Разпореждане № 4399 от 10.01.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4399 гр. София, 10.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско дело № 20231110170214 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.410 ГПК

Образувано е по заявление по чл.410 ГПК с вх. № 366602/20.12.2023 г., подадено от „Е М“ ЕООД, ЕИК 131001375, гр. София, ж.к. .... чрез адв. Г. Х. и адв. Н Н със съдебен адрес: гр. София, бул.... срещу длъжника Т. К. Т., ЕГН **********, гр. София, ул. ....... № 18, 0889 ........ за сумите:

1. 1382.17 лева главница, по договор за потребителски кредит № 1170 от 16.05.2021 г., сключен с „Ю Б“ ЕООД

2. 251.28 лева, представляващи лихва за забава за периода от 16.05.2022 г. до 13.12.2023 г. от 01.11.2022 г. до 01.06.2023 г.

3. Ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 20.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

В заявлението и приложените документи към него, договор за кредит, общи условия и договори за поръчителство е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит с длъжника от № 1170 от 16.05.2021 г., сключен с „Ю Б“ ЕООД , с начален падеж 16.06.2021 г., като кредитът е бил разсрочен на 12 месечни анюитетни вноски, като падежът бил на 16-то число на месеца. Последният падеж е на 16.05.2022 г. В заявлението не е написано дали длъжникът е плащал нещо по договора. В погасителният плат вноските са разбити по главница и договорна лихва.

Посочено е, че кредитополучателят не е плащал по договора, поради което 1 възникнало интерес да си търсят вземанията.

Твърди се, че има сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.04.2023 г., съгласно който кредитодателят е прехвърлил вземанията срещу длъжника на заявителя „Е М“ ЕООД ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Посочено е, че е изпратено уведомително писмо за уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Претендират се и разноски в размер на 32.67 лева, представляващи държавна такса и 240.00 лева с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в заявлението, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

Заявлението е за материален интерес в размер на 1633.45 лева, поради което дължимата държавна такса по чл.12, т.1 ТДТССГПК е в размер на 32.67 лева. Същата е платена с платежно нареждане до съда на 15.12.2023 г. (л.7 от делото).

Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от представените материали по делото, претендираните вземания произтичат от договор с потребител по смисъла на ЗЗПотр. и ЗПК, поради което разпоредбите от цитираните закони се прилагат стриктно, доколкото регулират защитата на потребителите и нормите в законите са с императивен характер.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на 2

ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето си. Съгласно чл.33,ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.

Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

За да претендира качеството на кредитор, заявителят следва да представи Договора за цесия, за да се установи дали договорът за поръчителство е включен в цесията. С договора за цесия, ако е валиден, е осъществено частно правоприемство между първоначалният кредитор – цедент и новият кредитор - цесионер – заявителят. Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, вземането, настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство обаче трябва да бъде установено, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението. В такъв случай договорът за цесия е основание за издаване на заповед за изпълнение в полза на правоприемника, като е необходимо да се представи документът за правоприемството по договора за цесия.. Ето защо следва да се изиска Договора за цесия и приложенията към него. От така представените документи не е ясно дали процесното вземане е прехвърлено. Не е представен договор за цесия. Следва да се представи.

Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл.99, ал.4 ЗЗД). По делото липсват доказателства кога длъжникът е уведомен за цесията. Ето защо следва да се задължи заявителят да представи доказателства кога длъжникът е 3 уведомен за цесията.

С оглед сумата по кредита, не е ясно дали длъжникът е плащал нещо по договора за цесия – било то на първоначалния кредитор, било то на солидарния длъжник или цесионера. Ето защо следва да се посочи дали длъжникът е плащал по договора за цесия – каква сума, на коя дата и спрямо кой кредитор, които факти да бъдат скрепени с писмени доказателства или доказателства средства. Следва да се посочи дали изобщо е плащал нещо по договора.

Не е ясно по какъв начин е усвоен кредитът, поради което заявителят следва да представи доказателства, че кредитът е усвоен – разписка или платежно нареждане.

Видно от представените документи отпуснатият заем е в размер на 1500 лева. Упоменато е, че заемателят дължи такса за разглеждане на заема в размер на 252 лева. За съда не е ясно дали тази такса, се включва в погасителния план, как е плащано по нея и колко. Дали върху нея е начислявана договорна лихва. Не е ясно как е изчислена договорната лихва и мораторната лихва дали върху главницата, таксата или само върху чистата сума от заем 1500 лева.

С оглед обоснованата вероятност за съществуване на неравноправна клауза (чл.411, ал.2, т.3, пр.2 ГПК ) следва да се посочи погасителен план на кредита без таксата за експресно разглеждане при параметри: главница 1500 лева, 12 месечни анюитетни вноски, ГЛП – 12.27 % и ГПР – 49.43 %. Следва да се посочи колко длъжникът е плащал по кредита. Да се представят доказателства за това. За да се индивидуализира вземането без неравноправните клаузи (т.32 от C‑379/21 и C‑170/21 и Определение 4023/20.12.2023 г. по гр.д.№ 1767/2023), следва от така представения погасителен план без таксата за разглеждане на кредита да се извърши прихващане с внесените суми – колко отиват за погасяване на главница, договорна лихви и колко са отишли за погасяване на мораторна лихва за тях, в табличен вид:

№ падеж главница

Лихва по чл.86

ЗЗД

Договорна лихва

Лихва по чл.86

ЗЗД

4

Погасена част чрез плащане

По пера от колони

Непогасена

Непогасена

Главница и чл.86 ЗЗД по пера

Договорна лихва и чл.86

ЗЗД по пера от 3 до 6

1

2

3

4

5

6

7

8

9

Общо

С оглед обоснованата вероятност за съществуване на неравноправна клауза (чл.411, ал.2, т.3, пр.2 ГПК ) следва да се посочи ГПР, което се включва главница 1500 лева договорна лихва ГЛП 12.27 % и еднократна такса в размер на 252.00 лева. За да се индивидуализира вземането без неравноправните клаузи (т.32 от C‑379/21 и C‑170/21 и Определение 4023/20.12.2023 г. по гр.д.№ 1767/2023), следва да се извърши прихващане от главницата 1500 лева с внесените суми по договора, като се посочи какви суми се дължат след извършените плащания само за главница, за коя вноска и колко е мораторната лихва за всяка вноска. Информацията следва да бъде представена и в табличен вариант:

№

1 падеж

2 главница

3

Лихва по чл.86 ЗЗД

4

Погасена част чрез плащане по пера по реда на погасяване на вземания

Разпечатката съдържа 60 от 183 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca5402f2-1b99-469a-95a1-a752ecdb2c3f