Решение № 1412 от 04.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1412 гр. София, 31.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет П.а

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Таня Ж. П.а Вълчева като разгледа докладваното от Елизабет П.а Въззивно гражданско дело № 20211000502362 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 29.12.2020г по гр.д. № 8115/2017г Софийски градски съд, І ГО, 23състав е осъдил, на осн. чл.49 от ЗЗД, ЕТ М. 92- Н. М. да заплати на В. И. Д. и Т. И.

Е. , на всяка от тях, сумата от по 50 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди , претърпени от смъртта на тяхната майка Р. Г., починала на 10.11.2012г, вследствие на падане, осъществено на 24.07.2012г в необезопасен изкоп, направен от работниците на ЕТ М. 92-Н. М.- В. С. , Г. С. и Н. М. като технически ръководител и управител, като съдът е отхвърлил предявените искове до пълния им размер от по 150 000лв за всяка ищца. Съдът е приел наличие на 50% съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата Р. Г.. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

С решение от 19.04.2021г по същото дело съдът е отстранил ОФГ в първоначалното си решение като е отхвърлил изцяло предявените искове от В. И. Д. и Т. И. Е. против Топлофикация София ЕАД и Монтажи Ко ЕООД.

Решението на СГС в отхвърлителната част по отношение на Топлофикация София ЕАД , както и за сумите над 100 000лв , е влязло в сила, като необжалвано.

1

Решението на СГС се обжалва с обща въззивна жалба от ищците В. И. Д. и Т. И.

Е. , представлявани от адв. Е. в частта, с която е отхвърлен иска против Монтажи Ко ЕООД и е прието съпричиняване на увреждането от страна на подстрадалата.

Поддържат, че по делото се установяват основания за ангажиране на отговорността на Монтажи Ко ЕООД, така че същото следва да отговаря солидарно имуществено, заедно с ЕТ М. 92- Н. М., за вредите претърпени от ищците. Поддържат, че са необосновани изводите на СГС в обратен смисъл и са в противоречие със задължителна съдебна практика, уреждаща деликтната отговорност. Поддържат, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД и неправилно е тълкувал установените факти по делото. Молят решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да бъдат осъдени ответниците Монтажи Ко ЕООД и ЕТ М. 92-Н. М. солидарно да заплатят на всяка ищца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на тяхната майка в размер на 100 000лв. Претендират разноски по делото и заплащане на възнаграждение на пълномощника на ищците по реда на чл.38 от ЗА.

Решението на СГС се обжалва в осъдителната част от ЕТ М. 92-Н. М. , представляван от адв. М.. Въззивникът поддържа, че възложител на извършваните работи от ЕТ М. 92 Н. М. и контролиращ работата е Монтажи Ко ЕООД, поради което това дружество следва да носи имуществена отговорност за вреди при извършване на процесните изкопни работи. Поддържа, че неправилно СГС е приложим разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено.

Поддържа, че съдът не е съобразил всички обстоятелства, установени по делото, относими към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Поддържа, че и лечението на пострадалата Р. Г. е допринесло за настъпването на нейната смърт, като не се оспорва пряката причинна връзка между падането на жената в изкопа на 24.07.2012г и настъпилата смърт. За установяване на обема на съпричиняване на увреждането и за установяване и на други фактори, довели до смъртта на ищцата въззивникът- ответник прави доказателствени искания. Поддържа, че първоинстанционният съд е кредитирал заключение на тройна СМЕ, въпреки заинтересоваността на едно от вещите лица. Поддържа, че обема на съпричиняване следва да бъде завишен за справедливо приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила СГС не се е произнесъл по направени възражения от ответника в отговора на ИМ. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове против ЕТ М. 92-Н. М. да бъдат отхвърлени, евентуално размерът на определеното обезщетение да бъде намален, а обемът на съпричиняване да бъде увеличен.

Претендира разноските направени по делото.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба на ищците , депозиран от ЕТ М. 92-Н. М., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Ответникът „Монтажи Ко”ЕООД е депозирало писмен отговор на жалбата на ЕТ 2

М. 92-Н. М., с който оспорва жалбата

В о.с.з. въззивниците –ищци се представляват от адв. Е. и адв. Ч. и ищцата В. Д. се явява лично. Адвокат Е. и адв. Ч. поддържат жалбата на ищците и молят жалбата на ответника да бъде отхвърлена. Считат, че определеният размер на обезщетението е справедлив, както и че по делото не се установява съпричиняване на увреждането от страна на починалата. Претендират разноски по делото съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представят.

Въззивниците –ищци са депозирали писмени бележки по делото , съобразно които правилно СГС е установил обвързаността на гражданския съд от постановената осъдителна присъда по отношение на работници на ЕТ М. 92-Н. М.. Поддържат, че по делото не се установява съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата.

Поддържат, че влошеното здравословно състояние на майката на ищците не може да се квалифицира като съпричиняване. Поддържат, че от доказателствата по делото се установява,че ответникът Монтажи Ко ЕООД носи солидарна отговорност заедно с ЕТ М. 92-Н. М. за заплащане на обезщетение за немиуществени вреди на деликтно основание, тъй като ръководството и контрола на извършваните изкопни работи е било съвместно.

Въззивникът ответник ЕТ М. 92-Н. М. се представлява от адв. М., който оспорва жалбата на ищците и поддържа жалбата на ответника.Поддържа, че при определяне размера на обезщетението следва да бъде съобразен факта,че починалата е имала множество хронични заболявания, наднормено тегло и напреднала възраст. Моли да бъде съобразено и поведението на починалата при настъпването на инцидента.

Претендира разноски по делото съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.

Въззивникът- ответник , представляван от адв. М., депозира писмена защита по делото, съобразно която гражданският съд следва да приеме за установени всички факти, установени както в присъдата на СГС, така и в решението на САС или поне да ги цени заедно с всички други обстоятелства. Въззивникът акцентира на влошеното здравослово състояние на починалата преди инцидента, както и че е налице съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата. Поддържа, че късното диагностициране на уврежданията на починалата също следва да бъде съобразено по делото. Счита,че ответникът Монтажи Ко ЕООД следва да носи отговорност за вредите, настъпили от процесния инцидент, че ако се приеме, че ЕТ М. 92-Н. М. носи отговорност за обезщетяване на вредите от смъртта на Р. Г., то обезщетението следва да бъде намалено по размер , за да бъде спазен критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че късното диагностициране на травмата на починалата, както и влошеното й здравословно състояние са довели до това травма, която обичайно не завършва със смърт, да доведе до смъртта на пострадалата. Поддържа, че е налице комплекс от причини, довели до смъртта на Р. Г., което следва да бъде съобразено.

3

Поддържа направено възражение за погасяване по давност на иска за заплащане на лихва за забава.

Въззиваемата страна Монтажи Ко ЕООД, представлявано от адв. Р. моли да бъдат отхвърлени жалбите, с които се претендира осъждането на това дружество солидарно с ЕТ М. 92-Н. М. за заплащане на обезщетение на ищците за неимуществени вреди.Въззиваемият прави възражение за прекомерност на разноските на претендирани от двамата въззивници.

Въззиваемата страна Монтажи Ко ЕООД, представлявано от адв. Р., депозира писмени бележки по делото, съобразно които отхвърлителното решение против този ответник е влязло в сила. Поддържа, че дружеството не следва да носи отговорност за обезщетяване на вредите, които ищците търпят от смъртта на своята майка. Поддържа, че смъртта на Р. Г. е настъпила вследствие множество случайни събития. Счита, че съпричиняването на увреждането от Р. Г. е поне 95%, че смъртта й се дължи на лошото й физическо състояние и поредица от лекарски грешки.Поддържа, че смъртта на Р. Г. не е в пряка и непосредствена последица от извършеното от ЕТ М. 92-Н. М. деяние- необязопасяване на изкопа. Поддържа, че претендираното обезщетение е прекомерно по размер , а определеното от СГС съпричиняване- намалено.

Поддържа,че следва да бъде съобразена възрастта и здравословното състояние на починалата при определяне на размера на справедливото обезщетение.

Третото лице помагач на Монтажи Ко ЕООД ”Лев инс”АД се представлява от юрк. В., която поддържа, че не са застраховател на страна по делото. Поддържа, че по отношение на застрахователя е изтекла погасителна давност.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК-т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е частично неправилно по съображения изложени и в двете въззивни жалби.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

4

По делото не е спорно, че ищците В. Д. и Т.Е. са дъщери на Р. С. Г., която – не е спорно- на 24.07.2012 г е паднала в изкоп, направен от работници на ответника ЕТ М.

92-Н. М. в гр. София. Не е спорно още, че на 10.11.2012г Р. Г. е починала.

По делото пред настоящата инстанция не е спорно, че Монтажи Ко ЕООД е спечелило обществена поръчка, обявена от Топлофикация София ЕАД и на дружеството е възложено да извърши ремонт на топлопреносната мрежа в гр. София, ж.к. Люлин, на посочен административен адрес. Не е спорно, че Монтажи Ко ЕООД е подписало договор за изпълнение на възложената му работа с ЕТ М. 92-Н. М., който ЕТ фактически е извършвал СМР.

Видно от присъда по НОХД № 2078/2015 г. по описа на СГС, изменена с решение от 11.04.2017 г., постановено по ВНОХД № 1229/2016 г. по описа на САС в частта за вида и размера на наказанията, Н. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 123, ал.1 НК за това, че на 24.07.2012г в гр. София, на посочен административен адрес, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност като управител на ЕТ М. 92-Н. М., в качеството на подизпълнител при подмяна на топлопреносната мрежа на Топлофикация София ЕАД, с изкопаването на изкопи и подмяна на тръби от централен тръбопровод до абонатната станция на блок, е нарушил чл. 26, т.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършването на СМР, като технически ръководител не е спазил изискванията на ЗБУТ за използване на строителните технологии и проекти, както и изискванията на план за безопасност и здраве по инвестиционен проект като е бил длъжен, но не е изградил ограждения на изкопа и не е монтирал пешеходни мостчета, по които да преминават пешеходците, като не са монтирани и предупредителни табели по съответния начин, чл. 30, ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършването на СМР, като технически ръководител е бил длъжен, но не е оградил с плътна временна ограда съгласно изисквания на СГО и не е сигнализирал със знаци и табели или светлинна сигнализация, като с това е причинил по непредпазливост смъртта на Р. Г. на 72 години, която след падането в необезопасения изкоп получила травматични увреждания – висока шийна травма (счупване на зъба на втори шиен прешлен с изкълчване назад) и след настъпили усложнения, които довели в пряка причинно-следствена връзка до нейната смърт. Със същата присъда съдът признава за виновни Г. С. и В. С. за виновни в това, че на 24.07.2012 г., около 16,30 ч., в гр. София, поради нем арливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност/като монтажник – отопление към ЕТ М. 92-Н. М., са нарушили т.1,9 на Приложение № 1 към чл.2, ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, както и чл. 30, ал.2 и чл. 31, ал.2 и ал.3 от същата наредба и на Приложение № 2 на план за безопасност и здраве на инвестиционен проект като не 5 са изпълнили поставените от работодателя задачи / техническия ръководител/, да поставят защитни ограждения, сигнализирани с предупредителни знаци и табели при изкопаване на траншеи и ями в населени места и на места, където има движение на хора, с което са създали непосредствена причина за падане на пострадалата в необозопасения изкоп, както и на чл. 33 ЗБУТ, който изисква : всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции, като в качеството си на „монтажник отопление“ двамата подсъдими не са осъществили контрол по спазване на здравословните и безопасни условия на труда, като с това са причинили по непредпазливост смъртта на Р. Г. на 72 години, която след падане в необезопасения изкоп получила травматични увреждания- висока шийна травма / счупване на зъба на втори шиен прешлен с изкълчване назад/ и след настъпили усложнения е настъпила смъртта й.