Акт от 18.11.2020, Окръжен съд - Сливен

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е гр.Сливен, 18.11.2020г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА

ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ

БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№709 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.

274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Тайгърс Съпорт“ ЕООД, гр.София чрез пълномощника адв. Н.Д. от АК – Благоевград против Разпореждане №262085 от 01.10.2020г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№3106/2020г. по описа на съда, с което е отхвърлено заявление вх.№3023203/27.05.2020г. по описа на Софийски районен съд и вх.№262302/29.09.2020г. по описа на СлРС, подадено от

„Тайгърс Съпорт“ ЕООД, гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Г.Т.Ж. ***.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно. Счита, че съдът е следвало да даде указания на заявителя да внесе държавната такса, както и да посочи какви са правните последици от невнасянето й. Като не е дал указания за изправяне на констатираната нередовност, а се е произнесъл по същество, като е отхвърлил заявлението, съдът постановил незаконосъобразен акт. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на първоинстанционния съд за даване на указания на заявителя за внасяне на дължимата държавна такса в определен от съда размер.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На 27.05.2020г. „Тайгърс

Съпорт“ ЕООД, гр.София е подал до Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против Г.Т.Ж. *** за сумата от 2800 евро по запис на заповед, издаден на 31.08.2019г., предявен за плащане на 01.12.2019г. Към заявлението не е приложено доказателство за платена държавна такса.

С

Определение от 02.07.2020г. по гр.д.№20175/2020г. по описа на Софийски районен съд, производството по делото пред СРС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност, с оглед правилата за местната подсъдност, на Сливенски районен съд.

След получаване на делото, с

Разпореждане №262085/01.10.2020г. по ч.гр.д.№3106/2020г. по описа на СлРС, съдията-докладчик е констатирал липсата на доказателство за внесена държавна такса, поради което е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение в полза на заявителя против Г.Т.Ж..

Разпореждането е връчено на заявителя „Тайгърс

Съпорт“ ЕООД, гр.София на 19.10.2020г. Чатната жалба е подадена по пощата с пощенско клеймо от 21.10.2020г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Безспорно, към подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК заявителят – жалбоподател не е представил доказателство за внесена държавна такса. Такова не е и представено с частната жалба, за вземането му предвид от въззивния съд, нито има наведени твърдения за внасянето на дължимата за производството държавна такса. По този начин безспорно е налице нередовност на заявлението по смисъла на чл.410, ал.2, вр. с чл.128, т.2 от ГПК.

Съгласно задължителните указания, дадени от ОСГТК на ВКС с ТР №4/2013г. от 18.06.2014г., т.1, заповедният съд дължи указания за отстраняване на нередовност на заявлението само в изрично уредената хипотеза на чл.425, ал.2 ГПК, както и при невнесена в пълен размер държавна такса за заявлението. Разпоредбите на чл. 410 и чл. 411 ГПК препращат изрично към чл. 127 и чл. 128 ГПК, но не и към чл. 129, ал. 2 ГПК откъдето следва, че заповедният съд е длъжен да следи за редовността на заявлението, но не и да дава указания за поправянето му и именно поради това несъобразяването на заявлението с изискванията на чл.410 /който препраща към чл.127 и 128 ГПК/ систематично е уредено в чл.411, ал.2, т.1 ГПК като основание за неговото отхвърляне. Заповедното производство е уредено като строго формално, с него се цели бърза съдебна защита, като са предвидени кратки срокове за произнасяне на съда и поради това редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл.411, ал.2 ГПК, което е несъвместимо с даване на указания на заявителя за поправяне на нередовностите.

С оглед изложеното, като е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди. Частната жалба се явява изцяло неоснователна.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О П Р

Е Д Е

Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №262085 от

01.10.2020г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№3106/2020г. по описа на съда, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.