Решение № 68 от 09.12.2024, Районен съд - Балчик
- Съд
- Районен съд - Балчик
- Дело
- Административно наказателно дело 142/2024
- Вид
- Решение № 68
- Подписан
- 09.12.2024
- В сила
- 20.06.2025
- Състав
- ДАНИЕЛА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.30, ал.3, т.1 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл. 70, ал. 1 · Закон за рибарството и аквакултурите
РЕШЕНИЕ
№ 68 гр. Балчик, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Административно наказателно дело № 20243210200142 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по повод жалбата на М. М. Ч. с ЕГН********** от *** срещу Наказателно Постановление № *** издадено от началник на отдел "Рибарство и контрол-Черно море"-гр. Бургас към ГД "Рибарство и контрол" към ИАРА, със седалище в гр.***, с което за нарушение по на чл. 30, ал. 3, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите , във вр.т. 1.1 от Заповед № РД 09-89/03.02.2022 г. на Министъра на земеделието, на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА на жалбоподателя е наложено административно наказание Глоба в размер на 1500,00 лева.
В жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление, като се иска неговата отмяна.
В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява.
Направил е доказателствено искане за допускане до разпит на лицето Н. И. Н..
По искане на жалбоподателя, съдът допусна до разпит св.Н..
Процесуалният представител на административнонаказващия орган моли съда да потвърди обжалваното постановление, като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване от надлежна страна и е допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На *** била извършена проверка на риболовен кораб с име ***, с външна маркировка ***, по повод подаден сигнал до Центъра за наблюдение на риболова за поставени хрилни мрежи, в акваторията на Пристанище-***.
1
За целта на процесната дата било извършено наблюдение от служители на ИАРА, при сектор РК-***, отдел РК-***, св.Б.. Същият наблюдавал действията на кораба за времето от 06,00ч. до 10,00 ч., с бинокъл.
Установено било, че жалбоподателя, в качеството си на капитан на посочения по горе РК извършва стопански риболов чрез изтегляне на риболовни уреди-хрилни мрежи поставени в работна положение във водите на Черно море в акваторията на пристанище ***, в зоната на фарватера, на югозапад от *** навигационна светрина-вълнолома под една морска миля от бреговата линия.
След като РК акостирал на пристанището била извършена инспекция.
За извършената инспекция, св.Б. съставил доклад №***.
Доклада бил съставен в присъствието на Ч., както и на св.Енчева.
Въз основа на доклада и във вр.с издадена от Министъра на земеделието, Заповед №РД09-89/03.02.2022г., т.1т.1, св.Б. съставил АУАН спрямо Ч., в който посочил нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА, във вр.с Заповед №РД09-89/03.02.2022г., т.1т.1.
АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели и е надлежно връчен на жалбоподателя, който в графата за възражения е посочил че не е извършвал нарушението.
Независимо от това е подписал акта и го е получил лично.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на последния не е депозирано писмено възражение по акта.
АУАН съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН и от формална страна е редовен.
Въз основа на АУАН, Началникът на отдел "Рибарство и контрол -Черно море"- гр. Бургас към ГД "Рибарство и контрол" към ИАРА, е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по на чл. 30, ал. 3, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, във вр. т. 1. 1 от Заповед №РД0989/03.02.2022г.,на Министъра на земеделието, на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1500,00 лева.
Съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя до степен, даваща основание на съда да отмени обжалваното постановление само на това основание, без да разглежда спора по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложената на заповед на Министъра на земеделието №РД09406/01.04.2022Г..
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА министърът на земеделието, храните и горите съгласувано с Министъра на околната среда и водите определя временни забрани за стопански и любителски риболов във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 или отделни зони от тях за опазване на 2 популациите от риба и други водни организми.
Със заповед №РД09-89/03.02.2022г., на Министъра на земеделието, приложена в кориците на делото, съгласно т.1 е забранено извършването на стопански риболов в акваториите на пристанищата с отдалеченост до 1 морска миля от бреговата линия,с изключение на риболова в зоните на действие на специализираните уреди за стопански риболов/даляни/, определени със Заповеди на изпълнителния директор на ИАРА, през 2022, 2023 и 2024г., в рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗРА или в зони от тях.
Установеното с акта нарушение се установява по безспорен начин от показанията на разпитания св.Б. Свидетелят непротиворечиво сочи, е бил подаден сигнал в центъра за наблюдение на риболовните кораби, в който било посочено, че има хвърлени мрежи в акваторията на пристанище ***, възпрепятстващи корабоплаването, както и имало проблем с акостиране на товарен кораб. Това наложило да бъде извършено наблюдение. За целта бил изпратен заедно със свой колега, наблюдавайки от навигационната светлина на подход-*** с бинокъл. Наблюдавал как се извършва вдигане на риболовни мрежи в акваторията на пристанището. На място били установени четири лодки със съответни външни маркировки, било проследено движението им до акостирането им на брега. На всяка една от лодките бил съставен протокол.
В тази връзка съдът кредитира неговите показания, като обективни и лишени от индиция за заинтересованост. По същество се подкрепят и от приетите от съда писмени доказателства.
Св.Н. в с.з. заяви, че на процесната дата са помагали на друга лодка заедно с Ч., отишли да помагат за откачането на мрежи от винта, за да ги качи и прибере. Твърди, че кораба Кинтажа е на Ч., но при проверката от ИАРА в него не били намерени мрежи.
Съдът не кредитира показанията на св.Н., същите са в противоречие със събраните по делото писмени доказателства, а и според съда са дадени с цел да защитят тезата на жалбоподателя. Видно от Доклада е установено противното.
За съставомерността на нарушението по чл.30,ал.3,т.1 от ЗРА е достатъчно единствено да е налице действие по извършване на стопански риболов, в акваторията на пристанището, с отдалеченост до 1 морска мила в срока на забраната, произтичаща от Заповед на Министъра на земеделието, а именно Заповед №РД-09-89/03.02.2022г.
Заповедта на Министъра представлява общ административен акт.
Периодът на забраната е определен в общия административен акт, който е публично оповестен и лицата следва да съобразяват поведението си с нея.
Като не е сторил това, с деянието си жалбоподателя е осъществил състава на вмененото му нарушение.
За съставомерността на нарушението също така е без значение дали в процесния период и дата на РК е имало установен улов или не, в случая от обективна страна е достатъчно че жалбоподателя е бил установен на РК да изтегля мрежи, поставени в работно положение, хвърлени във водите на Черно море, в акваторията на пристанище-Балчик под една морска миля от бреговата 3 линия.
По отношение на субективният елемент, съдът следва да посочи и следното, процесната Заповед на Министъра на Земеделието, съгласно ЗРА, не предвижда обнародване в Държавен вестник и не съдържа изискване да се оповестява чрез информационни табели около посочените в нея рибностопански обекти.
Заповедта, следва единствено да бъде публикувана на сайта на министерството. От там и отговорността на всяко лице, субект на отговорност по смисъла на чл.30, ал.3, т.1, в случая да съблюдава своето поведение, със съответната забрана, указана в Заповедта.
В случая жалбоподателя не е сторил това, поради което и съдът приема, че правилно е прието от АНО, че са налице предпоставките за налагане на административно наказание по чл. 70, ал. 1 от ЗРА .
Като е извършил стопански риболов в нарушение на установената забрана, жалбоподателят е нарушил издадената заповед и нормата на чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА, поради което законосъобразно е бил санкциониран на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА , предвиждаща административнонаказателна отговорност за лицата, които ловят риба и други водни организми в период на забраната по чл. 30, ал. 3, т. 1, ал. 4 и 5 и чл. 32, ал. 1.
За тези нарушения е предвидено налагане на административно наказание Глоба в размер от 1500,00 до 3000,00 лева, ако не подлежи на потежко наказание.
Административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като санкцията е определена в предвидения минимум от 1500,00 лева.
В този смисъл съдът приема, че не може да измени размера на наказанието.
В случая не са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН.
Нарушението не е съставлява маловажен случай, а обществената опасност на деянието не се отличава от типичните нарушения от този вид.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Уредбата препраща към чл. 143 от АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на административнонаказващия орган.
В случая последния не е претендирал присъждането им, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Предвид изложените съображения на основание чл. 63, ал.9, във вр. с ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № ***, издадено от началник на отдел "Рибарство и контрол-Черно море"-гр. Бургас към ГД "Рибарство и контрол" към ИАРА, със седалище в гр.Бургас, с което на М. М.
Ч. с ЕГН********** от ***, за нарушение по на чл. 30, ал. 3, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, във вр.с т.1.1 от Заповед № РД 09-89/03.02.2022 г. на Министъра на земеделието, на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА му е наложено административно наказание Глоба в размер на 1500,00 лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -Добрич, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________ 5