Решение № 3551 от 01.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3551 гр. София, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20241110202909 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 74 ЗМВР.

Образувано е по жалба на С. П. П., ЕГН **********, чрез адв. Г. А. – САК, против Заповед за задържане на лице рег. № 226зз-160/31.01.2024 г., издадена от П., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по отношение на С. П. П. е наложена принудителна административна мярка „Задържане за срок до 24 часа“.

В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Сочи се, че от обжалваната заповед за задържане не става ясно изобщо каква е фактическата и правна връзка между П., като задържано лице и посоченото в заповедта деяние по чл. 354а, ал. 3 от НК, не са посочени фактическите и правни основания за задържането, както и причинно-следствената връзка между извършеното деяние и задържаното лице. Твърди се, че заповедта не е издадена от компетентен орган, не съдържа предвидените от закона реквизити и не отговаря на формалните изисквания на закона, а от друга страна е издадена и в противоречие с целта на закона. Поддържа се, че от начина на 1 отразяване на фактическите основания за издаване на оспорваната заповед за задържане не става ясно въз основа на база на какви факти административният орган е направил своето обосновано предположение за евентуалната съпричастност на задържаното лице в извършване на конкретното престъпление по чл. 354а от НК. От съдържанието на заповедта не става ясно какво е основанието за задържане, доколкото словесната формулировка категорично не изпълнява целите на закона за това от съдържанието на заповедта да се установява категорично защо едно лице е задържано. На следващо място се акцентира, че разпореденото задържане не покрива стандарта за законност и за непроизволност, като основополагащи общи принципи при ограничаване на правото на свобода и сигурност, респективно в случая приложената принудителна административна мярка, освен фактически необоснована, се явява и несъответна на целта на закона.

По изложените съображения се претендира отмяната на атакуваната заповед за задържане.

В съдебно заседание жалбоподателят С. П. П., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К. – с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител моли заповедта да бъде отменена по доводите, релевирани в жалбата. Допълнително се излага, че в представената по делото в оригинал заповед за задържане са извършени дописвания и „нагласяния“ в съответствие със закона относно фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Отделно се навежда, че в конкретния случай не е образувано дело в прокуратурата, жалбоподателят няма качеството на обвиняем, заподозрян или някакво друго лице съгласно НПК и до този момент няма данни по това твърдяно престъпление да има действие по разследване. Сочи се, че ако се приеме, че е имало полицейска проверка, то приложената мярка спрямо водача на колата се явява несъразмерно тежка и не съответства на целите на закона.

Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – ХХХХХХХХХХХХ, мл. инспектор при 02 РУ – СДВР, редовно призован, не се явява, не се представлява. По делото са ангажирани писмени бележки от лице, сочено като процесуален представител, без доказателства за надлежно учредена представителна власт.

Софийска районна прокуратура – редовно призована, не изпраща 2 представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за задържане на лице рег. № 226зз-160/31.01.2024 г., издадена от ХХХХХХХХХХХХ, заемащ длъжността мл. инспектор при 02 РУ – СДВР, по отношение на С. П. П. била приложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“. Като правно основание за издаване на заповедта била посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а като фактическо – достатъчно данни за извършено престъпление (съмнение за притежание/държане на наркотични вещества във връзка с чл. 354а, ал. 3 от НК). С. П. П. бил задържан в 13:40 часа на 31.01.2024 г. След задържането му на лицето бил извършен личен обиск по реда на чл. 80 ЗМВР, при който у него били установени следите вещи: сумата от 30 лева, мобилен телефон с надпис SAMSUNG с IMEI 359933099246604; портфейл, колан, връзка с три броя секретни ключове и един брой чип за врата, свидетелство за управление на МПС с № 286205265, свидетелство за регистрация част II с № 011492900, автомобилен ключ черен. С. П. П. бил задържан в помещение на 02 РУ – СДВР и бил освободен в 13:30 часа на 01.02.2024 г.

Към административната преписка са приложени протокол за личен обиск на С. П. П. от 31.01.2024 г., Декларация от 31.01.2024 г. от С. П. П., разписка за върнати вещи, съобщение до Софийска градска прокуратура за образувано на 31.01.2024г. ДП № 226 ЗМК 182/2024 г. по описа на 02 РУ – СДВР за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, докладни записки, обяснение от С. П.

П., копие на протокол за претърсване и изземване от 31.01.2024 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които прецени като еднопосочни и кореспондиращи помежду си. Въз основа на последните се изясняват обстоятелствата по издаване на атакуваната заповед за задържане и осъществените спрямо С. П. П. действия за времето на задържането.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, 3 адресат на акта, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на оспорване, респективно като такава следва да бъде разгледана по същество.

По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал.

1, т. 1, вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. В зависимост от конкретния случай, мярката по чл. 72 от ЗМВР, би могла да има превантивен или преустановителен характер.

Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК.

При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност – да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът намери, че жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на 4 предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР – от полицейски орган при 02 РУ – СДВР – мл.инспектор, каквато длъжност заема издалият заповедта ХХХХХХХХХХХХ, съгласно приложено по делото удостоверение, издадено от Началник на Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР. Заповедта е издадена в условията на оперативна самостоятелност, с каквато полицейските органи разполагат съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, поради което и изложените в противоположния аспект доводи в жалбата не могат да бъдат споделени.

Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР – издадена е писмена заповед за задържане, спазени са и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 6 от ЗМВР. Задържаният е попълнил декларация, че е запознат с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е", заповедта е подписана от него и от полицейския орган, препис от заповедта е била връчена на задържания срещу подпис.

Настоящият състав счита, че е спазено изискването за форма на акта, като Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно – посочено е името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал

Заповедта; отбелязани са данни, индивидуализиращи задържаното лице /трите имена, ЕГН и адрес на С. П. П./; вписани са датата и часът на задържането; разяснени са правата на задържаното лице да обжалва пред съда законността на задържането, правото на адвокатска защита, правото да бъде уведомено лице, посочено от задържания, правото да бъде информиран за основанията за задържането на разбираем за него език /правото на преводач, в случай, че не разбира български език/, както и че при задържането на лицето не могат да му бъдат ограничавани други права, освен правото на свободно придвижване. Това означава, че в случая спрямо задържаното лице са изпълнени изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, б. "а", "б", "г" и "е" от ЗМВР. Задържаният С. П. П. е български гражданин, поради което нормата на чл. 74, ал. 2, т. 6, б.

"д" от ЗМВР в случая е неприложима. От декларацията на лист 15-16 от делото следва, че на С. П. П. освен правото на адвокатска защита, са му били разяснени и правото на медицинска помощ, и правото да бъде уведомен член от семейството му или друго заинтересовано лице, т. е. и правата по чл. 74, ал.

2, т. 6, б. "в" и "г" от ЗМВР. Нещо повече – в декларацията е посочено, че 5 задържаният желае адвокатска защита по свой избор с изричното отбелязване на конкретни лица, упражняващи адвокатска професия и телефонните им номера, респективно на същия е осигурена възможността да се свърже с адвокат съобразно искането му за това. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че правата на задържаното лице не просто са били разяснени на С. П. П., а и реално са му били подсигурени, респективно и доводите на жалбоподателя в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.

На следващо място, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лица, за които има данни, че са извършили престъпление. В случая, събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин, че към момента на задържането на жалбоподателя са били налице данни за извършено от него престъпление, изразяващо се в притежание/държане на наркотични вещества, което полицейският орган е възприел като престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК.

Следва да бъде отбелязано, че дали това деяние впоследствие ще бъде квалифицирано като престъпление и именно като какво, е от компетентността на други органи, поради което настоящият състав приема, че действително към момента на задържането на жалбоподателя са били налице данни за извършено престъпление.