Решение № 6244 от 18.05.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 6244

Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СТАНИСЛАВА СТОЕВА

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия СТАНИСЛАВА СТОЕВА административно дело № 20267050700561 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 284-286 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража / ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба на С. П. С., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора – Бургас, ЗОЗТ „Дебелт“ срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, чрез която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 лева за това, че в периода от 01.10.2024 г. до 19.10.2024 г. са върнати три броя писма, адресирани до ищеца от неговата майка, които вреди се изразяват в страх и притеснение относно изхода на дела, огорчение и обида, чувство за безизходност и зависимост, чувство за малоценност, граничещи с омерзение поради подмяната на волята му, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът участва чрез осъществена видеоконферентна връзка, като поддържа иска и моли за неговото уважаване.

Ответникът по касация - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието гр. София, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Представя отговор на исковата молба, в който оспорва иска изцяло, тъй като счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание представител на ответника не се явява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна преценява исковата претенция за неоснователна и счита, че същата следва да бъде отхвърлена. Аргументите са, че не са налице предпоставките по чл. 284 от ЗИНЗС, тъй като независимо от установеното връщане на три броя писма, адресирани до ищеца, вероятно от служител на ответника, това не нарушава гарантираното от чл. 86 ал. 1 от закона право на кореспонденция и то толкова тежко, че да осъществява състава на чл. 3 от ЗИНЗС.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.10., 09.10. и 11.10.2024г. три броя писма, адресирани до ищеца С. С. са върнати с отбелязване „получателят отказва да получи пратката“. Срещу тези действия, С. е подал жалба до ГДИН, на която е отговорено, че тъй като не е представил доказателства за това, че администрацията на затвора е върнала 3 бр. писма от майка му, жалбата е неоснователна и е оставена без уважение.

По делото, като писмени доказателства са приети копия от 3 броя пликове /л. 116-118 от делото/, ведно с разписки, в което е направено отбелязване, че „получателят отказва да получи пратката“. На две от разписките , в горния десен ъгъл, в място посочено в бланката като „Обратно за ………“ е написано Д. и е положен подпис. По делото е приета Заповед № ЗНД-24/12.01.2024г. на Началник Сектор ЗО „Дебелт“, в която е разписана процедурата по прилагане на чл. 75 ал. 3 от ППЗИНЗС, свързана с изпращане и получаване на кореспонденцията на лишените от свобода в ЗО „Дебелт“ и ЗООТ „Дебелт-1“. В справката, изготвена по делото от Началника на ЗО „Дебелт“ е посочено, че за посочения в исковата молба период ищецът е изпратил и получил множество писма – лична и служебна кореспонденция, за която е процедирано по описания в заповедта начин и не са констатирани случаи на върната такава, освен ако в нея се съдържат неразрешени вещи, за което се съставя протокол.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от процесуално легитимирано лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди, в размер на 15 000 лева, считано от 01.10.2024 г. до 19.10.2024 г., вследствие на незаконосъобразни действия на длъжностни лица при Затвора – гр. Бургас, които в разрез с разпоредбата на чл. 86 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС и в нарушение на чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, са върнали 3 броя писма до него от майка му, чрез което са му причинени неимуществени вреди - страх и притеснение относно изхода на дела, огорчение и обида, чувство за безизходност и зависимост, чувство за малоценност, граничещи с омерзение поради подмяната на волята му.

Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл. 205 АПК, вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са затворите.

Материалноправната уредба на твърдяното право се съдържа в чл. 284 ал. 1 ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, регламентиращ изисквания към условията, при които се поставят осъдените лица.

Основателността на предявения иск предполага установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението. Неимуществената вреда се предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС.

В чл. 3 ал. 1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването е неизчерпателно.

Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният неин характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са виновно причинени.

В разпоредбата на чл. 86 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода имат право на кореспонденция, а съгласно ал. 3 кореспонденцията на лишените от свобода не подлежи на контрол на писменото съдържание, освен когато това се налага за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления. Според чл. 75 ал. 1 от ППЗИНЗС осъдените на лишаване от свобода имат право на кореспонденция без ограничение в броя на писмата, които изпращат или получават. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и вещества. Писменото съдържание на кореспонденцията не подлежи на проверка.

По делото е установено връщане на три броя писма, адресирани до ищеца. С полагането на подписа върху разписките на две от тях от страна на служител на ответника, съдът намира за доказано твърдението на ищеца за това, че той не е давал съгласие за връщането им, но от събраните по делото доказателства не се установява наличието на незаконосъобразно действие/бездействие на затворническата администрация, с което да е нарушено правото на неограничено получаване на кореспонденция.

По делото обаче, не се установява настъпването на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца от проявено виновно и незаконосъобразно действие от страна на служители на Затвора Бургас, довело до нарушаване на правото му на кореспонденция.

Настоящият състав на съда, изрично с определението за насрочване на делото е указал на ищеца, че следва да уточни каква е причинната връзка между незаконосъобразните действия на ответника и настъпилата вреда. Следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани никакви доказателства за настъпването на вредите, които са описани в исковата молба. Безспорно, чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС презумира настъпването на неимуществените вреди, но те все пак следва да бъдат доказани. Твърденията, че е причинен страх и притеснение относно изхода на дела, огорчение и обида, чувство за безизходност и зависимост, съдът намира за недоказани. Не всяко неполучаване на кореспонденция представлява нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и то такова, че да ангажира отговорността на държавата. От страна на ищеца не е установено, какво е съдържанието на неполучените писма и какво е произтекло от това. Не са посочени никакви конкретни факти и исканията му почиват на общи твърдения, за които не сочи конкретни доказателства. Ищецът е страната, която следва да установи по пътя на пълното доказване осъществяването на незаконосъобразното действие или бездействие на администрацията на затвора, настъпването на вредите и причинната връзка между тях.

Изложеното мотивира съда да приеме, че не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на затворническата администрация, което да е довело до нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, поради което и искът за неимуществени вреди по чл. 284 ал. 1, вр. чл. 3 от ЗИНЗС е неоснователен и недоказан за посочения в исковата молба период, което налага да бъде отхвърлен.

Претенцията на пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение. Производството по делото е по специалния ред, регламентиран в чл. 284-286 от ЗИНЗС. В чл. 286 ал. 2 от ЗИНЗС не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Разпоредбите на чл. 286 ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска означава, че такова не се дължи.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск от С. П. С., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора – Бургас, ЗОЗТ „Дебелт“ срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 лева за това, че в периода от 01.10.2024 г. до 19.10.2024 г. са върнати три броя писма, адресирани до ищеца от неговата майка, които вреди се изразяват в страх и притеснение относно изхода на дела, огорчение и обида, чувство за безизходност и зависимост, чувство за малоценност, граничещи с омерзение поради подмяната на волята му, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му по реда на глава дванадесета от АПК пред тричленен състав на Административен съд Варна.

Съдия: