Решение № 1052 от 04.02.2026, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 2109/2025
- Вид
- Решение № 1052
- Подписан
- 04.02.2026
- В сила
- 04.02.2026
- Състав
- Йовка Бъчварова
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.150 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.151 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.159 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.163, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.33 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.12, ал.1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.15, ал.3 · Закон за нормативните актове
- чл.461, т.1 и т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.461, т.1 и т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.574, ал.10 · Кодекс за застраховането
- чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1052
Бургас, 04.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XXIII-ти състав, в съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙОВКА БЪЧВАРОВА административно дело № 20257040702109 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДП. Образувано е по жалба на Н. С. П. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1328451/24.10.2025г. на Младши автоконтрольор при ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед № 251з-5684/07.10.2025г. на Директора на ОД на МВР Бургас, с която на основание чл.171, т.1, б.“з“ – „гг“ от Закона за движение по пътищата (ЗДП) временно е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца, затова че на 24.10.2025г. около 10:20ч. в [населено място] управлявал лек автомобил Пежо рег. № [рег. номер], собственост на М. А., като след справка с РСОД 2860 и Дежурен при ОДМВР Бургас се установило, че МПС е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка гражданска отговорност от 07.10.2025г., което е административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДП.
В жалбата се твърди некомпетентност на издателя на ЗППАМ, който е и издател на АУАН, което било недопустимо.
Допуснато било съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в ЗППАМ не бил посочен актът, въз основа на който била прекратена регистрацията на МПС.
ЗППАМ противоречала на материалния закон, тъй като жалбоподателят не бил извършил административното нарушение, за което срещу него била наложена ПАМ, понеже не действал виновно и така деянието се явявало несъставомерно от субективна страна.
Прави се искане за отмяна на оспорената ЗППАМ, както и за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Жалбата се поддържа чрез писмена защита, подадена от пълномощника.
Ответникът по оспорването – Младши автоконтрольор при ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед № 251з-5684/07.10.2025г. на Директора на ОД на МВР Бургас, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
На 24.10.2025г. около 10:20ч. жалбоподателят П. управлявал по ул. Г. П. в [населено място] лек автомобил Пежо рег. № [рег. номер], собственост на М. А.. Бил спрян за проверка от служители при ОД на МВР Бургас, които предприели проверка и установили, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По време на проверката срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 4614306 за извършено по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДП административно нарушение. Свидетелството за регистрация на МПС на водача, както и двете регистрационни табели на автомобила фактически са отнети при съставяне на АУАН и върнати същия ден, видно от отбелязването на гърба на документа.
От представената справка е видно, че лекият автомобил е собственост на М. А. и че на 07.10.2025г. в 05:05ч. регистрацията му е била прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДП след постъпило от Гаранционен фонд уведомление, че за автомобила не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. От същата справка се установява, че регистрацията на автомобила е служебно възстановена на 24.10.2025г. в 11:50ч. след постъпило уведомление от Гаранционен фонд за валидна застраховка.
Процесната ЗППАМ № GPAM-1328451/24.10.2025г. е издадена на 24.10.2025г. от К. М. – Младши автоконтрольор при ОД на МВР Бургас, сектор Пътна полиция, упълномощен със Заповед № 251з-5684/07.10.2025г. на Директора на ОД на МВР Бургас, в която са преповторени фактите, описани в АУАН. Прието е, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДП и затова и на основание чл.171, т.1, б.“з“ – „гг“ от ЗДП временно е отнето свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. Посочено е, че СУМПС е фактически отнето.
ЗППАМ съдържа изрично указание, че може да бъде обжалвана в 14-дневен срок по административен ред пред непосредствено по – горестоящия административен орган, както и по съдебен ред пред Административен съд Бургас. Разяснено е, че жалбата не спира изпълнението.
Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 24.10.2025г. Жалбата срещу нея е подадена на 03.11.2025г., при спазване на 14-дневния срок за обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не на посочените в нея основания.
Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът установи, че заповедта е валиден административен акт, издаден от компетентен орган.
ЗППАМ е издадена от оправомощено за това лице. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са определени структурите от МВР, които да осъществяват контрол по ЗДП. В т.1.3 са посочени областните дирекции на МВР в рамките на обслужваната територия. С издадена въз основа на нея Заповед № 251з-5684/07.10.2025г. Директорът на ОД на МВР Бургас оправомощил да издават ЗППАМ младшите полицейски инспектори – т.1.12.
Според чл.172, ал.1 от ЗДП, ПАМ по чл.172, т.1 от ЗДП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите по контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповедта от 01.12.2021г. Министърът на вътрешните работи е определил областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия, за служби по контрол по смисъла на чл.165 от ЗДП, а Директорът на ОД на МВР Бургас е оправомощил младшите автоконтрольори да издават ЗППАМ.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването й, с което са спазени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК и чл.172, ал.1 от ЗДП. В ЗППАМ се съдържа словесно описание на приетите за установени от административния орган факти – посочено е за какво точно нарушение е наложена ПАМ, а именно затова че жалбоподателят управлявал лек автомобил с прекратена регистрация. .
Посочено е и правното основание за налагането на марката – чл.171, т.1, б.“з“ – „гг“ от ЗДП. Макар и лаконично, са изложени фактическите обстоятелства, квалифицирани като нарушение, даващо правомощие за прилагане на мярка като оспорената. В конкретният случай е разпореден правен резултат, който е следствие на посочените в ПАМ факти и обстоятелства и който, според ответника, се вписва в хипотезата на нормата на чл.171, т.1, б.“з“ – „гг“ от ЗДП, като това изпълнява изискването на закона за мотивиране на административния акт.
Изцяло неоснователен е доводът в жалбата за некомпетентност на органа, издал ЗППАМ затова защото същият орган бил издал и АУАН. На първо място, липсва разпоредба, която да установява подобна забрана. На следващо място, не са налице и основанията по чл.33 от АПК за отвод на административния орган, издал ЗППАМ, тъй като в двата документа – АУАН и в ЗППАМ се посочва извършеното административно нарушение. Разликата е в тяхната процесуална същност. Със съставяне на АУАН се поставя начало на административнонаказателното производство, а със ЗППАМ се налага предвидена от закона ПАМ, която има очертаните в чл.22 от ЗАНН цели – да се предотврати и преустанови извършването на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици. Анализът на описаната правна рамка налага извод, че извършеното административно нарушение е основание както за съставяне на АУАН, с който същото се констатира, както и за съставяне на ЗППАМ, която да действа до решаване на въпроса за отговорността, като двете производства не са в отношение на обусловеност едно спрямо друго.
Съдът не установи да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доводът в жалбата за допуснато нарушение по чл.146, т.3 от АПК по същество е довод за нарушение на материалния закон.
Относно съответствието на ЗНПАМ с материалния закон :
Според чл.171, т.1, б.“з“ – „гг“ от ЗДП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат различни ПАМ, между които и отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца – за извършени няколко административни нарушения, вкл. и по чл.175, ал.3 от ЗДП, предвиждащ наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и глоба 500 лева за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Посочените в буква „з“ ПАМ се налагат извън случаите на букви „а“-„ж“. Фактологията по делото не индицира на приложимост на посочените разпоредби в букви „а“-„ж“. Очертаните в ЗППАМ обективни и субективни признаци са тези на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДП, на което съответства разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДП, установяваща санкция на посоченото неправомерно поведение.
При проверката на ЗППАМ за съответствието му с материалния закон съдът дължи изследване на въпроса дали адресатът е извършил нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДП, т.е. дали на посочените време и място е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – в случая дали управляваното от жалбоподателя МПС, което е собственост на трето лице, е било със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДП, поради липса на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това е така, защото без доказано административно нарушение, ПАМ не би имала своето законово основание. Законодателят не е обвързал издаването на ЗППАМ със съставяне на АУАН, за разлика от издаването на наказателно постановление, но с оглед на създадената чрез разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДП доказателствена сила на АУАН, е създал облекчен за органа ред на доказване на нарушението, тъй като размества тежестта на доказване – не органът доказва нарушението, а адресатът на акта доказва неосъществяването му. Съставянето на АУАН, за да се гарантира констативната му функция, става при спазване на едно административно производство, при което предвиден в закон административен орган има компетентността да удостовери по официален начин осъществяването на даден факт или деяние – така Решение № 11240 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15582/2018 г., VII о., докладчик председателят С. Я..
Материалната доказателствена сила на АУАН обаче не се разпростира досежно това дали процедурата по прекратяване на регистрацията на МПС е предприета и приключена законосъобразно, както и дали водачът на МПС, който не е собственик на управляваното МПС, е действал умишлено.
Спецификата на случая изисква анализиране на нормативната основа, установяваща правната рамка на прекратяване на регистрация на МПС при липса на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Разпечатката съдържа 38 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca561f59-600b-4184-8f32-a4d22254858b