Решение № 2382 от 10.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2382 гр. София, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100504334 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника С.о., срещу постановление за разноските изх. №10015 от 06.02.2023 г., по изпълнително дело № 20238510400158 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, в което е обективиран отказ на съдебния изпълнител да намали приетите за събиране разноски в полза на взискателя за адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лв., както и да редуцира таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че единствените действия на адвоката на взискателя се свеждат до подаването на молба за образуването на изпълнителното производство, поради което разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до размера от 200 лв., съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага, че изпълнителното дело е с ниска фактически и правна сложност, а в срока за доброволно изпълнение е погасил всички дължими по изпълнителния лист суми. Счита, че не са налице доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя. Възразява, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е изчислена в съответствие с материалния закон. Иска се от съда да отмени отказа на ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лв., да редуцира размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ съобразно материалния интерес по делото и ЧСИ да бъде задължен да индивидуализира таксите и разноските по ТТРЗЧСИ, както и да начисли такива единствено за реално извършени действия.

Взискателят по изпълнителното дело Г.Р.Г. оспорва жалбата, като поддържа, че размерът на адвокатското възнаграждение за водене на делото в размер от 200 лв. е съобразно минимално предвидения в чл. 10, т. 2 НМРАВ и доколкото длъжникът с бедействието си да погаси дълга преди образуване на изпълнителното дело е станал повод за неговото завеждане, то и сторените от взискателя разноски за заплатен адвокатски хонорар са изцяло дължими от С.о..

Частен съдебен изпълнител М.П. е депозирал мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата, доколкото размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е определен съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Счита, 1 че т. 26 от ТТРЗЧСИ се изчислява върху събраната сумата, в която се включва не само вземането по изпълнителния лист, но и разноските за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на страните и приложените по делото доказателства, намира, че жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20238510400158 на ЧСИ М.П., рег. №851 на КЧСИ, е образувано по молба от Г.Р.Г., чрез адв. Г.Д., за събиране на вземания от С.о., обективирани в изпълнителен лист от 29.07.2022 г., в общ размер на 360 лв. По изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие от 09.01.2023 г., с който взискателят и упълномощеният адвокат са уговорили адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в общ размер на 400 лева, заплатени в брой, видно от отбелязването в договора. Така удостовереното плащане има характера на разписка и е достатъчно доказателство за сторените от взискателя разноски, а обратното твърдение на длъжника е фактически невярно. С молбата за образуване е поискано налагане запор на банковите сметки на Сточна община.

С постановление за разноските изх. №5392/23.01.2023 г. съдебният изпълнител е приел за събиране разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лв., такса по т. 26 ТТРЗЧСИ от 94,74 лв., както и други такси, посочени по размер и основание, които не са предмет на обжалване и не следва да бъдат коментирани. Необходимо е само да се поясни на жалбоподателя, че извън правомощията на съда в производството по чл. 435 ГПК е да постановява съдебен акт, по силата на който да задължава ЧСИ да индивидуализира таксите и разноски и да ги определи спрямо реално извършените действия, тъй като не са измежду лимитативно предвидените актове и действия/бездействия на съдебния изпълнител, подлежащи на съдебен контрол. За длъжника съществува възможност да поиска в рамките на изпълнителния процес да му бъде посочено от ЧСИ кои от начислените суми за какви действия са дължими, и при несъгласие с тяхното основание и размер да подаде нарочна жалба до съда, с която да обжалва конкретно възложени му в тежест такси и разноски.

С възражение от 30.01.2023 г. С.о. е поискала разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера от 200 лв. и в тази връзка да бъде редуцирана и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, като с обжалваното постановление за разноските изх. №10015 от 06.02.2023 г. искането е оставено без уважение.

В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника.

Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 400 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не по малко от определения в чл. 36 от Закона за адвокатурата размер. В чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. - за образуване на изпълнително дело. Същото не е спорно, че се дължи с оглед депозираната от адвоката на взискателя молба за образуване на изпълнителното дело.

Разпоредбата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ урежда размера на адвокатското 2 възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В случая обаче по изпълнителното дело не се установява процесуалният представител на взискателя да е осъществил процесуални действия, имащи характера на такива, за които да се дължи възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ. Като се има предвид малкият размер на дълга от 360 лв. и че длъжник е С.о., за която поначало обосновано може да се предположи, че има финансова възможност да се издължи, то и поисканият с молбата за образуване изпълнителен способ – запор на банкови сметки е поначало напълно адекватен и годен за удовлетворяване на вземането без последващи действия от страна на адвоката на взискателя по водене на делото.

Предвид изложеното, уговореното и платено адвокатско възнаграждение се явява дължимо единствено за образуване на изпълнителното дело, в размер на 200 лева, като над този размер до претендираните 400 лв. не следва да бъде възлагано в тежест на длъжника.

Относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, която представлява възнаграждение за положения от ЧСИ труд по събирането на дълга, настоящият съдебен състав намира, че като база за изчисляването й следва да се включат всички събрани от съдебния изпълнител суми, без авансовите такси според правилото на забележка №4 към тази точка. Доколкото заплатеното в изпълнителния процес адвокатското възнаграждение е сума, която подлежи на събиране от съдебния изпълнител в полза на взискателя, и тя не е изрично законодателно изключена при формиране базата за изчисляване на т. 26 ТТРЗЧСИ, същата следва да се включи като основа при определянето на това възнаграждение на ЧСИ. В случая, при подлежаща на събиране сума от 560 лв., представляваща сбор от вземането по изпълнителния лист – 360 лв. и приетото за дължимо от съда адвокатско възнаграждение от 200 лв., таксата по т. 26, б. „б“ ТТРЗЧСИ се равнява на 67,20 лв. с ДДС, като отказът на ЧСИ да я намали над този размер до начислените 94,74 лв. подлежи на отмяна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника С.о. постановление за разноските изх. №10015 от 06.02.2023 г., по изпълнително дело № 20238510400158 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите за събиране в полза на взискателя Г.Р.Г. разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до 400 лв., както и да намали таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ над 67,20 лв. до 94,74 лв. и вместо което ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА по изпълнително дело № 20238510400158, по описа на ЧСИ М.П., рег.

№ 851 на КЧСИ, приетите за събиране в полза на взискателя Г.Р.Г. разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., както и намалява таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ до размера от 67,20 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3