Решение № 3462 от 12.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3462 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20231100101424 по описа за 2023 година искове с пр. осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът - Х. А. З., твърди че на 19.12.2019г., около 19: 30ч. в гр. София, на кръстовището между ул. „Княз Б. I“ и ул. „Бузлуджа“ било реализирано ПТП с участието на л.а. марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, ДК№ Р **** КМ, при което пострадала. Виновен бил водачът на л.а.

Ищцата получила фрактура (полифрагментна) в дисталната (долната) част на подбедрицата - тибия и фибула (голям и малък пищял) на левия крак с дислокация на фрагментите и засягане на глезенната става.

Впоследствие, отново поради нестихващата симптоматика, включваща оток и постоянна болка в лявата глезенна става, бил извършен преглед от лекар-специалист, при който обективно били констатирани, след почти две години и половина от инцидента валгусна деформация на глезенна става, съчетана с ограничен обем на движение и болезненост, както и накуцваща походка с използване на бастун за придвижване, видно от Амбулаторен лист № 91/28.04.2022г., издаден от д-р Д.Л.. Предвид обективното състояние, тя била насочена за хоспитализация за извършване на планова екстракция на поставените импланти, като били предписани и ортопедични стелки.

Ищцата изпитвала силни болки и страдания.

Претърпяла и имуществени вреди – 3 261,16 лева.

Гражданската отговорност на делинкветна била застрахована при ответника.

По тази причина моли да се осъди ответникът да му заплати следното:

1

- сумата от 80 000 лева (увеличението на иска е сторено в о.с.з. от 05.03.2024г.), обезщетение за болки и страдания (по щета с № 0000-1000-03-21-7179/22.03.2021г.), ведно със законната лихва, считано от 23.06.2022г. до окончателното ѝ изплащане.

- сумата от 3 261,16 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи направени разходи по лечение и възстановяване, изразяващи се в закупуването на импланти (заключващи плаки и винтове), медикаменти и консумативи (проходилка и бастун), както и за прегледи, изследвания и такси за болничен престой, и настъпили в резултат на ПТП от 19.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от изтичане на законоустановения 3-месечен срок за окончателно произнасяне от страна на ответното застрахователно дружество - 23.06.2021г. до окончателното ѝ изплащане.

Ответникът – ЗК „Л.И.” АД, оспорва иска:

- оспорва вината на делинквентна;

- прави възражение за съпричиняване;

- оспорва претенцията по размер; и

- навежда и други доводи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Не се спори, че л.а. е застрахован при ответника. Ищцата е пострадала при ПТП.

Постановено е решение по реда на чл. 78а от НК на 10.10.2022г., което е влязло в сила (ТР от 06.11.2013г. № 6/****г., т. 15 - Решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда и по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ). Това означава, че вината на делинквета не може да се оспорва.

Има и Констативен протокол, от който е видно, че ищцата е пострадала, докато деликвентът е управлявал л.а. на заден ход. Протоколът обвързва съда до доказване на нещо различно от страната, която има интерес да го стори (Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение № 372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).

На 22.03.2021г. ответникът е получил претенцията на ищцата. Към нея се били приложени медицинските документи и протокол за ПТП. Застрахователят е поискал влязъл в сила окончателен акт по наказателно производство (л. 85).

Събрани са гласни доказателства, разпитани са св.св. Н. (показанията му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е делинквентът), З. (показанията му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е съпруг на пострадалата) и св. З.

2

(показанията ù са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като майка на ищцата). От показанията им се установява, че:

-св. Н.: участвал в инцидента. Било вечер през зимата, а улицата била слабо осветена.

Паркирал на заден ход (със 7-8 до 10 км/ч.) за едно свободно място. Преди това се огледал, видял, че няма никой и по едно време чул удар от лява задна броня. Имал камера за задно виждане на автомобила, а и имало и запис. Това се случило до Софийския районен съд.

Пешеходката се намирала на платното за движение. Обадил се на бърза помощ. Един пешеходец се присъединил, дошъл и съпругът на пострадалата.

-св. З.: съпругата му го уведомила по телефона за инцидента. Отишъл 5-10 минути по-късно и я заварил в безпомощно състояние на тротоара седнала. Приели я в София Мед в спешен кабинет и на другия ден била операцията. Стояла в болницата седмица. След извършване на операцията я изписали. Не можела даже да стъпва на крака си. За всяко едно нещо имала нужда от помощ - дори да отиде до тоалетната, така поне месец. След това започнала постепенно да се обслужва сама. Придвижвала се с проходилка, може би 10 месеца. Не трябвало да стъпва на крака. Постепенно минала на патерици. И патериците година след това трябвало да ги използва и в последствие преминала на бастун – след година и половина. Близо две години и половина минали преди да хвърли всички помощни средства. Три или четири рехабилитации били извършвани. Три пъти ходела на санаториум във Велинград. Първоначално били поставени на имплантите, а втората операция била за свалянето им. След втората операция, около половин година не можела да става. Налагало се да приема в този период обезболяващи и антикоагуланти. Към момента имала физически оплаквания. Глезенната става не можела да се възстанови, оттичала и я боляла. Тя имала накуцваща походка, трудност при качване в превозни средства и при качване на стълби.

-св. З.: видяла дъщеря си в болницата, която била в шок от болката. Като я изписали я обслужвали сина ù и съпругът ù. Потвърждава историята на възстановяването на пострадалата и хронологията на помощните средства. Дъщеря ù не може да кляка, трудно се движела и глезенът я наболвал. Махането на имплантите се забавило, тъй като костите не заздравявали.

Съдът кредитира изцяло показанията на втория и третия свидетел. Тези на първия са обсъдени допълнително в „от правна страна“.

Депозирани са СТЕ и СМЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на първото в.л. в о.с.з. от 05.03.2024г., се установява, че:

1. СТЕ: Съдейки по травмите, тялото на ищцата е било ориентирано с лявата си страна към автомобила. Няма данни по делото за предприето от пострадалата пресичане, но сигурно едва ли е стояла там постоянно, явно от някъде е дошла да пресича. Към момента на удара е престояла на пешеходната пътека. От всички документи е видно, че се е намирала на платното за движение, т.е. „намиращ се на платното зад автомобила пешеходец“.

Вземайки предвид геометричните размери на пътното платно на ул. „Княз Б. I“ с 3 широчина 6,20 метра, геометричните размери на лек автомобил „Рено“ и свидетелските показания, който се е движил на заден ход в посока на бул. „Скобслев“, за да паркира в ляво на платното за движение.

Съгласно приложените по делото материали пешеходната се е намирал на платното за движение и е била неподвижна.

Видно от конфигурацията на процесното кръстовище пешеходката е имала възможност да възприеме движещия се назад автомобил.

При положение, че същата не се е намирала на пътното платно, а на левия тротоар на ул. „Княз Б. I“, считано в посока на движение от ул. ,Шандор Петьофи“, към бул.

„Скобелев“, е могла да избегне удара и да предотврати настъпването на произшествието.

Водачът на автомобила е имал видимост зад автомобила на огледалата за обратно виждане. Няма данни по делото за наличие на препятствия, които да са ограничавали видимостта му.

Водачът на автомобила преди да предприеме движение на заден ход е имал възможност да възприеме намиращата се на платното за движение пешеходка, да изчака същата да напусне пътното платно и тогава да предприеме движение на заден ход и паркиране.

2. СМЕ: При инцидент на 19.12.2019г. ищцата е получила закрита многофрагментна метадиафизарна фрактура в дисталната (долна) трета на лявата подбедрица, обхващаща и двете кости - тибия (голям пищял) и фибула (малък пищял) (Fractura cruris sinistri in partis distalis multifragmentosa). Фрактурата е ясно и категорично видима както на лицевата, така и на профилната рентгенографии, направени на 19.12.2019г. в УМБАЛ „Софиямед“ ООД.

Фрактурата на лявата тибия на ищцата Х. А. З. се класифицира като: метадиафизарна (от топографско анатомична гледна точка) и 43-A3 тип според АО класификацията. От гледна точка на фрактурната морфология, тя може да се характеризира като прясна, закрита, многофрагментна, раздробена, метадиафизарна фрактура на лявата тибия в дисталната трета с абревация (скъсяване) и дислокация на фрагментите в трите пространствени равнини, без засягане на дисталната ставна повърхност.

От своя страна, фибулата спомага за стабилизиране и поддържане на тялото, коленната и глезенна стави и мускулите на подбедрицата. Тя се локализира успоредно на тибията и прикрепва глезенната и коленната стави. Фибулата носи само 17 % от теглото на тялото. Фрактура на фибулата се получава, когато върху костта се окаже по-голямо натоварване, отколкото тя може да понесе. Счупванията на фибулата се получават около коляното, глезена и в средната трета на подбедрицата.

Преките последствия от получената в резултат на процесното ПТП от 19.12.2019г. фрактура на лявата подбедрица се изразяват в абсолютна невъзможност за функционално използване на засегнатия ляв долен крайник, което включва липсата на активни движения в глезенната става и пълната загуба на опороспособност.

Дългосрочните последствия зависят основно от начина на лечение на въпросното 4 счупване, наличието на придружаващи заболявания (най-вече тези, свързани с инервацията и трофиката на долните крайници, както и калциево-фосфорната обмяна), колаборацията от страна на пациента в лечебния процес и потенциалното настъпване на ранни и/или късни усложнения от най-различно естество.

Може да се твърди, че болките и страданията на ищцата са били най-силни и интензивни в периода между настъпването на описаната по-горе фрактура на лявата подбедрица и предприетото оперативно лечение, както и в ранния постоперативен период, като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в организма на пострадалата.

По време на болничния престой на ищцата са били назначавани ежедневно следните медикаменти с обезболяващ ефект: Оксикодон 20мг - 3x1 табл. (опиоиден анстгетик);

Аналгин 500мг/2мл — 4x1 амп. (пиразолонов аналгетик); Кетонал 100мг/2 мл — 4x1 амп.

(НСПВС); Наклофен 75мг/3мл - 1x1 амп. (НСПВС). Системен прием на обезболяващи медикаменти се е налагал със сигурност и през първия постоперативен месец, когато се очаква силата и интензитета на болките да бъдат най-големи. След това употребата на аналгетици най-вероятно е била ограничена до 2-3 пъти седмично, не само поради намаляване степента на болката, но и поради риска от развитие на потенциални странични ефекти от страна на самите лекарства. По същия начин е протекъл приемът на обезболяващи медикаменти и след втората операция, свързана с отстраняване на остеосинтезните средства.

Това, че фрактурата е многофрагментна с дислокация (разместване) на фрагментите, показва морфологията на самото счупване. Съвкупността от характеристиките на една фрактура представлява най-важният критерий за определяне начина на нейното лечение.