Решение № 2605 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2605 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110213293 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на З. А. /****/, гражданин на Република ***, роден на *** г. в Република ***, срещу Наказателно постановление (НП) № 182/11.06.2025 г., издадено от началника на ГПУ-София към РДГП-Аерогари – ГДГП – МВР, с което на жалбоподателя му е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева /1022, 58 евро/ на основание чл. 48, ал. 1, т 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), за извършено нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят е напуснал пределите на Република България, като е излетял на 16.05.2025 г. с полет № РД272 за Истанбул, преминавайки през ГКПП „Аерогара София“ безпроблемно, без да му е връчван АУАН. Сочи се, че на 28.06.2025 г. жалбоподателят се е върнал в България, кацайки на Аерогара София, като при проверката на граничния пункт му бил даден лист с описание на данните за доброволно плащане на обжалваното НП, без да са му връчвани АУАН и обжалваното НП. Твърди се, че служителите на ГКПП Аерогара са принудили жалбоподателя повторно да отиде на Аерогара София, за да имат време да съставят атакуваното НП. Сочи, че служителите на Аерогара София не са осигурили преводач, респ. не са обяснили на жалбоподателя какво точно е нарушил, както и че жалбоподателят говорел единствено родния си език и малко руски, но не свободно. От правна страна се твърди, че липсвал АУАН, който да е връчен на 1 жалбоподателя, като се обръща внимание на липсата на преводач. Счита, че в случая е допуснато нарушение на чл. 36, ал. 1 и ал. 2, чл. 27, ал. 2 и ал. 3 и чл.

28, чл. 40, ал. 1 и чл. 39 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното НП, а в условията на евентуалност – да намали размера на наложеното наказание до минимума от 500 лева. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, в което е даден ход по същество, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.

К. М.. В хода по същество адв. М. моли съда да отмени обжалваното НП и претендира разноски. Сочи, че в показанията на свидетелите на АНО е налице противоречие и моли съда то да бъде взето предвид.

В депозирани писмени бележки адв. М. поддържа жалбата и излага сходни на изложените в жалбата възражения в посока отмяна на обжалваното НП. Твърди наличие на разминаване в показанията на свидетелите на АНО.

Моли съда да отмени обжалваното НП, а в условията на евентуалност - да намали размера на наложеното наказание до минимума от 500 лева.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. К., която в хода по същество моли съда да потвърди обжалваното НП, тъй като твърденията в жалбата не намирали опора. Счита, че НП и АУАН са издадени от компетентни органи, а нарушението е установено безспорно. Счита за неоснователни твърденията, че АУАН е съставен на различна от посочената в него дата. Твърди, че лицето е могло да разбира езика и е упражнило правото си на защита. Допълва, че невръчването на АУАН не можело да се вмени в отговорност на АНО.

Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят З. А. /***/ е гражданин на Република ***. На 16.05.2025 г., около 17:00 ч., същият се явил на ГКПП „Аерогара София“ с оглед предстоящото му пътуване до Истанбул с полет № РС272. А. притежавал международен паспорт № FA0076006, издаден на 17.02.2019 г. В паспорта била отразена многократна българска виза за дългосрочно пребиваване тип „D“ № 007792608, издадена на 21.06.2024 г. от Консулска служба на Република България в Ташкент. Целта на визата била работа, а срокът на валидност бил от 25.06.2024 г. до 25.12.2924 г., с разрешен срок на пребиваване в Република България от 45 (четиридесет и пет) дни.

При извършена гранична проверка от свидетеля С. Г. – старши полицай при ГКПП „Аерогара София“, същият установил, че за жалбоподателя имало регистрирано влизане в Република България на 03.09.2024 г. през ГКПП „Аерогара София“ и към момента на проверката нямало регистрирано излизане от страната. От това следвал и изводът, че жалбоподателят имал реализиран престой в страната от 256 (двеста петдесет и шест) дни, т.е. било установено, че същият е превишил разрешеният 45-дневен визов престой с 211 (двеста и единадесет) дни. В хода на проверката била извършена и справка 2 в системата „АИС-БДС“, от която било установено, че нямало издадено разрешение за пребиваване или закрива в Република България по отношение на жалбоподателят, както и че същият, към момента на проверката, кандидатствал за издаване на разрешение за продължително пребиваване.

Свидетелят Г. опитал да обясни на жалбоподателя за констатираното нарушение и неговия вид на руски език.

На база установените в хода на проверката обстоятелства, на 16.05.2025 г. св. Г., в присъствието на свидетелите П. С. и Г. Б., съставил против жалбоподателя АУАН Серия АД № 146, бланкови № 0647786. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 34 от ЗЧРБ. АУАН бил съставен в отсъствието на нарушителя, тъй като след извършената проверка жалбоподателят се качил на полета за Истанбул. АУАН бил оформен като връчен при условията на отказ на нарушителя да подпише АУАН, като бил подписан от Н. И..

На база на съставения АУАН, на 11.06.2025 г. началникът на ГПУСофия към РДГП – Аерогари – ГДГП - МВР издал обжалваното НП № 182/11.06.2025 г. с което на жалбоподателя му е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 48, ал.

1, т 3 от ЗЧРБ, за извършено нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ.

Жалбоподателят се завърнал на територията на Република България в края на месец юни 2025 г. с цел започване на нова работа в „***“. При пристигането му на летището същият бил уведомен за издаването на обжалваното НП, както и за възможността да заплати доброволно наложената му глоба. НП обаче не му било връчено тогава. Впоследствие А. уведомил работодателя си за случилото се, при което той, заедно със свидетеля П., както и с други негови колеги, посетили Аерогара София с цел запознаване със съдържанието на обжалваното НП. Така същото било връчено на А. на 01.07.2025 г. срещу подпис.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите С. Г., Н. М., П. П. и обясненията на жалбоподателя, разписка, съдържаща данните за сметката на РДГП – Аерогри, сума и основание за плащане, представените АУАН от № 140 до № 150, покана за доброволно изпълнение, докладна записка, Заповед № 8121к14687/29.11.2023 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 3282з26/05.01.2023 г., Заповед № 8121з-378/06.04.2020 г., формуляр-образец за изготвяне на длъжностна характеристика и Заповед № 3282з-1405/22/05.2017 г., приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Г., като логични и последователни, отчитайки обстоятелствата около изминалия период от време, считано от извършване на проверката и съставяне на АУАН до провеждане на разпита му, както и липсата на детайлно съхранен спомен, имайки предвид естеството на работата му и ежедневните случаи в 3 професионалната му дейност. От същите съдът установи обстоятелствата около извършване на проверката, констатираните в нейния ход обстоятелства, както и тези около съставяне на АУАН.

Съдът не взе предвид показанията на свидетелката М., тъй като отчете липсата на съхранен спомен за случилото се.

С доверие съдът кредитира показанията на свидетеля П. относно обстоятелствата около връчване на обжалваното НП на жалбоподателя, тъй като ги намира за логични и в синхрон с останалия доказателствен материал.

Настоящият състав кредитира обясненията, дадени от жалбоподателя, като съобрази двояката им правна природа – като доказателствено средство и като средство за защита, тъй като намира същите за логични, последователни и в синхрон с останалия доказателствен материал. От тях съдът изведе обстоятелствата около пътуванията на жалбоподателя към Република *** и обратно, както и обстоятелствата около пристигането му и запознаването му със обжалваното НП.

Доколкото писмените доказателства се явяват еднопосочни и непротиворечиви, съдът намира, по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 2, изр. 3 от НПК, че в случая не е необходимо да излага подробен анализ по отношение на тях.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

АУАН и издаденото въз основа на него и оспорвано НП са издадени от компетентни органи съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗЧРБ и представените Заповед № 8121к-14687/29.11.2023 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 3282з-26/05.01.2023 г., Заповед № 8121з378/06.04.2020 г. и формуляр-образец за изготвяне на длъжностна характеристика.

АУАН и обжалваното НП съдържат всички законоустановени реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Достатъчно подробно и ясно е описано в какво се изразява нарушението. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че АУАН е съставен на дата, различна от посочената в него, тъй като това твърдение се оборва от представените в хода на производството актове от № 140 до № 150.

Съдът обаче намира, че по отношение на АУАН и НП не са спазени правилата за тяхното съставяне и връчване.

От показанията на свидетеля Г. се установи, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на 4 съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. В конкретния случай обаче няма данни същият изобщо да е бил връчен на жалбоподателя.

Вместо това АУАН е оформен като връчен при условията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН – при отказ на нарушителя да подпише акта. В хода на производството обаче такова обстоятелство не беше установено. В случая актосъставителят изобщо не е направил опит да връчи АУАН на жалбоподателя, респ. невъзможно е последният да е изразил отказ да го подпише.

Като е издал обжалваното НП без да връчи АУАН, АНО е нарушил правото на жалбоподателя да се запознае с фактите, за които ще бъде ангажирана отговорността му, респ. да упражни правата си да възрази, да отправи предложение за сключване на споразумение и т.н. Жалбоподателят е разбрал за какво е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност едва когато му е било връчено обжалваното НП, което е израз на недопустимо ограничаване на правото му на защита.

На следващо място, жалбоподателят е гражданин на Република *** и същият не владее български език. Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления са приложими нормите на НПК. Според чл. 21 НПК лицата, които не владеят български език могат да се ползват от родния си или от друг език, за което се назначава преводач. Задължението за осигуряване на условия и възможности за ефективното упражняване правото на защита е регламентирано и с чл. 15 НПК. Необходимостта от назначаване на преводач от български на чужд език в административнонаказателното производство произтича и от задължението на актосъставителя по чл. 43, ал. 1 ЗАНН, да осигури възможност на нарушителя да се запознае със съдържанието на съставения акт към момента на предявяването му. Касае се за процесуално задължение, поради което не следва да се смята, че ползването на преводач е предпоставено единствено и само от проявена от самия нарушител инициатива.