Решение № 1053 от 21.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1053 гр. София, 21.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20211110209019 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от ИВ. ГЬ. СВ., гражданин на Кралство Швеция, роден на /година/ г. чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. СТ. ИЛ. от САК срещу наказателно постановление № Р10-381/19.05.2021 г., издадено от М. А. Ф. – заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 221, ал. 5 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК, обн. в ДВ бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила 31.01.2000 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 000,00 /двадесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 114, ал. 1, т. 3, предл. 1 във вр. с ал. 5, изр. 4 ЗППЦК.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на въззивника, за некоректно приложение на материалния закон, както и доводи за маловажност на конкретния случай по смисъла на чл.

28 ЗАНН. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

1

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С. К. от САК, която поддържа жалбата и изложените в нея съображения. В допълнение са представени писмени бележки. Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк.

Кирил С., който пледира за неоснователност на депозираната жалба и за пълна доказаност на възведеното административно обвинение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Представени са и писмени бележки.

Релевирано е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № Р-061033/30.12.2020 г., съставен от ИВ. Г. Н. – мл. експерт в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“, управление „Надзор на инвестиционната дейност“ при КФН и в присъствието на Д. И. А. и М. П. Ч. – свидетели при съставянето на акта по чл. 40, ал. 3 ЗАНН е констатирано, че жалбоподателят ИВ. ГЬ. СВ., гражданин на Кралство Швеция, роден на /година/ г., в качеството си на член на съвета на директорите /управляващ/ и представляващ заедно с В. П. К. публично дружество /фирма/, без да бъде изрично овластен за това от общото събрание на публичното дружество, на 08.07.2020 г. в гр. София е извършил сделка /договор за заем/, в резултат на която на същата дата вземането /на 2 обща стойност 288 836,97 лв./ на публичното дружество /“/фирма/заемодател/ към едно лице /“/фирма/“-заемател/ надхвърля една трета /в размер на 283 666,70 лв./ от по-ниската стойност на активите съгласно счетоводния баланс за първо тримесечие на 2020 г. и одитирания счетоводен баланс за 2019 г. на дружеството-заемодател, разкрити публично по реда на чл. 100т ЗППЦК, а именно стойността на активите, съгласно счетоводния баланс.

В акта е посочено, че на 08.07.2020 г. в гр. София е нарушена разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 3, предл. 1 във вр. с ал. 5, изр. 4 ЗППЦК, като след съставянето му преписи от същия на български и щведски език са връчени лично на въззивника.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № Р-10-381/19.05.2021 г. от М. А. Ф. – заместникпредседател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 221, ал. 5 ЗППЦК, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя И.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 000,00 /двадесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 114, ал. 1, т. 3, предл. 1 във вр. с ал. 5, изр. 4 ЗППЦК.

Преписи от НП на български и шведски език са връчени на въззивника на 05.06.2021 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 7-дневен срок чрез наказващия орган на 14.06.2021 г. /първият последващ присъствен ден/, видно от отбелязването върху същата.

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с детерминираните в акта фактически положения. Показанията на свидетеля И.Н. са подробни, задълбочени и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателствени средства, а това обезпредметява отделното обсъждане на доказателствените източници. Нещо повече – между страните не се спори по фактите, а единствено досежно 3 приложимите материален и процесуален закон.

От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на извършеното административно нарушение, времето, мястото, неговия механизъм и отговорното за констатираното противоправно поведение физическо лице.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото актове за назначаване, респективно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.

5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

Неоснователни са възраженията на адв. И. за неяснота на вмененото 4 на нейния доверител административно нарушение, поради обстоятелството, че актосъставителят и наказващият орган не са изяснили начина на управление и представителство на публичното дружество /фирма/. Тези твърдения се опровергават от изричните констатации в АУАН и НП, че жалбоподателят С. е член на съвета на директорите /управляващ/ и представляващ заедно с В. П. К., като посочените фактическите изводи се подкрепят от публично достъпната информация, налична в ТРРЮЛНСЦ.

Не намират доказателствена опора и релевираните едва на етапа на съдебните прения оплаквания, че на жалбоподателя С. не е осигурен преводач от контролните органи на КФН, касателно участието му в предходната фаза на образуваното административнонаказателно производство. Не могат да бъдат споделени доводите, че привлеченото към отговорност лице не владее български език, който факт да породи реципрочно задължение за актосъставителя да му назначи преводач. Разпоредбата на чл. 6, т. 3, б. „а“ ЕКЗПЧОС повелява, че всяко лице, обвинено в криминално престъпление, има право да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език. Посоченият международноправен акт отговаря безусловно на изискванията на чл. 5 от Конституцията на Република България – същият е ратифициран по конституционен ред, обнародван е и влязъл в сила за Република България, поради което представлява част от вътрешното право на страната ни, който се ползва с примат пред противоречащите му разпоредби от вътрешното законодателство. Вложеният смисъл в понятието “престъпление” е идентичен с понятието „наказателно обвинение”, употребен в чл. 6 ЕКЗПЧОС, като отчитайки автономното тълкуване, дадено от ЕСПЧ в Страсбург, в светлината на правоприлагането на Конвенцията по идентични случаи, постановените решения по които имат задължителен косвен ефект спрямо всяка една от договарящите държави признали юрисдикцията му, в частност каквато е и РБългария, несъмнено посочената разпоредба е приложима и в административнонаказателните производства.

Действително в ЗАНН не е уредена хипотезата, при която нарушителят не владее български език. Съобразно разпоредбата на чл.84 ЗАНН обаче, която препраща за неуредените случаи към НПК, субсидиарно следва да бъдат приложени правилата на процесуалния наказателен закон. С 5 позоваване на тази препращаща разпоредба се обосновава приложимостта на чл. 21, ал. 2 НПК, както и на чл.142, ал.1 НПК, които вменяват задължение на органите в съответния фаза на процеса да назначат преводач на лицето, което не владее български език, като видно от чл. 142, ал. 2 вр. с чл.148, ал.1, т.1 НПК преводачът не може да е актосъставител или свидетел в административнонаказателното производство, доколкото тези процесуални качества са несъвместими.

В контекста на изложеното, по делото липсват фактически данни, че нарушителят се е нуждал от преводач, като от разказа на свидетеля И.Н. на етапа на съдебното следствие се изяснява, че при подписването и предявяването на АУАН комуникацията с него е била осъществена изцяло на български език и в нито един момент същият не е изложил каквито и да било възражения в очертаната насока. Допълнителен аргумент в тази връзка е и обстоятелството, че въззивникът сам е изписал на кирилица своите имена в акта, подавайки впоследствие и възражение на български език, където е изложил подробни съображения относно констатациите на административните органи. Преценени самостоятелно и в своята съвкупност тези фактически данни мотивират обоснован извод, че жалбоподателят С. владее български език в необходимата степен за защита на неговите права като участник в административнонаказателното производство, а освен това са му били връчени и преписи от АУАН и НП, преведени на шведски език.

Твърденията на адв. И. за противното индицират наличието на недопустима злоупотреба с процесуална права, в разрез с разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, доколкото в нито един момент привлеченото към отговорност лице не е споделило на разбираемия от него и актосъставителя български език, че не е наясно с характера на вмененото му административно нарушение.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от извършване на твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална 6 страна.