Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1310 от 18.11.2021, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 382/2021
Вид
Решение № 1310
Подписан
18.11.2021
Състав
Милена Светлозарова Томова

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1310 гр. Плевен, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20214430100382 по описа за 2021 година

Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД.

В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от *** представлявано от *** чрез адв. В.Г., ***, със съдебен адрес: *** против ИВ.

Г. Г., ЕГН **********, в която се твърди, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. *** по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, като на кредитора са били дадени указания за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.

Твърди се, че вземането произтича от правоотношение между ответника и ***. Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № ***. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца, следващ този на ползването им.

Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като *** определял началната и крайната му дата, която не можела да бъде по1 късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане можела да се получи на предварително обявени номера.

Сведения за размера на сметките се предоставяли само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се искала съответната справка. Между кредитора *** и ответника И.Г. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 21.03.2017 г., с който потребителят добавил за ползване мобилен номер *** по избран тарифен план при условията на тарифен план *** с месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС за 24 месеца.

Твърди се, че на 21.03.2017 г. абонатът добавил с допълнително споразумение за ползване телевизионна услуга по тарифен план ***, с месечна абонаментна такса в размер на 8,90 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.

Излага се, че по сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер *** от 21.03.2017. г. били издадени Фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената електронна съобщителна услуга за периода от 01.03.2017 г. до 30.06.2017 г., както следва:

№ *** Към всяка от фактурите имало приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

Навеждат се доводи, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на *** да прекрати договора с абоната /чл. 50 от ОУ във връзка с чл.

43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, *** имало право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор издал по клиентски номер №*** крайна фактура № *** от дата 01.08.2017 г. с начислена обща сума за плащане.

Сочи се, че в издадената крайна фактура била начислена неустойка за 2 предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер, от който ищцовото дружество имало правен интерес да претендира неустойка в редуциран размер от 86,67 лв. Фактурирана била и цената, дължима за потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди, която не била въведена в предмета на настоящото производство.

Излага се, че датата на деактивация на процесния абонамент била 04.07.2017г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не спазил крайния срок за ползване на абонамента *** за мобилен номер *** и телевизионна услуга по абонаментен план *** до 21.03.2017 г., съгласно

Договор за мобилни услуги от дата 21.03.2019 г.

Навеждат се доводи, че неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от стр.5/6/7, предвиждаща, че „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на *** ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на *** ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг) “.

При изложените обстоятелства договорите били прекратени на 04.07.2017г., поради неизпълнение задължението на абоната да заплати задълженията по издадените фактури за потребени услуги, като датата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при 3 нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. При това оператора имал право да претендира неустойка в размер на 86,67 лв., уговорена в т.2 от стр. 6 от договора, представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключените договори, както следва:

59,97лв.

- неустойка по договор *** (3x19,99 лв.) и 26,70 лв. неустойка по допълнително споразумение № *** (3х8,90 лв.), или общо 86,67 лв. За сумата била издадена крайна фактура № ***/01.08.2017 г., за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г.

Твърди се, че горното вземане било цедирано на ищеца по силата на Договор за цесия от 01.10.2019г. с прехвърлител ***, което от своя страна било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания ***

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът ИВ. Г. Г. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез назначения му особен представител, с който ангажира на първо място становище за недопустимост на установителните искове, т.к. не били предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд. Оспорва твърдените факти за сключване на сочените в исковата молба договори и елементите на същите. Твърди, че не са били подписани от ответника. Оспорва твърдените факти за сключване на договор за цесия и надлежното й съобщаване на потребителя. Твърди, че не са били връчвани на ответника издавани от оператора фактури. Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност.

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

От приложеното ч.гр.д. №*** по описа на ПлРС се установява, че иска е 4 предявен след успешно проведено заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК за процесното вземане и в законоустановения срок от връчване на указанията на заповедния съд, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.

От представения препис на Договор от 21.03.2017г., сключен между „***” АД, в качеството на доставчик и ответника ИВ. Г. Г., в качеството на абонат се установява, че по силата на това писмено съглашение доставчика се е задължил да предоставя на абоната уговорена далекосъобщителна услуга з а мобилен номер *** по избран тарифен план *** с месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Според отразеното в съглашението, услугите е следвало да се предоставят по клиентски номер ***.

Видно е, че страните са уговорили заплащане на неустойка при прекратяване на договора преди изтичане на срока по инициатива или вина на потребителя, съизмерима с оставащите до края на срока месечни такси, но не повече от трикратния им размер. При това абоната е приел приложимите Общи условия, заявявайки го с изрична декларация.

Видно е от приложения препис на Допълнително споразумение от същата дата – 21.03.2017г., че страните по горното съглашение са постигнали съгласие и за ползване от абоната на телевизионна услуга по тарифен план ***, с месечна абонаментна такса в размер на 8,90 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. В подписаното споразумение за тази услуга също са регламентирали заплащане на неустойка при прекратяване на договора преди изтичане на срока по инициатива или вина на потребителя, съизмерима с оставащите до края на срока месечни такси, но не повече от трикратния им размер. С изрична декларация абоната отново е приел приложимите Общи условия.

Ответникът е представил копия на издадени от мобилния оператор фактури за начислена стойност на потребени услуги по клиентски номер *** за периода от 01.03.2017 г. до 30.06.2017 г., както следва: № *** От представеното копие на фактура № *** от 01.08.2017 г. е видно, че със същата са били фактурирани останали неплатени от предходни периоди суми за предоставени услуги от оператора, както и неустойки, в това число неустойка за прекратяване на правоотношението по предоставяната услуга по тарифен план *** в размер на 49,94лв. без ДДС или 59,97лв. с ДДС (в сочения по-горе като уговорен размер на три месечни такси от по 19,99лв.) и за 5 прекратяване на правоотношението по предоставяната услуга по тарифен план *** в размер на 22,26лв. без ДДС или 26,70лв. с ДДС (в сочения по-горе като уговорен размер на три месечни такси от по 8,90лв.) Видно е от приложените Общи условия, за които абоната е декларирал, че приема, че в чл.29 е бил регламентиран срок за плащане цената на предоставяните услуги 15 дни от издаване на съответната фактура, като *** определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число.

Предвидено е в чл.41 от ОУ, че оспорване на дължимите по фактура суми пред *** следва да бъде извършено в срок до 6 месеца от датата на издаване на фактурата. Според предвиденото в чл.35.1 от ОУ неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок.

Не се твърди от ответника плащане на начислените суми за периода от сключване на споразуменията до датата на прекратяването им от оператора или оспорването им в посочения в чл.41 от ОУ срок.

Видно е също така, че според предвиденото в чл.50.6, б.“в“ от ОУ, в полза на оператора е било уговорено право едностранно да прекрати договора с 30-дневно предизвестие в случай на неплащане в срок от потребителя на дължими суми по подписаните съглашения.

От представените преписи на Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г., сключен между „***” ЕАД, в качеството на цедент и ***, в качеството на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г., сключен между ***, в качеството на цедент и *** в качеството на цесионер и извлечение от Приложение №1 към втория договор се установява, че вземанията на „***” ЕАД за неустойки в общ размер на 86,67лв., произтичащи от сключените с ответника съглашения са били прехвърлени първоначално в полза на ***, а след това в полза на ищеца.