Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 354 от 06.07.2021, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно търговско дело 1287/2021
Вид
Определение № 354
Подписан
06.07.2021
В сила
06.07.2021
Състав
Камелия Ефремова, Бонка Йонкова, Евгений Стайков

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 354 гр. София , 05.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Камелия Ефремова

Бонка Йонкова

Евгений Стайков като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Частно касационно търговско дело № 20218003901287 по описа за 2021 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Транслогистика“ ООД, гр. Пловдив срещу определение № 260097 от 24.02.2021 г. по в. ч. гр. д. № 122/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 20.11.2020 г. по т. д. № 749/2020г. на Пловдивски окръжен съд за изпращане на делото по подсъдност на Пловдивски районен съд.

Частният касатор поддържа неправилност на обжалвания акт поради противоречие със закона. Счита, че въззивният съд е излязъл извън своята компетентност, като е възприел, че е сезиран с искане за установяване несъществуване на договор за наем, каквото не е заявено в исковата молба, а са изложени обстоятелства, сочещи на спор дали след прехвърляне на имота по процесния договор за наем новият собственик замества праводателя си в това правоотношение.

Като значим за допускане на касационното обжалване, с твърдението, че „е от значение за развитието на правото“, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Възможно ли е съдът при определяне на правната квалификация и цената на иска да възприеме искане, противоположно на направеното от ищеца и респективно възможно ли е 1 съдът служебно да определи какво произнасяне иска ищецът“.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

За да потвърди първоинстанционното определение, с което делото е изпратено по компетентност на Пловдивски районен съд, въззивната инстанция е споделила извода, че в случая именно този съд е родово компетентен по спора. Приела е, че с оглед твърденията на ищеца и на заявеното искане да се признае за установено, че ответното дружество не е страна по договора за наем, в случая се касае за иск за установяване несъществуване между страните на наемно правоотношение по посочения в исковата молба договор за наем, който иск е оценяем. И доколкото цената на същия, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, е под 25 000 лв., то родово компетентен за разглеждането му е районният, а не окръжният съд.

Въззивният съд е посочил, че горният извод не би се променил дори да се възприеме тезата на самия ищец, че искът е неоценяем, тъй като неоценяемите искове също са родово подсъдни на районния съд.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

На първо място, поставеният от частния касатор въпрос няма характер на обусловил изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като същият е относим към правилността на обжалвания акт. За да определи цената на иска и съответно родовата подсъдност на същия, решаващият състав е преценил вида на претенцията с оглед изложените в исковата молба обстоятелства, което несъмнено е в неговата изключителна компетентност, съгласно закона и последователната съдебна практика. А дали преценката му е правилна, това може да се обсъжда само при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му.

2

На второ място, отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 2 ГПК произтича и от извода на въззивния съд, че спорът е подсъден на районния съд не само поради цената на иска, определена при дадената от него правна квалификация, но и ако се възприеме тезата на самия ищец, че искът е неоценяем, т. е. и в двата случая изходът на делото от гледна точна на родовата подсъдност би бил един и същ.

Независимо от горното, дори да се счете за обуславящ за изхода на делото, поставеният от касатора въпрос не може да обоснове допускане на касационния контрол на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

От една страна, това основание е ненадлежно заявено. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посоченото основание е формирано от две кумулативни предпоставки – значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая, частният касатор е заявил само едната от тези предпоставки – значение на поставения въпрос за развитието на правото.

От друга страна, основанието е заявено бланкетно – без изобщо да е аргументирано, което е в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика.

Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваният въззивен акт не следва да бъде допуснат до касационно разглеждане.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

3

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ н а определение №

260097 от 24.02.2021 г. по в. ч. гр. д. № 122/2021 г. на Пловдивски апелативен съд .

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4