Решение № 31 от 16.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Пловдив, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20255000500224 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№7183/24.02.2025г. от Д. З. Р. с ЕГН **********, от гр. Ч.“ № 6, ет. 8, ап. 32 против Решение Рег.№ 97/31.01.2025 издадено по Гр.д.№ 20245300101193/ 2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, IV състав в следните части, с които се:

- ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. З. Р. с ЕГН **********, от гр. Ч." № 6, ет. 8, ап. 32, че Ф. К. Д., с ЕГН **********, от гр.

Ч." № 43, е собственик на 59 540/72 665.32 идеални части от следните недвижими имоти, придобити по време на брака им, прекратен с влязло в сила на 09.10.2023 г. решение № 49/09.10.2023 г. постановено по гр. д. № 20225450100239 по описа на Районен съд -Чепеларе за 2022 г, поради трансформация на лично имущество, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Пловдив, област Пловдив, община Пловдив, район „Западен", п. к. 4000, *** - Д, вх. „В", ет. 3,ап.

В-7, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, с площ по документ 1

80.78 кв. м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:

***, ***, под обекта: ***,

***, над обекта: ***, ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор: ***, заедно с прилежащите към обекта 4,686 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и прилежащия към апартамента склад № 39, находящ се в сутерена на сградата, на кота 2.80 м. със застроена площ от 4.67 кв.м., при граници: от север: гараж № 6, от изток: коридор и склад № 40, от юг - гараж № 30, от запад - склад № 38 и прилежащите към него 0.081% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, ведно с 0.587 % идеални части от поземлен имот 56784.510. по КККР, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив, район „Западен", ***-Д, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с площ 3159 кв. м, с предходен идентификатор: ***, ***, ***, номер по предходен план: 510.142,510, квартал 69, парцел V- 510.925, за жил. и общ. обсл. застр., при граници и съседи:

***, ***, ***, ***, ***, както и 12/3159 ид. ч. от подробно описания по-горе поземлен имот ***, съставляващи 0.380 % идеални части от поземления имот, обозначени като външно паркомясто №29, находящо се в северната незастроена част на имота, с площ на паркомястото от 12 кв. м., при граници на същото: от север - регулационна линия, от изток - външно паркомясто № 30, от юг - улица за маневриране, от запад - външно паркомясто № 28, с разпределено право на ползване на паркомястото съгласно т. 7 от нотариалния акт, срещу продажна цена в общ размер на 72 665,32 лева, която сделка е сключена във формата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 181, том 1, per. № 3577, н. д. № 155/15.06.2020 г. на Нотариус Мина Стоилова - per. № 473 на НК, с район на действие - Районен съд Пловдив, вписан в Служба по вписванията - Пловдив като Акт № 50, том 36 от 2020 г - ОСЪЖДА Д. З. Р. с ЕГН **********, от гр. Ч." № 6, ет. 8, ап. 32, да заплати на Ф. К. Д. с ЕГН **********, от гр. Ч." № 43, сумата от 4 075.25 лв.

/четири хиляди седемдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/ разноски по 2 производството съразмерно на уважените искове.

В жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част, като се иска да бъде отменено в същата и вместо това да се отхвърли иска в тази част.

В законния срок, по жалбата е подаден отговор от ищеца Ф. К. Д., с който същата се оспорва като неоснователна и се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните от ответницата части.

Постъпила е и втора въззивна жалба с вх.№7963/28.02.2025г. от Ф. К. Д., с която първоинстанционното решение се атакува в частта, с която са отхвърлени предявените по делото искове с правно основание чл. 23 СК за признаване за установено по отношение на ответницата Д. З. Р., с ЕГН:**********, че ищецът е собственик на придобитите по време на брака им недвижими имоти, като придобити с лично имущество на ищеца, за претендираните още 13 125/72 665.32 ид. ч. от същите. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в посочената част, като се иска същото да бъде отменено в същата и вместо това предявените искове да се уважат изцяло.

В законния срок, от Д. Р. е подаден отговор по жалбата, с който се изразява становище за нейната неоснователност и се иска да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната със същата част.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, вкл. доводите във въззивните жалби съгласно чл.269, изр. 2 ГПК, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

Ищецът е Ф. К. Д. е предявил главен иск с правна квалификация по чл.23, ал.1 СК да бъде признато за установено по отношение на Д. З. Р., че ищецът е едноличен собственик на следните имоти, придобити по време на брака му с ответницата, сключен на 15.09.2019г. и прекратен с влязло в сила решение по гр. д. № 20225450100239 по описа на Районен съд – Чепеларе за 2022 г., а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, с адрес на имота: гр. Пловдив, област Пловдив, община Пловдив, район „Западен“, п. к. 4000, *** Д, вх. „В“, ет. 3, aп. В-7, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, с площ по документ 80.78 кв. м., който самостоятелен обект се намира в сграда 3

№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор: ***, заедно с прилежащите към обекта 4,686 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и прилежащия към апартамента склад №39, находящ се в сутерена на сградата, със застроена площ от 4.67 кв.м. и прилежащите към него 0.081% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, ведно с 0.587 % идеални части от поземлен имот *** по КККР, с адрес: гр. Пловдив, район „Западен“, ***-Д, с площ 3159 кв. м, както и 12/3159 ид. ч. от поземлен имот ***, съставляващи 0.380 % идеални части от поземления имот, обозначени като външно паркомясто № 29, находящо се в северната незастроена част на имота, с площ на паркомястото от 12 кв. м, с разпределено право на ползване на паркомястото съгласно т. 7 от нотариалния акт, срещу продажна цена в общ размер на 72 665,32 лева, която сделка е сключена във формата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 181, том 1, рег. № 3577, н. д. № 155/15.06.2020 г. на Нотариус Мина Стоилова - рег. № 473 на НК, с район на действие - Районен съд - Пловдив, вписан в Служба по вписванията - Пловдив като Акт № 50, том 36 от 2020 г., поради пълна трансформация на лични средства на ищеца при заплащане на продажната цена по договора за покупко-продажбата на имота.

В ИМ са изложени твърдения, че подробно описаните в ИМ имоти са придобити изцяло от ищеца с негови лични средства и усилия, респ. при липса на съвместен принос, но доколкото във формулирания петитум на ИМ, искането до съда по главния иск е ищецът да бъде признат за изключителен собственик на имотите, тъй като същите са придобити с изцяло лични негови средства, съдът приема, че иск по чл.21, ал.4 СК за признаване за установено, че процесните имоти са лична собственост на ищеца поради пълната липса на принос на другия съпруг, не е предявен. Наред с главния иск, при условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен, ищецът е предявил иск с правна квалификация по чл.29, ал.3 СК за определяне на по-голям дял от придобитото по време на брака му с ответницата имущество, състоящо се от горепосочените имоти, в размер на 99,9 % от същото, поради това, че приносът му за придобиване му значително надхвърля този на ответницата. В тази връзка, се твърди, че по време на брака му с ответницата, ищецът е поемал издръжката на семейството и основно е носил парите в семейството, полагал грижите за децата и вършел домакинската работа, а ответницата 4 получавала минимални доходи, но не влагала нищо в „семейния бюджет“ и ги харчела за лични нейни удоволствия.

По иска по чл.23, ал.1 СК:

Твърденията на ищеца по главния иск са, че продажната цена на процесните имоти, в размер на 72 665,32 лева, е платена на продавача „Ей Ди Макс Строй“ЕООД с лични негови средства, които не са съпружеска имуществена общност, от негова лична банкова сметка, разкрита в „БАНКА ДСК“ АД, както следва:

- 5133 лева - на 25.10.2018 г. (преди сключване на гражданския ни брак с ответницата);

- 20662,32 лева - на 14.12.2018 г. (преди сключване на гражданския брак с ответницата);

- 20620 лева - на 25.02.2019 г. (преди сключване на гражданския брак с ответницата);

- 20000 лева - на 09.04.2020 г.

- 6250 лв - на 14.05.2020 г.

Във въззивната жалба се поддържа, че към датата на сключване на брака му с ответницата, ищецът е имал достатъчно налични парични средства по банковата си сметка в Банка ДСК, от които са и платените след сключване на брака суми от общо 26 250 лв, които са били налични по банковата му сметка още преди брака, но са платени след сключването му, тъй като тогава били падежите на тези последни две вноски.

От ответницата не се оспорва, че продажната цена на процесните имоти е била 72 665,32 лева и че е платена на продавача „Ей Ди Макс Строй“ЕООД, чрез извършени от личната банкова сметка на ищеца в Банка ДСК преводи, но се възразява срещу твърденията на ищеца, че платените суми са били негови лични средства. Поддържа, че се касае за суми, събирани общо от двамата като семейство, като каквото фактически живеят отдавна, както по време на брака им, така и преди това през дългогодишното им съжителство, по време на което са се родили и двамата им сина - Д. Д. – род. на 28.02.2011г. и Я. Д. – род.на 05.10.2017г.

Във връзка с горното, от доказателствата по делото действително се установява, че ищецът е платил част от цената на процесните имоти, в размер 5 на 46 415,32 лв, преди сключването на брака му с ответницата, посредством извършени от личната му банкова сметка преводи на продавача „Ей Ди Макс Строй“ЕООД, а 26 250 лв, по време на брака. Така, видно от представеното по делото пред първата инстанция дебитно извлечение от банкова сметка на Ф. Д. в Банка ДСК за периода 01.01.2018г. – 17.04.2024г., от банкова сметка с IBAN ...., с титуляр е ищеца, са извършени плащания в общ размер на 72 665,32 лева на „Ей Ди Макс Строй“ЕООД – продавач по договора за покупко-продажба на процесните имоти, на пет вноски, три от които, в общ размер на 46 415.32 лв., са извършени преди сключването на брака на страните, а именно: 5 133 лв. на 25.1.2018 г., 20 662.32 лв. на 14.12.2018 г. и 20 620.32 лв. на 25.02.2019 г.

Останалите две плащания, в общ размер на 26 250 лв, са извършени след сключването на брака на страните, както следва – 20 000 лв. на 09.04.2020 г. и 6 250 лв. на 14.05.2020 г.

Във връзка с установените по делото факти, че ищецът е платил част от цената на процесните имоти, в размер на 46 415,32 лв, посредством извършени от личната му банкова сметка преводи на продавача „Ей Ди Макс Строй“ЕООД, съдът намира, че тези плащания са извършени с лично имущество на ищеца, тъй като са вложени парични средства, които той е притежавал преди сключването на брака му с ответницата. Действително, по делото няма спора, а и се установява от събраните гласни и писмени доказателстма, че страните са живели фактически като семейство още от 2010г., както и че имат родени 2 деца през този период, преди да сключат граждански брак. Законът обаче обуславя възникването на семейна имуществена общност със сключването на граждански брак, съответно и въвежда презумпцията за съвместен принос относно вещните права, придобити по време на брака, който може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. Предвид това, имуществото, което е притежавал всеки от съпрузите преди сключване на брака, следва да се счита за негово лично, доколкото законът не дава основание да се приеме противното. Така например, дори по време на фактическото си съжителство на семейни начала, единият от партньорите да е дал свои лични пари на другия, които последният от своя страна да е внесъл по личната си банкова сметка, от това могат да възникнат само облигационни отношения по между им (за връщане на дадената сума – напр. на заем или като получена без основание), които обаче не рефлектират върху 6 собствеността на внесената по сметката сума, която следва да се счита на титуляра на банковата сметка, т.е. за негово лично имущество. Съответно, извършените преди сключване на брака с тази сума плащания на част от цената на имот, сделката за придобиване на собствеността върху който е финализирана по време на брака, следва да се считат извършени с лично имущество на този съпруг, от чиято сметка са наредени плащанията.