Решение № 267 от 20.11.2020, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 267

20.11.2020 г.

Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Пловдив

1-ви търговски състав

На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: Надежда И. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка А. Костадинова

Красимира Д. Ванчева

Цветелина Ю. Диминова като разгледа докладваното от Славейка А. Костадинова Въззивно търговско дело № 20205001000492 по описа за 2020 година по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 119 от 20.07.2020 година, постановено по т. дело № 71/2019 година по описа на Окръжен съд – К., е отхвърлен предявеният от С.

Х. Х. , ЕГН **********, с постоянен адрес село К., община К., със съдебен адрес град К., бул. „Б.“ № 58, вх. Б, ет. 1, ап. 1, против „ДЗИ - О.з.“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление град С., бул. „В.“ № 89, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП на 22.08.2018 година с лек автомобил „О.А.“ с рег. № ...., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника „ДЗИ - О.з.“ ЕАД, в размер на 27 000 лева допълнително, освен изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 22.08.2018 година до окончателното й изплащане. Осъдена е С. Х. Х. да заплати на „ДЗИ – О.з.“ ЕАД направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на 1904,44 лева.

1

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство С. Х. Х. чрез процесуалния й представител адвокат Д.И.С.. Оплакванията са за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Оспорени са както определеният от първоинстанционния съд общ размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лева, така и определеният процент на съпричиняване – 50%. Поддържа се неправилно приложение на критерия за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на общия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че този размер не е съобразен с вида и характера на причинените травми на ищцата, установени с представените писмени доказателства, както и с отговорите на въпросите на вещото лице – медик, дадени в съдебно заседание, свързани с травматичната генеза на увреждането на междупрешленния диск на ниво Л1-Л2 и връзката му с процесното ПТП, станало на 22.08.2018 година. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд не бил взел предвид това увреждане при определяне на размера на обезщетението. При постановяване на решението не била съобразена задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 година досежно конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които се вземат предвид при определяне размера на обезщетението, включително социално-икономическата обстановка в страната към датата на увреждането, непрекъснато нарастващите нива на застрахователно покритие и общественото разбиране за справедливост. Оспорен е изводът на съда за съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 50%. Този извод бил направен, без да се извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и без да се отчетат очевидните противоречия между заключението на комплексната експертиза и поясненията, дадени от вещите лица в съдебно заседание. Не било отчетено и противоречието между автотехническата част на комплексната експертиза и протокола за оглед на местопроизшествието ведно с фотоалбум и скица досежно механизма на настъпване на ПТП. Твърди се, че в експертизата е описана траектория за движение на лекия автомобил, която не съвпадала с установените при огледа следи. Поддържа се и допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, свързано със събиране на доказателствата. В тази връзка са направени доказателствени искания пред въззивната инстанция, които са оставени без уважение от въззивния съд с мотивирано определение в 2 проведеното по делото открито съдебно заседание.

Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново решение по същество, с което да се уважат изцяло предявените искове.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „ДЗИ – О.з.“ ЕАД чрез процесуалния представител адвокат К.Г. с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Съдът, съобразявайки доводите на страните и доказателства, приема следното: събраните по делото

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищцата срещу решението, с което са отхвърлени предявените от нея искове – главен и акцесорен. При подаването на въззивната жалба е спазен срока по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно.

При проверка на допустимостта на първоинстанционното решение, което е обжалвано изцяло, въззивният съд установи, че то е недопустимо в едната си част. Става дума за акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху претендираната главница. Видно от петитума на исковата молба, ищцата

С. Х. Х. е претендирала присъждане на обезщетението за неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019 година – датата, на която е получена от ответника претенцията й за заплащане на застрахователно обезщетение. С доклада по делото, направен от съда в съдебно заседание на 22.05.2020 година също е прието, че законната лихва върху главницата се претендира с начален момент 07.06.2019 година.

Постановявайки съдебния си акт обаче, първоинстанционният съд е излязъл извън очертаните с петитума на исковата молба рамки, като е отхвърлил иска за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 22.08.2018 година до окончателното й изплащане. Решението, в частта, с която съдът е отхвърлил иска за законна лихва за периода от 22.08.2018 година до 3

07.06.2019 година е недопустимо като постановено извън петитума, с който е сезиран, поради което следва да бъде обезсилено.

В останалата част първоинстанционното решение е допустимо.

С представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства се установява, че ищцата С. Х. Х. е сезирала ответното дружество с претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди при ПТП, станало на 22.08.2018 година, причинено от

Н.Б.М. при управлението на лек автомобил „О.З.“ с рег № ....., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

Застрахователната претенция на ищцата е с вх. № 43072951800227 и е получена от застрахователя на 07.06.2019 година. От представеното с исковата молба писмо с изх. № 0-92-11024/29.07.2019 година / стр. 28/ се установява, че застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер на 15 000 лева по застрахователната претенция на ищцата и е изплатил посочената сума с платежен документ от 26.07.2019 година.

Ищцата не оспорва получаването на сумата от 15 000 лева като обезщетение за причинените й при процесното ПТП неимуществени вреди, но изразява несъгласие с неговия размер. При несъгласие с размера на определеното от застрахователя обезщетение по предявената застрахователна претенция, предявеният пред съда иск е допустим съгласно изискванията на чл. 498 ал. 3 от КЗ.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе само по въведените с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе. Те се свеждат до вида на причинените на ищцата и установени по делото болки и страдания при ПТП и дължимия за тях размер на обезщетението, както и до наличието или не на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.

В обстоятелствената част на исковата молба, с която е сезиран Окръжен съд – К. по т. дело № 71/2019 година, ищцата С. Х. Х. твърди, че 4 при ПТП на 22.08.2018 година е претърпяла и продължава да търпи болки и страдания. Посочено е, че вечерта след ПТП е имала много силни болки в областта на гърба, кръста и корема. При посещението й в болница на следващия ден – 23.08.2018 година след проведена рентгенография на лумбалните прешлени било установено „вентрално клиновидно снишение на L2“ и била поставена диагноза „фрактура корпорис вертебре L1, L2“.

Ищцата не била оставена на болнично лечение, а й бил предписан лумбостат и спазване на леглови режим. Поради интензивните болки и силно ограничените движения една седмица след ПТП, на 28.08.2018 година, ищцата постъпила в болница в Г., където живеела със семейството си.

Болничният й престой бил до 05.09.2018 година с диагноза фрактура на лумбален прешлен, като след изписването й била дадена препоръка да носи колана в продължение на 6 месеца. Твърди се, че травмата й е причинила силни болки, страдания и ограничения. Тя носила в продължение на шест месеца ортопедичен колан, стабилизиращ гръбначния й стълб. Около два месеца била на легло, движенията й били силно ограничени и болезнени, поради което приемала обезболяващи лекарства, имала нужда от чужда помощ в ежедневието, близките й поели домакинските й задължения, грижите за сина й и работата в градината. Твърди се също, че ищцата е изживяла силен емоционален стрес, мислела за преживения от нея страх по време на ПТП както за самата нея, така и за сина й, който бил в колата. Твърди се, че негативните последици от ПТП – физически и психологически не са отминали, все още изпитвала страх и напрежение при пътуване, сънувала кошмари и изпадала в паника при мисълта за случилото се. Физически също не била възстановена напълно, болките в кръста и гърба продължавали, изпитвала затруднения при изкачване и слизане по стълби, не можела да се изправя сама от легнало положение без опора или помощ, бързо се уморявала, а при продължително ходене или натоварване болката се засилвала. В исковата молба са изложени и обстоятелства, свързани с проведен на 23.08.2019 година преглед при невролог и констатациите от този преглед.

Това са обстоятелствата, изложени в първоначалната искова молба, свързани с причинените на ищцата неимуществени вреди, за които тя счита, че й се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 42 000 лева.

5

При безспорното обстоятелство, което се признава и от двете страни, че след сезиране на ответното дружество със застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ на ищцата е изплатено обезщетение в размер на 15 000 лева, предявеният иск е за разликата от 27 000 лева ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция – 07.06.2019 година до окончателното изплащане на сумата.

С допълнителната искова молба ищцата е конкретизирала, че претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от получени травматични увреждания, а именно фрактура/счупване на телата на поясни прешлени L1 и L2 и охлузване на кожата на лява гръдна половина, настъпили в резултат на ПТП на 22.08.2018 година.

Нито в първоначалната, нито в допълнителната искова молба ищцата е посочила, че обезщетението, което претендира, се отнася и за други увреждания, причинени й при ПТП, по-конкретно за увреда на междупрешленния диск на ниво L1- L2. При липсата на такива твърдения и обстоятелства съдът намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че при определяне размера на обезщетението за неимущестевни вреди не е взето предвид това увреждане, което според вещото лице било с травматичен характер.

Фактът, че към допълнителната искова молба е представено писмено доказателство – резултат от ядрено магнитен резонанс, издаден от Отделение по образна диагностика на МБАЛ „ Д-Р А.Д.“ АД град К. не е достатъчен, за да се приеме, че съдът при определяне на размера на обезщетението следва да съобрази и този резултат. Той е от дата 30.01.2020 година, а ПТП, от което се претендира обезщетението, е станало на 22.08.2018 година. Видно от резултатите на проведеното изследване, то касае целия лумбален отдел на гръбначния стълб и съдържа данни за различни увреждания по него, на различни нива.