Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1531 от 02.09.2024, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 782/2024
Вид
Определение № 1531
Подписан
02.09.2024
В сила
27.09.2024
Състав
Иван Цветозаров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1531 гр. Враца, 02.09.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20241420100782 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по искова молба, подадена от П. С. Б. (Тонова) с ЕГН ********** и адрес гр. ******* срещу „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумите, за които е издадена заповед № 3286 от 24.10.2011 г. за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, и двете по ч. гр. дело № 4800/2011 г. на Врачанския районен съд, а именно: сумата 8 863,08 лева-главница по договор за кредит от 25.01.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2011г. до окончателното й изплащане, сумата 964,67 лева-договорна лихва за периода от 25.02.2010 г. до 21.09.2011 г., сумата 47,88 лева-наказателна лихва за периода от 25.02.2011 г. до 21.09.2011 г., както и сумата 197,51 лева-държавна такса и сумата 523,52 лева-адвокатско възнаграждение, които са предмет на изпълнение по изпълнително дело № 781/2018 г. на ЧСИ Г. Б. с рег. № 722 в КЧСИ.

Ответникът „Юробанк България“ АД е подал писмен отговор в срока и по реда на чл.

131 от ГПК, с който е навел съображения за процесуална недопустимост на предявения иск с оглед обстоятелството, че на 18.01.2016 г. е сключен договор за цесия между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е придобил от цедента „Юробанк България“ АД портфейл от вземания, в който са включени и вземанията, които са предмет на настоящото производство.

Съдът намира, че исковата молба е процесуално недопустима и подлежи на връщане, като съображенията за това са следните:

Видно от приложената на л. 6 от делото справка с изх. № 3706/18.03.2024 г., срещу ищцата П. Б.-длъжник е образувано изпълнително дело № 781/2018 г. на ЧСИ Г. Б. с рег. № 1

722 в КЧСИ с предмет „частно парично вземане“, а от приложения към отговора на исковата молба договор за възлагане на вземания от 18.06.2016 г. и приложенията към него се установява, че по силата на същата цесия „ЕОС Матрикс“ ЕООД е частен правоприемник (цесионер) по отношения на вземанията, прехвърлени му от първоначалния кредитор и цедент „Юробанк България“ АД, възникнали по силата на договор за кредит от 25.01.2010 г. и за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 4800/2011 г. на Врачанския районен съд. Съгласно чл. 429, ал. 1 от ГПК наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчител и солидарният длъжник, могат да искат изпълнени въз основа на издадедения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника се установява с писмени доказателства.

В последователната си практика Върховният касационен съд приема, че съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право – длъжникът като ищец и взискателят като ответник. При уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи и служебно във всеки момент на висящото производство.

В разглеждания случай е явно, че както към датата на образуването на делото, така и към датата на подаването на отговора по чл. 131 от ГПК ответникът „Юробанк България“ няма качеството на взискател по изпълнително дело № 781/2018 г. на ЧСИ Г. Б. с рег. № 722 в КЧСИ и дори при пълно уважаване на предявения иск с влязло в сила решение в правна сфера на ищцата не биха се породили благоприятни последици, т.е. за ищцата не съществува правен интерес от водене на настоящото дело.

Предвид изложените съображения, предявеният иск се явява недопустим, а образуваното по него производство следва да бъде прекратено.

По разноските:

Право на разноски възниква само за ответника, но същият не е заявил претенция за разноски, поради което съдът не присъжда разноски на страните.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на ищцата П. С. Б. исковата молба, по която е образувано делото, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 782/2024 г. на Врачански районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на препис от него от ищеца.

ПРЕПИС от него да се изпрати на ищцата-чрез пълномощник адв. К. Т., както и на 2 ответника-на посочения в отговора по чл. 131 от ГПК съдебен адрес.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

3