Решение № 5779 от 29.06.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 5779

Бургас, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - VIII-ми състав, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА административно дело № 20267040700861 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Р. Р. А. от [населено място], [улица], против заповед № 26 - 0237 - 000056 от 03.04.2026 г. на полицейски инспектор, Районно управление /РУ/ Айтос, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД МВР/ Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з”/гг от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС /СУМПС/ на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 /шест/ месеца.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Излага съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът - полицейски инспектор, РУ Айтос, ОД МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес, е допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

На 03.04.2026 г. на Р. А. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 3373542, затова че на същата дата, около 13.18 ч., в [населено място], на [улица], управлява и паркира в близост до магазин „Кокала“ собствения си лек автомобил [Марка], модел „Кади“, рег. № [рег. номер], който не е регистриран по надлежния ред и е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП от 23.12.2025 г., поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ /ГО/. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП /л. 15 от делото/.

АУАН е връчен на жалбоподателя на 03.04.2026 г., който го е подписал без възражение, т.е. приел е изложените в акта констатации/л. 15 от делото/.

На 03.04.2026 г., въз основа на фактите, посочени в АУАН, полицейски инспектор, РУ Айтос, ОД МВР Бургас, е издал заповед № 26 - 0237 - 000056, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е приложил на А. принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т.1, б. „з“/ гг ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ за нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 /шест/ месеца /л. 14 от делото/.

Заповед № 26 - 0237 - 000056 от 03.04.2026 г. на полицейски инспектор, РУ Айтос, ОД МВР Бургас, е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тази установеност се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед № 26 - 0237 - 000056 от 03.04.2026 г. за прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/ е издадена от компетентен орган - полицейски инспектор, група „Охранителна полиция“ /ОП/, РУ Айтос, ОД МВР Бургас, съобразно нормата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и заповед № 251з - 5684 от 07.10.2025 г. на директора на ОД МВР Бургас за делегиране правомощия на длъжностни лица от ОД МВР Бургас за издаване заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т. 1.9. са посочени полицейските инспектори в група „Охранителна полиция“, ОД МВР Бургас, какъвто е издателят на процесния административен акт /л. 27 и 28 от делото/ и заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи /л. 25 - 26 от делото/.

На второ място, заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК/. Актът е мотивиран, включително и чрез съдържанието на съставения на водача АУАН. В текста му фигурира позоваване на фактически констатации по официални документи, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на мярката. В практиката мотивите да съществуват в друг документ, се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР № 16/1975 г. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, следва да бъдат инкорпорирани в самия акт, като изрично се посочат в него или съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ се приобщят други документи, съставени с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни или подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи. Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4 АПК.

На трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна и е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

На следващо място, относно приложението на материалния закон съдът съобрази следното:

Според правилото на чл. 171, т. 1, б. „з”/гг ЗДвП/ДВ, бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г./, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство/МПС/“ до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, по отношение на водач, за който, извън случаите по букви „а“ - „ж“, се установи, че при управление на моторно превозно е извършил нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 ЗДвП.

В случая е установено, че жалбоподателят управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на проверката - нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП.

Нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП изрично регламентира, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства с ремаркета, които са регистрирани.

За нарушение на цитираното задължение, разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП предвижда лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лева за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

За да е изпълнена нормата на чл. 171, т. 1, б. „з“/гг ЗДвП следва безспорно да се установи, че лицето по отношение, на което същата е приложена е управлявало, е било водач на МПС. Последното не се оспорва от жалбоподателя и се сочи от събраните доказателства. А. не оспорва и обстоятелството, че към момента на проверката е нямал валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В качеството му на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването му предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на жалбоподателя.

Материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „з“/гг ЗДвП изискват да бъде установено по надлежния ред управление на моторно превозно средство от водач, което не е регистрирано по надлежния ред, в случая е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, представляващо нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство/чл. 175, ал. 3 ЗДвП/.

Фактическите основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. „з“/гг ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Предписанието е императивно и само при наличие на визираните предпоставки в условията на обвързана компетентност, административният орган прилага предвидената в закона ПАМ.

След като към момента на проверката материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 1, б. „з“/гг ЗДвП са били налице, правилно административният орган е приложил мярката. Същата следва да се приложи максимално бързо, за да постигне целеното предотвратяване или преустановяване на нарушението.

Неоснователно е твърдението за незаконосъобразност на заповедта, поради липса на уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация на автомобила.

В тази връзка следва да се посочи, че с редакцията на нормата по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, в сила от 07.09.2025 г., приложима за процесния случай, е отпаднало кумулативното изискване при служебно прекратяване на регистрация на ППС, да се уведомява неговия собственик.

Данните по делото сочат обаче, че още на 03.04.2026 г. А. е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ и регистрацията на МПС е възстановена служебно, т.е. налице е регистрирано по надлежния ред МПС, което налага отмяна на оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на ПАМ, предвид нормата на чл. 142, ал. 2 АПК /л. 18 и 30 от делото/.

Безспорно принудителната административна мярка е средство за осъществяване на държавна принуда, която се прилага с цел да се предотврати или преустанови административно нарушение, както и да се предотвратят или отстранят неговите вредни последици - чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, която със сключване застраховката „Гражданска отговорност“ и възстановяване регистрацията на МПС е реализирана.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя се следват разноски общо в размер на 305.11 евро / триста и пет евро и единадесет евроцента/, представляващи 5.11 евро /пет евро и единадесет евроцента/ дължима и платена за производството държавна такса и 300.00 / триста / евро адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед № 26 - 0237 - 000056 от 03.04.2026 г. на полицейски инспектор, Районно управление /РУ/ Айтос, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД МВР/ Бургас, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на Р. Р. А. от [населено място], [улица], е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „з”/гг от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС /СУМПС/ на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 /шест/ месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД МВР/ Бургас да плати на Р. Р. А. от [населено място], [улица], разноски в размер на 305.11 евро / триста и пет евро и единадесет евроцента/.