Решение № 233 от 04.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Варна, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

И.ка Д. Дрингова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100502778 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№92281/04.11.2025г., подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при ВРП – И. Б., срещу Решение №3521/09.10.2025г., постановено по г.д.№336/2025г. по описа на ВРС, 25 състав, в частта, в която Прокуратура на Република България, ЕИК 121817309 е осъдена да заплати на Ж. Х. М., ЕГН **********, сумата в размер от 8 500,00 (осем хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания, претърпени в резултат от повдигнато и поддържано незаконно обвинение по ДП №ЗМ-140/2016г. по описа на РУ-Видин, в извършване на престъпление по чл.290, ал.1 НК, за което впоследствие е бил признат за невиновен, с влязла в сила Присъда №173/15.09.2022 г. по НОХД №681/2022г. по описа на ВРС, потвърдена с решение от 19.12.2022г. по ВНОХД №1135/2022г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 19.12.2022г., до окончателното й изплащане. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че в обжалваната част, решението е неправилно. Конкретизира се, че в хода на първоинстанционното производство не е било доказано, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка с проведеното спрямо него наказателно производство. Сочи се, че събраните доказателства не са подложени на пълен и задълбочен анализ. Допълва се, че не е била безспорно установена първопричината за настъпилите промени в личностната структура на ищеца. Оспорва се обективността на изготвеното по 1 делото експертно заключение. Конкретизира се, че не са налице медицински документи, които да потвърдят изложените в исковата молба твърдения. В условията на евентуалност се изтъква, че присъденият размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, противоречи на принципа за справедливост. С тези доводи се моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част или размерът на присъденото обезщетение да бъде намален.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Ж. Х. М., чрез адвокат Д. Й., в който се моли жалбата да бъде оставена без уважение. Сочи се, че е допустимо чрез свидетелски показания да бъдат доказвани претърпените от ищеца неимуществени вреди. Изтъква се, че експертното заключение е пълно, обосновано и обективно. Допълва се, че именно продължителността на наказателното производство, нарушаваща разумния срок, както и участието на ищеца в редица съдебни заседания, са допринесли за констатираната в експертизата психотравма, продължаваща влиянието си върху емоционалното състояние на ищеца и към настоящия момент.

Обобщава се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди, определен от първоинстанционния съд, е правилен, справедлив и балансиран, поради което и решението следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

След като се запозна с материалите по делото, доводите и възраженията на страните, съдът намира следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

От така събраната доказателствената съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от така представените писмени доказателства, които съдът цени като относими, необходими и допустими, се извежда, че с Постановление от 17.02.2016г. на прокурор при Районна прокуратура - Видин, е образувано срещу П. И.ов И.ов и Ж. Х. М. досъдебно производство №140/2016г. по описа на РУ-Видин, прокурорска преписка №1366/2015г. по описа на РП – Видин, за престъпление с правна квалификация по чл.290, ал.1 НК.

От постановление за привличане на обвиняем от 17.05.2017г., се установява, че ищецът Ж. Х. М. е бил привлечен в качеството му на обвиняем, 2 за това, че на 14.05.2015г., в гр. Видин, по гражданско дело №170/2015г. по описа на Районен съд – Видин, пред II съдебен състав, като свидетел, устно, съзнателно потвърдил неистина, а именно, че на 27.08.2012г., около 12-13 часа, в град Варна, на паркинг на „Гранд Мол Варна“, в лек автомобил е станал свидетел на предаването на сумата в размер на 4700,00 лева, от Р.А.К. на Е.Ц.Б. – престъпление по чл.290, ал.1 НК.

Така посоченият прокурорски акт спомага да се установи, че същият е връчен лично на ищеца М., в присъствието на неговия защитник, на 17.05.2017г. От приобщения към делото протокол за разпит на обвиняем от 17.05.2017г., се конкретизира, че ищецът и неговият защитник са участвали само в това процесуално действие. Няма данни в хода на образуваното досъдебно производство спрямо него да са приложени мерки за процесуална принуда.

В тази последователност, установява се, че обвинителният акт срещу ищеца М. е внесен в Районен съд – Видин на 25.09.2017г. и е образувано НОХД №1361/2017г. по описа на Районен съд – Видин, а с разпореждане от 02.10.2017г. съдия при Районен съд - Видин е насрочил същото за разглеждане в открито съдебно заседание за 31.10.2017г.

С оглед характера на настоящото производство следва да се посочи, че събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали не подлежат на оценка и обсъждане от настоящия съдебен състав, като същите се използваха единствено за изясняване на хронологията на събитията и за проследяване на ритмичността на образуваното спрямо ищеца производство.

С така посочените предварителни разяснения, безспорно се доказва, че в хода на първоинстанционното наказателно производство са проведени 10 открити съдебни заседания, а ищецът М. е взел участие в 7 от тях. Видно едно от заседанията е отложено, поради обстоятелството, че ищецът М. е имал здравословни проблеми, за което са представени и съответните медицински документи.

В последното открито съдебно заседание, което се е провело на дата 22.11.2018г., е постановена и Присъда №506/22.11.2018г., с която ищецът Ж.

М. е признат за виновен по така повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението, на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от 6 месеца. На 21.01.2019г., мотивите към така постановената присъда са били изготвени.

Доказва се също така, че постановената присъда е била обект на проверка от въззивния съд, поради подадена от ищеца въззивна жалба и с Определение от 11.02.2019г., постановено по ВНОХД №29 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Видин, Наказателно отделение, е било насрочено открито съдебно заседание за 14.03.2019г.

В хода на въззивното производство е проведено едно открито съдебно заседание, в което за ищеца се е явил неговият процесуален представител, доколкото участието му в производството не е било задължително.

С Решение №26/26.03.2019г., постановено по ВНОХД №29/2019г. по описа на Окръжен съд – Видин, постановената от първоинстанционния съд присъда е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане на Районен съд – Видин от друг съдебен състав, поради допуснати в хода на 3 производството пред първа инстанция съществени процесуални нарушения.

След което на 28.03.2019г. е образувано НОХД №384 по описа за 2019г. на Районен съд – Видин, по което с Разпореждане от 01.04.2019г. е насрочено делото за провеждане на разпоредително заседание на дата 24.04.2019г., на което ищецът се е явил. Общо в производството са проведени 14 открити съдебни заседания, от които само по 5 е даден ход на делото, а ищецът е взел участие в 2 от тях. Видно от протоколите се извежда, че поведението на ищеца не е ставало причина са забавяне ритмичността на наказателното производство.

Така с Присъда №194/11.05.2021г. ищецът М. отново е признат за виновен по така повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, изпълнението, на което е отложено за срок от 3 години. Мотивите към присъдата са били изготвени на 18.05.2021г.

Доказва се също така, че постановената присъда е била обект на проверка от въззивния съд, поради подадена от ищеца въззивна жалба и с Определение от 19/17.06.2021г., постановено по ВНОХД №133 по описа за 2021г. на Окръжен съд – Видин, Наказателно отделение, е било насрочено открито съдебно заседание за 01.07.2021г. В хода на въззивното производство са проведени три открити съдебни заседание, по две от които не е даден ход на делото, а ищецът не се е явявал, доколкото участието му в производството не е било задължително.

С Решение №55/15.11.2021г., постановено по ВНОХД №133/20-21г. по описа на Окръжен съд – Видин, постановената от първоинстанционния съд присъда е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане на Районен съд – Видин от друг съдебен състав, поради допуснати в хода на производството пред първа инстанция съществени процесуални нарушения.

След което е образувано на 26.11.2021г. НОХД №1175/2021г. по описа на Районен съд – Видин, делото е насрочено за провеждане на разпоредително заседание за 25.01.2022г. В хода на провелото се открито съдебно заседание е отправено искане за промяна на местната подсъдност, на основание чл.43, т.1 НПК, поради обстоятелството, че голяма част от участниците в съдебното производство живеят в друг съдебен регион. След което с Определение №26/16.02.2022г., постановено по ч.н.д.№88/2022г. по описа на ВКС, НК, I н.о., на основание чл.43, т.1 НПК, делото е изпратено за разглеждане от Районен съд – Варна.

На 18.02.2022г. е образувано НОХД №681/2022г. по описа на Районен съд Варна. С Разпореждане №1213/21.02.2022г., същото е насрочено за провеждане на разпоредително заседание за дата 17.03.2022г., в което ищецът е взел лично участие. След което са проведени още 4 открити съдебни заседания, в които ищецът е взел лично участие.

С Присъда №173/15.09.2022г., ищецът Ж. М. е признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото му обвинение. От мотивите към присъдата, постановени на 23.09.2022г., се установява, че причината ищецът да бъде оправдан е липсата на достатъчно доказателства, от които по категоричен начин да се установи съпричастността му към престъпната деятелност, за която е бил привлечен в качеството му на обвиняемо лице.

4

По постъпил от представителя на държавното обвинение протест, на 18.10.2022г., било образувано ВНОХД №1135/2022г. по описа на ВОС, в хода на което е проведено открито съдебно заседание на 01.12.2022г., по което ищецът се е явил лично. С Решение №262/19.12.2022г., постановено по ВНОХД №1135/2022г. по описа на ВОС, I I I състав постановената от първоинстанционния съд присъда била изцяло потвърдена и считано от тази дата същата е влязла в сила.

Видно от приобщената към наказателното дело справка за съдимост, ищецът М. не е бил осъждан.

Посочените писмени доказателства, доколкото изхождат от съответните компетентни органи и не са налице основания съдът да се съмнява в тяхната достоверност, спомагат да се изяснят характерът и продължителността на наказателното производство, броят на проведените съдебни заседания и участието на ищеца в тях, както и се установява датата на влизане в сила на присъдата, с която ищецът М. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение.