Решение № 209 от 08.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Варна , 02.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20203100503089 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх. №261022/18.08.2020г. на Е. Д., ЕГН 1083251048 срещу решение №3389/23.07.2020г., постановено по гр.дело №4286/2019г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която предявените от него срещу „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК 11604730 искове с пр. осн. чл. 422 ГПК вр. чл.128 КТ са частично отхвърлени както следва: -за главницата за горницата над 3614,96 лв. до претендираните 6329,31 лв., и за лихва върху горницата над 473,43 лв. до претендираните 835,10 лв. представляваща дължимо брутно възнаграждение по Трудов договор №237/09.01.2017 г. и Допълнително споразумение №461/02.04.2017 г., за извънреден труд положен в работни дни за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г.; - за главница за горницата над 1213,52 лв. до претендираните 5582,20 лв., претендирани за извънреден труд, положен в почивни дни за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г., както и за лихва за горницата над 158,77 лв. до претендираните 736,62 лв., - за главница за горницата над 307,66 лв. до претендираните 1239,58 лв., претендирани за положен извънреден труд през официалните празници за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г. както и за лихва за горницата над 40,27 лв. до претендираните 163,48 лв.; -за заплащане на основание чл. чл. 262, ал. 1, т. 1 от КТ вр.с чл.150 от КТ сумата от 196,51 лв. за положен от ищеца извънреден труд за м.февруари 2017г. Жалбоподателят счита решението в тази част за незаконосъобразно, необосновано и 1 неправилно, поради което моли да бъде отменено. Твърди, че първоинстанционният съд е възприел изцяло заключението по изготвената комбинирана експертиза, която обаче не е дала изчерпателни отговори на поставената задача, тъй като не се е съобразила с представените по делото писмени доказателства, както и очевидно в.л. не разполага с програмен продукт, който правилно да разчете и визуализира данните от дигиталната карта, не е била съобразена и с представеното удостоверение per. № 32820015859/11.09.2019г., в която Главна Дирекция „Гранична полиция" по дати и часове е предоставила информация за преминаването на ищеца през КПП, от което се виждат празнични, почивни дни и официални празници; не е взела предвид и разпита на свидетеля, който установил непрекъснатия цикъл на работа на шофьора, без почивен ден; неправилно не е уважил искането му по чл.201 от ГПК във връзка с оспорената експертиза, като не е допуснал изготвянето на допълнителна и повторна експертиза, въпреки, че са налице основания за това, поради което жалбоподателя счита, че се е стигнало до постановяването на порочно съдебно решение. Твърди, че в решението липсват мотиви, като съдът не е обсъдил важни факти, обстоятелства и всички писмени доказателства изцяло и в тяхната съвкупност. Излага, че не става ясно как вещите лица са установили отработените часове при положение, че твърдят в експертизата, че на съответната дата няма запис на начален и краен момент, съответно продължителността на шофирането.

Счита, че в другата част ССЕ не се е съобразила с разпоредбата на чл.262 от КТ да изчисли процентното увеличение на положения труд като извънреден в работни дни, през почивни дни, официални празници, както за регламентираните 8 часа, така и за продължителността на работа след тях.

Предвид гореизложеното, счита че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановени при неизяснена фактическа обстановка с допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което, моли да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което се уважат изцяло исковете като основателни и доказани, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В о.с.з. жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор, но в първото по делото ос.з. чрез пълномощника си оспорва жалбата.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

По съществото на спора, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по иск, предявен от Е. Д. – гражданин на Република Турция, с адрес Област Добрич, Община Тервел, с.Поп Груево, ул.“Седма“ № 1 срещу „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ 2

116047390, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи:

-сумата от 6329,31 лева, главницата, представляваща дължимо брутно възнаграждение за извънреден труд, положен в работни дни за общо 1520 часа, формирано по месеци, както следва: за месец февруари 2017г. за 158 часа се дължат 489,31лв., за месец март 2017г. за 124 часа се дължат 489,31 лв., за месец април 2017г. за 98 часа се дължат 472,65 лв., за месец май 2017г. за 267 часа се дължат 1158,95 лв., за месец юни 2017г. за 346 часа се дължат 1365,32 лв., за месец юли 2017г. за 240 часа се дължат 992,14лв. , за месец август 2017г. за 184 часа се дължат 694,50лв. и за месец септември 2017г. за 103 часа се дължат 470,62лв., за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г. и сумата в размер на 835,10 лева, представляваща претендираната лихва върху главницата 6329,31 лв., за периода от 23.09.2017г. до 10.01.2019г. ;

-сумата в размер на 5582,20 лева, главница, представляваща дължимо брутно възнаграждение за извънреден труд , положен в почивни дни за общо 1175 часа , формирано по месеци, както следва: за месец февруари 2017г. за 107 часа се дължат 526,33лв., за месец март 2017г. за 180 часа се дължат 804,96лв., за месец април 2017г. за 144 часа се дължат 787,10лв., за месец май 2017г. за 140 часа се дължат 688,66 лв., за месец юни 2017г. за 164 часа се дължат 733,41лв., за месец юли 2017г. за 217 часа се дължат 1016,65лв., за месец август 2017г. за 144 часа се дължат 616,03лв., за месец септември 2017г. за 79 часа се дължат 409,06лв., за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г. и сумата в размер на 736,62 лева, представляваща претендираната лихва върху главницата от 5582,20лв. за периода от 23.09.2017г. до 10.01.2019г. ;

-сумата в размер на 1239,58 лева, главница, представляваща дължимо брутно възнаграждение за извънреден труд, положен през официалните празници за общо 205 часа, формирано по месеци, както следва: за месец март 2017г. за 24 часа се дължат 126,26лв. , за месец април 2017г. за 96 часа се дължат 617,38лв.,за месец май 2017г. за 96часа се дължат 416,74лв., за месец септември 2017г. за 13 часа се дължат 79,20 лв., за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г. и сумата в размер на 163,48 лева, представляваща претендираната лихва върху главницата от 1239,58лв. за периода от 23.09.2017г. до 10.01.2019г. , за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 275/2019г. на ВРС. Предявява и осъдителен иск с правно основание чл. чл. 262, ал. 1, т.

1 от КТ вр.с чл.150 от КТ за присъждане на сумата от 196,51 лв. за положен извънреден труд за м.февруари 2017г.

Според изложеното в исковата молба, ищецът и ответникът са в трудови правоотношения, като ищецът полага труд на длъжност „шофьор на автобус” въз основа на трудов договор № 237/09.01.2017г., сключен за шестмесечен изпитателен срок, а след изтичането на срока, договорът станал постоянен, при уговорено с работодателя трудово възнаграждение в размер на 463,00 лева. Твърди, че за периода от 03.01.2017г. до 22.09.2017г. е 3 извършвал автобусни превози извън страната с автобус рег. № 7637 РТ по линията Тервел – Добрич – Варна – Бургас – Одрин – Лозенград – Чорлу Истанбул и обратно. Излага, че за целия период на договора е работил без прекъсване, без почивен ден в постоянен график, за което е положил извънреден труд в работни дни, както и в почивни дни и през официални празници, като работодателят не му е заплатил труда. Сочи, че предвид подадено от работодателя възражение предявява в срок претенцията си по исков ред. Претендира съдебно-деловодни разноски.

Ответникът не е депозирал писмен отговор в предоставения му срок.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

Между страните липсва спор, че по ч.гр.дело №2247/19г. по описа на ВРС е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по силата която е разпоредено „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ 116047390, със седалище и адрес: Област Варна, Община Варна, гр.Варна, район “Младост“, бул.“ Вл.Варненчик“ № 158, чрез М.Н.- управител да заплати на Е. Д. – гражданин на Република Турция, с адрес Област Добрич, Община Тервел, с.Поп Груево, ул.“Седма“ № 1, за следните суми: сумата в размер на 6329,31 лева, главницата, представляваща дължимо брутно възнаграждение за извънреден труд, положен в работни дни за общо 1520 часа, формирано по месеци, както следва: за месец февруари 2017г. за 158часа се дължат 489,31лв., за месец март 2017г. за 124 часа се дължат 489,31 лв., за месец април 2017г. за 98 часа се дължат 472,65 лв., за месец май 2017г. за 267 часа се дължат 1158,95 лв., за месец юни 2017г. за 346 часа се дължат 1365,32 лв., за месец юли 2017г. за 240 часа се дължат 992,14лв., за месец август 2017г. за 184 часа се дължат 694,50лв. и за месец септември 2017г. за 103 часа се дължат 470,62лв., за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г., сумата в размер на 835,10 лева, представляваща претендираната лихва върху главницата 6329,31 лв., за периода от 23.09.2017г. до 10.01.2019г. сумата в размер на 5582,20 лева, главница, представляваща дължимо брутно възнаграждение за извънреден труд , положен в почивни дни за общо 1175 часа , формирано по месеци, както следва: за месец февруари 2017г. за 107 часа се дължат 526,33лв., за месец март 2017г. за 180 часа се дължат 804,96лв., за месец април 2017г. за 144 часа се дължат 787,10лв., за месец май 2017г. за 140 часа се дължат 688,66 лв., за месец юни 2017г. за 164 часа се дължат 733,41лв., за месец юли 2017г. за 217 часа се дължат 1016,65лв., за месец август 2017г. за 144 часа се дължат 616,03лв., за месец септември 2017г. за 79 часа се дължат 409,06лв., за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г.,сумата в размер на 736,62 лева, представляваща претендираната лихва върху главницата от 5582,20лв. за периода от 23.09.2017г. до 10.01.2019г. сумата в размер на 1239,58 лева, главница, представляваща дължимо брутно възнаграждение за извънреден труд, положен през официалните празници за общо 205 часа, формирано по месеци, както следва: за месец март 2017г. за 24 часа се дължат 4

126,26лв. , за месец април 2017г. за 96 часа се дължат 617,38лв., за месец май 2017г. за 96 часа се дължат 416,74лв., за месец септември 2017г. за 13 часа се дължат 79,20 лв., за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г.,сумата в размер на 163,48 лева, представляваща претендираната лихва върху главницата от 1239,58лв. за периода от 23.09.2017г. до 10.01.2019г. ,сумата от 1300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, както и дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство в размер на 297,73 лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът е възразил срещу заповедта, като е посочил, че не дължи посочената сума.

В срока по чл. 415 ГПК, а именно на 20.03.2019г., заявителят е депозирал исковата си молба в съда.

След като срещу Заповедта е подадено възражение от длъжник/ответника, и в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК е предявен настоящия иск с правно осн. чл. 422 ГПК, то производството по същия е допустимо.