Решение № 264 от 04.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Пловдив, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330206147 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Д. Г. срещу Електронен фиш № 8504413832 за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат за незаконосъобразност и за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди действалата към датата на извършване на нарушението нормативна уредба да не е предвиждала възможност за санкциониране на деяния като процесното чрез издаване на електронен фиш, като вместо това се поддържа приложим да е бил единствено общият ред чрез съставяне на акт за установяване на нарушението и издаване въз основа на него на наказателно постановление.

Взема становище да е допуснато съществено процесуално нарушение и поради липса на пълно описание на вмененото му във вина нарушение, като счита, че от съдържанието на електронния фиш остава неясно дали отговорността му е реализирана в качеството на водач или на собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението. Твърди още да са изтекли давностните срокове за налагане на административно наказание за деянието, за което му се търси отговорност. Моли електронният фиш да бъде 1 отменен. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ като учреждение, чийто орган е издал електронния фиш съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, се представлява от юрисконсулт П. И., която оспорва жалбата и поддържа ЕФ.

Взема становище от събраните по делото доказателства да се установява по категоричен начин, че дължимата винетна такса за ползване на платената пътна мрежа не е била заплатена към датата на нарушението. Поддържа доводите по съпроводителното писмо (лист 1-4 от делото), с които се взема становище за неоснователност на възраженията по жалбата. Моли електронният фиш да бъде потвърден. В условията на евентуалност, ако съдът приеме наложеното административно наказание за непропорционално, моли размерът му да бъде намален. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от С. С. Б., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 06.11.2024 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез Агенция „Пътна инфраструктура“ на 12.11.2024 г. съгласно клеймото на наличния в преписката пощенски плик, поради което срокът по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят С. С. Б. бил собственик на лек автомобил „Фолксваген Голф 2.0 ТДИ“ с рег. № ***. Автомобилът бил с технически допустима максимална маса 2 050 кг, с 2 оси и екологична категория ЕВРО 4.

На 19.01.2021 г. в 08:36 часа в община Марица, по автомагистрала № А1, км 130+588 в посока нарастващ километър, който път попадал в обхвата на платената пътна мрежа, жалбоподателят Б. управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф 2.0 ТДИ“ с рег. № ***, без за превозното средство да е заплатена таксата за ползване на платената пътна мрежа (винетна такса) по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. За това МПС имало последно заплатена винетна такса, която била валидна за периода от 10.01.2020 г. до 10.01.2021 г., а следващата заплатена такса била с начален период на валидност 26.01.2021 г.

Електронната система за събиране на пътни такси отчела и регистрирала като нарушение движението на лекия автомобил с рег. № *** по 2 автомагистрала А-1, на км 130+558 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с № B9520702715E5339E053031F160A1AF6, в който като причина за констатираното нарушение било посочено – няма валидна винетка.

За така извършеното нарушение срещу жалбоподателя Б. бил издаден обжалваният Електронен фиш № 8504413832.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства.

От доклад № B9520702715E5339E053031F160A1AF6 по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложените към него 2 броя статични изображения във вид на снимков материал се установява, че на дата 19.01.2021 г. в 08:36 часа автомобил с рег. № *** се е движил по път А-1 на км 130+588 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като движението му е заснето от контролно устройство с № ***. Установява се още, че причината за отчитане на движението на превозното средство като нарушение е, че за преминаването му няма валидна винетка.

От справки от АИС-Регистрация за ППС с рег. № *** (лист 29-30 от делото) се изяснява, че същото представлява лек автомобил с марка и модел „Фолксваген Голф 2.0 ТДИ“, с технически допустима максимална маса 2050 кг, с 2 оси и екологична категория ЕВРО 4, а негов собственик е жалбоподателят С. С. Б.. Изяснява се още, че в свидетелството за регистрация на превозното средство не е вписан негов ползвател.

От писмо с вх. № 120296/22.11.2024 г. (лист 15 от делото) се установява, че процесният електронен фиш не е изпращан за връчване по друг начин и на по-ранна дата освен с приложеното по преписката известие за доставяне.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на посочените в електронния фиш време и място – на 19.01.2021 г. в 08:36 часа на км 130+588 от път А-1 в посока намаляващ километър, жалбоподателят Б. е управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф 2.0 ТДИ“ с рег. № ***, без за него да е заплатена такса за ползване на платената пътна мрежа (винетна такса). От приложената по преписката справка за заплатени винетни такси за процесния автомобил с рег.

№ *** се разкрива, че срокът на валидност на последната заплатена такса преди датата на деянието е изтекъл в 00:00 часа на 10.01.2021 г., а след този момент следващата заплатена такса е с начален период на валидност от 13:21 часа на 26.01.2021 г. Следователно към 19.01.2021 г., когато движението на процесния автомобил е заснето и установено от устройство с № *** от Електронната система за събиране на пътни такси, за него е нямало заплатена винетна такса. Тъй като нарушението е установено в отсъствието на нарушителя, то на основание чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП действа оборимата 3 презумпция, че пътното превозното средство е управлявано от своя собственик. От приетата като писмено доказателство по делото справка за собственост на лекия автомобил „Фолксваген Голф 2.0 ТДИ“ с рег. № *** се установява, че негов собственик е именно жалбоподателят Б., както и че няма вписан ползвател. Не са ангажирани доказателства за упражнено от жалбоподателя право по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП да представи декларация с данни за друго лице като фактически водач на автомобила, поради което жалбоподателят е годен субект на нарушението. Датата и мястото на извършването му се установяват от доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който служи като доказателство за тези обстоятелства съгласно законовата разпоредба. От субективна страна съдът намира, че жалбоподателят е действал по непредпазливост, когато макар да не е предвиждал, че управлява автомобил, за който не е изпълнено задължението за заплащане на такса за ползване на платената пътна мрежа, е могъл и е бил длъжен да го стори.

Въпреки това настоящият съдебен състав приема, че обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна, тъй като основателно е възражението по жалбата за изтекъл срок на давността за административнонаказателно преследване на нарушителя. Това е така, защото до връчването на електронния фиш е изтекъл 3-годишният срок на преследвателната давност, без през този период тя да е била прекъсвана. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност, а извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко положение спрямо извършителите на деянията с найвисока степен на обществена опасност каквито са престъпленията. Поради това институтите на давността в двете й разновидности:

1 ) давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния държавен орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение и

2) давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес.

Съгласно цитираното тълкувателно постановление и на основание препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК е приложима и в административнонаказателния процес по ЗАНН. В тълкувателното постановление е прието още, че пример за такова субсидиарно приложение е абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С нея не се изчерпват случаите, при които разпоредбите на давността по НК следва да намерят субсидиарно приложение.

Преследвателната давност ограничава във времево отношение 4 възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца. В общия случай тя започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението – чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на правонарушителя с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна - така Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к.а.н.д. № 534/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност – чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност съгласно чл.

81, ал.

3 от

НК изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност.

Не може да бъде споделена тезата, че в административнонаказателния процес не намират приложение правилата за обикновената преследвателна давност, а само за абсолютната такава. Отговорът на този спорен въпрос се съдържа в мотивите на цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС. В него изрично е прието, че на основание чл. 11 от ЗАНН съответно приложение в процеса по ЗАНН намира уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност, а не само отделни правила от нея каквито са тези за абсолютната давност. Обикновената преследвателна давност също е част от уредбата на давността по НК. Още в следващото изречение на постановлението отново е посочено, че в административнонаказателния процес се прилага „институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава“. След като приложим е целият правен институт, то това иманентно включва и обикновената давност за преследване на нарушителя. Употребата на думите „включително и“ преди израза „абсолютна давност“ ясно сочи, че правилата на абсолютната давност не са цялата нормативна уредба относно давността по НК, която е съответно приложима в процеса по ЗАНН, а вместо това са само една част от целия приложим институт, т.е. че препращането е и към нещо друго освен абсолютната давност. Това друго нещо може да бъде единствено обикновената преследвателна давност.