Решение № 2557 от 06.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2557 гр. Пловдив, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330116127 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.49 ЗЗД.

В исковата молба от Б. В. К. против „Хеброс бус“ АД се твърди, че на ***г. около 16,2016,30 ч. ищецът пътувал с автобус по *** в ***, като преди кръстовището на бул. „***“ и „***“ водачът спрял изненадващо и рязко. Ищецът се държал за ръкохватките, в близост до шофьора. В резултат на спирането получил силни болки и усукване на ляво рамо, като паднал на пода. Паднали и още от пътуващите. Веднага позвънил на баща си, като слязъл на спирката на пл. Съединение, поради силната болка, която изпитвал. Баща му дошъл веднага, хванали такси и отишли в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД около 16,50-17,00 ч. След консултация с ортопед травматолог и рентгенография била установена луксация на лява раменна кост. Около 19 ч. рамото на ищеца било наместено, след анестезия. След наблюдение около 21 ч. на същия ден, ищецът бил освободен за домашно лечение. Ръката му била обездвижена, като през време на обездвижването, особено в първите две седмици от него ищецът изпитвал силни болки, не можел да спи. И към момента изпитвал болки в рамото си, особено при физическо натоварване и промяна на метеорологичните условия. От момента на ПТП ищецът не ползвал градски транспорт. Изложени са обстоятелства за образуване по случая на ДП № ***г. по описа на IV РУ Пловдив, прекратено с постановление от 15.04.2021г. След прекратяване на производството по делото ищецът поискал да му бъде заплатено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, като отправил претенция до ЗД "Евроинс“ АД на 29.06.2022г. С писмо от 13.07.2022г. ищецът бил уведомен, че няма правно основание за заплащане на обезщетение. Твърди, че 1 от ПТП претърпял неимуществени вреди, които се отразили на емоционалното му и психическо състояние. Поради това е направено искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 5500 лв., за претърпените от ищеца болки и страдания, емоционален и психически стрес, в резултат на увреждане от ПТП на 12.11.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до изплащането й. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Хеброс бус“ АД, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. На дружеството били известни обстоятелствата за инцидент на дата 12.11.2019г. с автобус, рег.№ ***, управляван от ***. За инцидента разбрали от пътничка в автобуса – ***. Не било известно обаче ищецът да е пътувал по същото време в автобуса, като от него не била подавана жалба, не бил представен и превозен документ. От изисканите от работодателя обяснения от шофьора ставало ясно, че причина за рязкото спиране било внезапното спиране на автомобил, движещ се пред автобуса, поради което водачът предприел логично действие с цел предотвратяване на ПТП и по-сериозни вреди. Оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение на служителя на ответника.

С определение от 30.03.2023г. съдът е конституирал ЗД „Евроинс“ АД като трето лице – помагач на страната на ответника.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от дружеството, със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Липсвали доказателства за настъпило ПТП. Твърди се, че водачът на автобуса е предприел спасителна маневра, с която е предотвратил настъпването на ПТП. Видно от представеното от ответника извлечение от GPS за движението на автобуса, същият се движил със скорост между 28-34 км/час, т.е. допустимата по закон. Съдържа се позоваване на т.6 от Тълкувателно решение № 28/28.11.1984г. по н.д. № 10/1984г. на ОСНК на ВС. Счита, че претенцията е завишена по размер.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен резултат от образно изследване от Отделение по образна диагностика при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД на Б. К. от дата 12.11.2019г., със заключение – луксация на лява раменна кост, състояние след репозиция на ляв хумерус по повод луксация. Представено е и СМУ № 1346/2019г. от дата 15.11.2019г. Представен е лист за преглед на пациент от дата ***г.

Представена е застрахователна полица със „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, със застраховащ „Хеброс Бус“ АД за МПС, рег.№ ***, автобус, с период на валидност от 26.01.2019г. до 25.01.2020г.

До застрахователното дружество е изпратено уведомление от страна на ответното дружество, изх.№ 368 от 03.12.2019г. за пострадал пътник – *** на дата 12.11.2019г. при изпълнение на курс по ***.

С молба от ищеца до ЗД „Евроинс“ АД, рег.№ 5545/29.06.2022г. е направено искане за 2 образуване на щета и изплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди.

Представен е отговор от застрахователното дружество, изх.№ 5545 от 13.07.2022г. , в който е обективиран отказ за изплащане на обезщетение.

По делото е изискано и постъпило досъдебно производство № ***г. на РП Пловдив.

По делото са приети гласни доказателства чрез разпит на К., баща на ищеца, който разяснява, че не е присъствал на инцидента със сина му в градския транспорт. Случило се на дата 12.11.2019г., около 16,30 ч., като синът му се обадил по телефона, че пътувал с автобус *** от *** към ***, като след излизане на автобуса от тунела, шофьорът ударил рязко спирачка, той се държал за ръкохватките, които били горе на автобуса и от рязкото спиране политнал напред по посока на водача, усетил усукване и болка в рамото горе вляво, изпуснал ръкохватките и паднал на пода на автобуса. Казал му, че били паднали още няколко човека при това същото спиране. Звъннал и казал, че много го боли рамото, след още няколко минути се обадил и казал, че слиза на пл.“Съединение“. Свидетелят отишъл там и го видял седнал на пейката. Горната част на тялото, торсът му бил върху коленете, ръцете му висели. Колата на свидетелят била паркирана на ул. „***“, опитали да отидат до там, но ищецът казал, че много го боли, поради което повикали такси и отишли в УМБАЛ „Свети Георги“ в дежурен кабинет. Докато пътували, свидетелят се обадил на жена си. След рентгенография се оказало, че има луксация на рамото. Трябвало да се намести с пълна упойка, но се наложило, тъй като ищецът бил хапнал, да се изчака два часа преди анестезията, за да се намести рамото. Към 19 ч. му сложили упойката и наместили рамото, до 21,30-22 ч. го държали под наблюдение, направили още една рентгенова снимка, за да се види резултатът от наместването, казали, че е наместено добре. Изписали ги и се прибрали у дома. Казали, че трябва да се вземе превръзка, за да се държи ръката в стационарно положение, под 90 градуса. Това не била гипсова шина, а превръзка за 30 дни. Вечерта била горе-долу поносима, защото упойката продължавала да действа, но сутринта към 5-6 часа ищецът се оплакал, че го боли много. Дали обезболяващи, като болките били особено силни първите 2-3 седмици, като ищецът почти не можел да се оправя сам, тъй като едно движение на тялото рефлектирало и се усещало в болната област. Свидетелят къпал ищеца, трябвало да пропусне училище. Тъй като живеели извън града, нямал и много социални контакти, което му се отразило негативно, станал нервен, избухлив. Наложило се да спре да тренира карате, тренирал от 6-7 години, останала му една степен да вземе черен пояс. Въпреки рехабилитацията спрял тренировки, тъй като там някои движения се правили рязко. Била извършена физиотерапия, нагревки, за около седмица или 10 дни. След инцидента веднага ищецът бил много уплашен, много го боляло, страхувал се, че ще му отрежат ръката.

Впоследствие се изнервил, тъй като изпускал материал в училище, не се виждал с приятели, ежедневието му буквално изчезнало. Физическото възстановяване продължило дълго, според лекарите за 2-3 месеца следвало да отшуми всичко, но не станало така. Болките не били много чести, но ги имало. Пречело му и за други физически натоварвания, усещал болка, както и при промяна на времето. Оттогава ищецът не ползвал градски транспорт.

След инцидента не се било наложило медикаментозно лечение, имало контролни прегледи, 3 както и физиотерапия. Емоционалният дискомфорт продължил и след сваляне на шината.

Бил сприхав през цялото време, докато му била обездвижена ръката, както и заради прекъсване на спорта. Имал страх и недоволство от това, което му се случило.

По делото е прието заключение на изготвената съдебномедицинска експертиза, според което при настъпилото ПТП на ***г. на ищеца е причинено травматично увреждане – луксация /изкълчване/ на лява раменна става, което наложило наместване и имобилизиране с мека превръзка – Митела за 21 дни. Същото е причинило трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, за около 3-4 месеца от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес. В този процес се включват и срок на раздвижване, физиотерапевтични и рехабилитационни процедури. Механизмът на получаване на това увреждане е по индиректен механизъм, вследствие на изместване на тялото напред при рязко спиране на автобус при фиксирана лява ръка във висящата дръжка на автобуса. Найсилните болки са били непосредствено след травмата, поради притискане на аксиларния нерв, минаващ в близост до раменната става. След наместването и меката имобилизация те са намалели, но са съществували при леко изместване на ръката, прикрепена към тялото.

След сваляне на имобилизацията и извършване на раздвижването също има болезненост при движенията на ръката, но те са относително по-слаби и по-поносими. Би трябвало болките да са отшумели напълно до края на оздравителния процес.

По делото е прието заключение на изготвената автотехническа експертиза, според което от техническа гледна точка най-вероятният механизъм за ПТП е следният – на 12.11.2019г. около 16,30 ч. автобус „***“ се движил по източното платно за движение на бул. „***“ в посока от юг на север, като след тръгване от автобусната спирка е преминал в лява пътна лента на платното за движение. Преди кръстовището с бул. „***“ водачът на автобуса е предприел рязко спиране, при което пътници, вкл. и ищецът, са паднали в салона на автобуса. Основната причина е екстреното задействане на спирачната система на автобуса, при което пътници под действие на инерционните сили са загубили устойчивост и са паднали в салона на автобуса.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Деликтната отговорност на ответника в качеството му на възложител на работата, е свързана с виновното и противоправно действие и бездействие на други лица, на които е възложил определена работа за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа, поради което отговорността има обезпечително – гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.

По делото не се спори, че към датата на настъпване на описания в исковата молба инцидент – 12.11.2019г. ответното дружество е извършвало превоз на пътници по автобусна *** в ***.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, както и от гласните такива, че на дата 12.11.2019г. ищецът Б. В. К. се е возил в автобус „***“ с рег. № ***, по 4

*** по бул. „***", като преди кръстовището с бул. „***“ водачът на автобуса е предприел рязко спиране, от което ищецът паднал в салона на автобуса. В тази насока е и заключението на автотехническата експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, според което основната причина за настъпилото произшествие е екстреното задействане на спирачната система на автобуса, при което пътници под действие на инерционните сили са загубили устойчивост и са паднали в салона на автобуса.