Решение № 3830 от 16.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3830 гр. Варна, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ива Бл. Благоева Гражданско дело № 20253110111428 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б.

А. А. срещу Д. П. Н. за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 1022,58 евро (2000,00 лева), дадена във връзка с развален предварителен договор, ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба – 20.10.2025г. до окончателното плащане, както и сумата от 34,57 евро (69,00 лева) – обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода от 08.07.2025г. до 08.10.2025г., на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът на 02.07.2025г. е сключил предварителен договор с ответника за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор №********.382, находящ се в ******, ул. *******, ****, ***** с площ от 2188 кв.м, ведно с построените в същия сгради. Сочи се, че не е спазена формата на предварителния договор, а именно: нотариална заверка на подписите. Твърди, че във връзка с договора е заплатил на 02.07.2025г. на ответника сумата от 2000 лева. Посочва се, че продавачът се е отказал да му продаде имотите, доколкото получил по-добра цена. Сочи, че предварителният договор между страните е развален на 04.07.2025г. от ищеца по телефон, поради обстоятелството, че първоначално уговорката била, че къщата се продава обзаведена, като впоследствие се оказало, че продавачите ще я продават необзаведена, а и в банята имало теч. Излагат се доводи, че въпреки многократните покани, ответникът не е му е върнал даденото капаро, а е заявил, че ще му върне 500 лева. Претендира се обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата от датата на получаване на покана от ЧСИ С.Д., с изх.№15171 от 08.07.2025г. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника Д. П. Н., в който се излагат доводи за допустимостта и 1 неоснователността на иска. Признава се, че сумата от 2000 лева е заплатена от ищеца в деня на подписването на предварителния договор. Твърди се, че е върнал сумата на ищеца. Оспорва твърденията за неспазване на формата за действителност на предварителния договор, доколкото не е необходимо същият да е нотариална заверка на подписите, а е достатъчно да е в писмена форма, по аргумент от чл.19, ал.1 ЗЗД. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно твърденията от ищеца възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: извършването на престация от страна на ищеца в полза на ответника, с оглед сключен между тях предварителен договор и заплащане на сумата 2000 лева, както и разваляне на облигационната връзка между страните. И в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи настъпването на факта на плащане, а в доказателствена тежест на ответника - доказването на съществуване на основание да го получи, съответно да задържи извършеното плащане.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е отделено за безспорно, че: на 02.07.2025г. между Д. П. Н. (продавач) и Б. А. А. (купувач) е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот поземлен имот с идентификатор № ********.382, находящ се в ******, ул. *******, ****, ***** с площ от 2188 кв.м, ведно с построените в същия сгради, за сумата от 35 000 лева, от които в деня на сключването на предварителния договор от купувача е заплатена на продавача сумата в размер на 2000,00 лева, а остатъкът от 33 000 лева е посочено, че ще се заплати при сключване на окончателния договор, в срок до 02.08.2025г.

Като безспорен е отделен фактът на заплатена в брой на 02.07.2025г. от Б. А. А. на Д. П. Н. сума в размер на 2000,00 лева, представляваща капаро по сключения между страните предварителен договор, за което е приобщена разписка, подписана и от двете страни в производството. Ответникът не оспорва, че е получил посочената сума.

Отделно по делото е приобщена нотариална покана, изпратена на 08.07.2025г. от Б. А. А. до Д. П. Н., получена на 25.09.2025г. в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК, което обстоятелство не се оспорва от ответника. От нея се установява, че Б. А. А. е поискал да му бъде върната сумата в размер на 2000,00 лева, с твърдения, че сключеният между страните договор е порочен.

За безспорно е отделено между страните, че договорът между тях е развален, като от страна на ответника не са въведени твърдения, че причината за развалянето му се корени в поведението на насрещната страна.

В тази връзка, съдът кредитира и показанията на разпитаните свидетели Т.И. и С. А.. Следва да бъде посочено, че показанията на свидетелите са идентични по отношение на обстоятелствата, свързани с преддоговорните отношения между страните, а именно осъществен контакт между ищеца и свидетеля И., по повод обява за продажба на посочения недвижим имот, осъществен оглед от ищеца и свидетеля А., както и последващите предприети действия по подписване на предварителен договор, уговаряне на продажна 2 цена и условията по същия. Идентично и двамата свидетели споделят, че до сключване на окончателен договор не се е стигнало, което не се и оспорва между страните.

Други относими и допустими доказателства не са събрани. Не следва да бъдат обсъждани представените писмени кореспонденции между ищеца и неговия процесуален представител, имащи характер на писмени обяснения, каквито не са допустими.

С оглед горното, съдът счита фактическия състав за изцяло изпълнен, поради което и претенцията на ищеца с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД следва да бъде уважена в пълен размер. Следва да бъде посочено, че развалянето на договора, както и причините и мотивите за това не са оспорвани от ответника, както и не са въвеждани конкретни фактически твърдения в тази насока. Липсват и ангажирани допустими и относими доказателства, за доказване на твърдението на ответника, че е върнал претендираната сума или такива, водещи до извод, че е нА.це основание същата да бъде задържана.

При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение от деня на забавата, съобразно чл.86 ЗЗД. Такова е претендирано от ищеца за периода от 08.07.2025г. до 08.10.2025г. Задължението на обогатилия за връщане на получено на отпаднало основание няма определен срок за изпълнение, поради което за изпадане в забава на длъжника е необходима покана от кредитора, която е отправена преди подаването на исковата молба. Нотариалната покана е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК на 25.09.2025г. и това обстоятелство не е оспорено от ответника. С нея ищецът е поканил ответника, до му върне даденото по договора капаро, в едномесечен срок от получаване на поканата. Следователно на 26.10.2025г. ответникът е изпаднал в забава. Изложеното обуславя извод, че искът по чл.86 ЗЗД е основателен и доказан за сумата от 4,36 евро (изчислена от съда по реда на чл.162 ГПК), представляващи обезщетение за забава за периода от 26.09.2025г. до 08.10.2025г., а за разликата до пълния предявен размер от 34,57 евро и за периода от 08.07.2025г. до 25.09.2025г., следва да се отхвърли, като неоснователен.

По разноските:

В тази хипотеза право на разноски имат двете страни, съобразно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът е претендирал и доказал реА.зирането на следните разноски 46,98 евро – държавна такса и 459,58 евро – адвокатско възнаграждение. Ответникът е претендирал и доказал реА.зирането на следните разноски – 409,04 евро адвокатско възнаграждение. Предвид частичното отхвърляне на претенцията с правно основание чл.86 ЗЗД, то съразмерно и пропорционално следва да бъдат определени дължимите на всяка от страните разноски, като същите не са въвели своевременно възражение за прекомерност, съобразно чл.78, ал.5 ГПК. С оглед горното ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на 491,36 евро, а ищецът на ответника – 12,27 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1, предл.3 ЗЗД

3

Д. П. Н., ЕГН

**********, ДА ЗАПЛАТИ на Б. А. А., ЕГН **********, сумата от 1022,58 евро, дадена във връзка с развален предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор №********.382, находящ се в ******, ул. *******, ****, *****, с площ от 2188 кв.м, ведно с построените в същия сгради, сключен на 02.07.2025г. между Д.

П. Н. (продавач) и Б. А. А. (купувач), ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба – 20.10.2025г. до окончателното плащане, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 4,36 евро, обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода от 26.09.2025г. до 08.10.2025г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над 4,36 евро до пълния претендиран размер от 34,57 евро, както и за периода от 08.07.2025г. до 25.09.2025г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. П. Н., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Б. А. А., ЕГН **********, сумата в размер на 491,36 евро, представляваща деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Б. А. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ н а Д. П. Н., ЕГН **********, сумата в размер на 12,27 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението му с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4