъв ефект спрямо търговци, предоставящи кредит чрез конструкция, призната за нищожна на две самостоятелни основания.

Иска се отмяна на обжалваното определение, а вместо него да бъде постановено друго, с което двете молби да бъдат оставени без уважение, а в условията на евентуалност, ако са налице основания за намаляване на 3 адвокатското възнаграждение, да бъде определен размер не по-нисък от предвидения в чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. – 204,52 евро дължими поотделно от всяко от ответните дружества съобразно самостоятелната им отговорност.

Писмен отговор от насрещните страни не е постъпил.

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена срещу подлежащ на контрол по този ред акт, от легитимирано лице, в установения в закона срок.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

С решение рег.№47/16.01.2026г. на РС Пазарджик, постановено по гр. дело № 2682/2025 г. е прогласен за нищожен на основание чл. 22, във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сключения между С. Р. Г. и „Кредисимо“ЕАД договор за потребителски кредит № 2128053 от 22.11.2019г. поради противоречие със закона. Прогласен е за нищожен на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД сключения между С. Р. Г. и „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 22.11.2019 г. поради противоречие с добрите нрави.

С решението и с оглед изхода по двата иска, предявени срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД съдът е определил адвокатско възнаграждение по установителния иск 255,65 евро /левова равностойност 500 лв./ и по осъдителния иск 6,64 евро /левова равностойност от 13лв./ или общо 262,29 евро, а за предявеният и уважен установителен иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД е определил адвокатско възнаграждение в размер на 272,52 евро /с левова равностойност 533 лв./.

От двете дружества ответници са постъпили молби по чл. 248 от ГПК с искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските като се иска присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено.

За да уважи молбата по чл. 248 от ГПК, депозирана от „Кредисимо“ ЕАД, районният съд е приел за основателни наведените доводи, че между страните са били безспорни редица обстоятелства, в това число сключване на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство, че не се е налагало пълномощникът да ангажира многобройни доказателства, изградената защита от страна на пълномощника не е била разнопосочна, тъй като от прогласяване нищожност на договора за кредит, произтича и нищожността на договора за поръчителство и уважаването на осъдителния иск, както и, че защитата се е била съсредоточила единствено върху твърдението, че ГПР не отговаря на изискванията на чл.19, ал. 4 от ЗПК, за които обстоятелства съдът следи и служебно и това очертавало ниската фактическа и правна сложност на делото. Счел е, че с адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро ще се постигне баланса между обема на извършената от пълномощника процесуална дейност и конкретната фактическа и правна сложност на делото като ще се отговори и на критериите за разумност и пропорционалност, на които следва да отговаря адвокатското възнаграждение, поради което е изменил решението в частта за разноските относно дължимото от „Кредисимо“ ЕАД адвокатското възнаграждение на 4 адв.А. А. като го е намалил от 262,29 евро на 150 евро.

За да уважи молбата по чл. 248 от ГПК, депозирана от „Ай тръст“ ЕООД, районният съд е приел за основателни наведените доводи, че делото се обуславя с ниска правна и фактическа сложност, наличие на редица безспорни обстоятелства между страните и изобилна и еднопосочна съдебна практика по тези искове, което очертавало една облекчена процесуална дейност на пълномощника, поради което е приел, че по този иск справедливо се явява адвокатско възнаграждение в размер на 100евро и е изменил същото от 272,52 евро на 100 евро.

Настоящият състав на въззивния съд не споделя доводите на първоинстанционния съд.