Протокол № 562 от 05.04.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 562 гр. Варна, 31.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20223100102548 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищцата И. К. Т. , редовно призована, явява се лично и се представлява от адв. Б. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответницата В. – Л. К. Г. , редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.

М. Р. и адв. Светлин Т., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

Вещото лице П. Х. Т., редовно призован, явява се лично.

Вещото лице Т. К. А., редовно призована, явява се лично.

Свидетелят Е. И. В., редовно призован по телефона, явява се лично.

Свидетелят М. Д. П., редовно призован по телефона, явява се лично.

СЪДЪТ ИЗВЪРШИ справка с личните карти на ищцата И. К. Т. и свидетелите Е. В. и М. П., след което им върна същите.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Адв. Р.: Да се даде ход на делото.

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

Адв. Б.: Поддържам исковата молба. Оспорвам наведените фактически твърдения в отговора. Твърдя, че причинените болки и страдания от страна на моята доверителка са причинени именно на посочената дата вследствие на неправомерно поведение от страна на В. – Л. К. Г., като сме предявили иск за имуществени и неимуществени вреди. Нямам възражения по проекта за доклад на делото. Няма да налагам нови фактически твърдения.

Само ще кажа, че ще представя нови медицински документи.

Адв. Р.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения отговор. Запознати сме с проекта за доклад. Желаем да допълним фактическите твърдения във връзка със случая от 26.01.2018 г. като навеждаме следните допълнителни твърдения, че доверителката ми на посочената в исковата молба дата и място е имала уговорка със съпруга си да се срещнат, за да му бъде предадено детето, което е било при ответницата. Тъй като той не е спазил постигнатата между тях уговорка, при срещата им клиентката ми е изразила категоричното си несъгласие да му предостави детето, което е било при нея и е изразила желание да вземе детето, което той е довел с автомобила си и с новата си приятелка – ищцата, пред жилищния блок. Това нейно желание е било свързано със слизане пред жилищния блок и в момента, в който тя е направила опит да вземе детето си от колата, за да го отведе в дома си, е срещнала яростната съпротива на ищцата, която е държала детето. Ответницата, водена от желанието си да преустанови тези неправомерни действия се е стигнало до спречкване между ищцата и ответницата и за да преустанови агресивните действия на ищцата, ответницата – нашата клиентка е употребила и сила. Възможно е при това спречкване да са се получили и тези увреждания, за които има данни в медицинското свидетелство. Категорично клиентката ми отрича, каквото и да е дърпане на главата и косата на ищцата, което да е довело до тези увреждания, които ищцата твърди.

Причините тези твърдения да не ги изложим в отговора по чл. 131 от ГПК са, че сме приели минимистичия подход да отречем твърденията на ищцата. Счели сме това за правилната процесуална позиция, която следва да съблюдаваме в процеса и смятахме чрез свидетели да опровергаваме твърденията на ищцата, което автоматически означава и положително да установяваме фактите, които и сега навеждаме. След като се запознахме с Вашия проект за доклад конкретизираме, уточняваме и допълваме твърденията си в изложената от нас посока.

Адв. Т.: Навели сме общото твърдение, че уврежданията не са получени по описания в исковата молба начин и не са с тези характеристики, т.е има фактически твърдения.

Непосредствено след преустановяване на контакта между И. и В., на В. е нанесен побой от нейния съпруг, за което ще представим доказателства. Веднага я е издърпал от колата и я е набил. Молим тези твърдения да бъдат конклудирани в доклада.

Адв. Р.: В тази връзка водим един свидетел допълнително за установяване на тези 2 твърдения, който е пред залата.

Адв. Б.: Оспорвам така изложените нови твърдения, които не фигурират в отговора на исковата молба. Ние сме изложили твърдения относно това, че на въпросната дата всъщност е имало уговорка за взимане на двете деца в режим на свиждане и при взимането на второто дете, което е било в дома на ответницата, всъщност разбирайки, че другото дете е с моята доверителка в колата, следва нападението от страна на ответницата В. Г. по отношение на нея с изложените твърдения.

Адв. Р.: В момента, в който доверителката ми е изявила желание да вземе детето и е тръгнала да го вади от колата е била обект на неправомерна агресия от ищцата, която със сила и с удари по отношение на доверителката ми се е опитала препятства и да осуети вземането на детето и като рефлексия и в отговор на тази проявена агресия и с цел преустановяването й доверителка ми е възможно да е нанесла и удари по ръцете и по горната част на тялото на ищцата, но те са били насочени не към причиняване на травматични увреждания, а единствено и само към преустановяване на агресията, проявена от ищцата и преустановяване на нейните действия по неправомерно задържане на детето в автомобила. Категорично отричаме да е имало такова дърпане на косата, усукване на врата, каквото се твърди в исковата молба.

Адв. Б.: Не е спорно, че по време на инцидента е присъствал само Д. Т. и двете малки деца.

Адв. Р.: Няма спор по този въпрос. Присъствали са Д. Т., детето на ищцата и детето на ответницата.

Съдът намира, че следва да обяви за окончателен изготвения проект за доклад без да допълва същия с твърденията, направени в днешното съдебно заседание от страна на ответника, съобразявайки точка 4 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС, тъй като тези твърдения са били известни на страната и същата е била длъжна да ги заяви в срока за отговор. Като не е направила това, тези твърдения следва да се считат преклудирани.

Също така в изготвения проект за доклад съдът е допуснал техническа грешка, като е посочил, че И. Т. и Д. Т. са родители на децата В. и К., както и че В. Г. е съпруга на Д. Т., която грешка следва да бъде отстранена.

Адв. Б.: В. Г. не е съпруга и никога не е била съпруга, те са били в съжителство, от което имат двете деца.

3

Предвид гореизложеното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН изготвения доклад, като коригира допусната техническа грешка и на основание чл. 146 от ГПК пристъпва към ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

В исковата си молба, И. Т. твърди, че В. – Л. Г. и Д. Т., са родители на две деца близнаци – В. и К..

Към настоящия момент, И. Т. е съпруга на Д. Т. и от брака им, също е родено едно дете.

Твърди се, че на 26.01.2018г. В. – Л. Г. е нанесла на И. Т. побой в собствения на ищеца автомобил, паркиран пред дома на ответника, находящ се в гр. Варна, ул.“М.С.“ № 6.

В него, на седалката до водача, била седнала И. Т. с поставен предпазен колан, а на задната седалка собственото на ищеца дете и детето В.. Д. Т. се качил да вземе другия си син К. от дома на неговата майка.

Докато изчаква съпруга си, около 16:40 ч., чувайки крясъци и оглеждайки се, внезапно в колата на задната седалка нахлула В. – Л. Г.. В момента, в който се обърнала да види кой влиза в автомобила, била ударена с юмрук в лицето от ответника. От изпитаната силна болка навела главата си напред, но била хваната за косата от В. – Л. Г., която издърпала силно главата към седалката, в резултат на което врата се изкривил на 180 градуса, а гръбначният стълб се усукал. Със свободната си ръка ответникът продължил да нанася удари с юмрук в областта на главата.

Внезапно появилият се Д. Т. се опитал да изведе от автомобила В. – Л. Г., но в резултат на силата, с която той дърпал нея, а тя съпругата му, ответникът отскубнал цял кичур коса. За нанесения й побой били уведомени органите на МВР.

В същия ден в отделение „Съдебна медицина“ в МБАЛ СВЕТА АННА – ВАРНА ЕАД, са удостоверени травматични отоци по окосмената част от главата, кръвонасядания в областта на лицето, контузия на шията и лявата длан. На следващия ден, ищецът получил вагинално кървене от силния стрес и потърсил лекарска помощ.

В периода от 26.01.2018г. до 29.01.2018г. /вкл./, ищецът изпитвал силни болки в областта на врата, изтръпване и пареза на горните крайници, които го заставили да посети спешния център в МБАЛ СВЕТА АННА – ВАРНА ЕАД. Била хоспитализирана до 05.02.2018г. и и била поставена медицинска яка. В хода на проведено лечение е поставена диагноза „травма на нервни коренчета в шиен отдел“.

Две седмици след изписването й, И. Т. продължила да изпитва силни болки, а 4 горните й крайници били изтръпнали. В периода от месец март до месец октомври 2018г.

/вкл./ провеждала рехабилитационни процедури с краткотраен ефект на облекчаван на болката е. Рехабилитация и терапевтични процедури са провеждани и през 2019г., и през 2020г.

През бременността й през 2020г., продължила да изпитва силно болки в областта на шията и в крайниците, а ръцете били парализирани. Състоянието наложи изготвяне на рентгенови снимки и прием на обезболяващи през целия период.

След раждането, през 2021г. състоянието останало непроменено. През месец март същата година и е поставена диагноза „синдром на карпалния канал.“ Проведената физиотерапия не довела до значително подобрение на състоянието ѝ.

В периода от лятото на 2022г. до месец септември същата година, ищецът не е могъл да се движи нормално. Движенията на долните крайници били ограничени. Последвало провеждане на механотерапия, раздвижване и масажи.

След проведено изследване с ядрено-магнитен резонанс са установени ограничени дегенеративно костно-мозъчни промени, начална спондилоза и спондилоартроза, както и дискова херния.

След консултации със специалисти, ищецът е посъветван да се подложи на операция, тъй като съществува риск от инвалидизиране.

Така, на 24.10.2022г. в клиника в гр. Чорлу, Република Турция била извършена операция, при която е поставен титаниев имплант. Стойността й от 7 904, 15 лв. е изцяло заплатена от ищеца. Интервенцията е наложила изваждане на гръкляна и гълтача за достигане на прешлените C 5 и C 6, което е възпрепятствало приема на храна и напитки за период от две седмици. Последвал е едномесечен период на обездвижване, чрез носене на яка.

Проведеното изследване с ЯМР след операцията е установило постоперативни промени, стеноза на спиналния канал с дискови хернии и шийни радикулопатии, налагащи и изискващи провеждане на физиотерапия през целия живот на ищеца, възстановяване на отпуснатите нерви години наред и все още съществуващо увреждане на гръбначния стълб.

Поддържа се още, че нанесеният побой, освен продължителни болки, страдания и неудобства, нарушил психичното здраве на ищеца, който изпаднал в състояние на депресия, налагащо прием на успокоителни и консултации с психолог за продължителен период от време. Разстроил съня му и провокирал чувство на срам и унижение от обстоятелството, че побоят е извършен пред собственото му дете, което било стресирано и ужасено, страх при свободно придвижване на вън и страх да не бъде нападнат отново в лек автомобил.

Оставеният при операцията белег в централната част на шията създал усещане за грозота.

Причинената болка лишила ищеца от възможността да упражнява професията си.

Побоят, извършен от бившата приятелка на настоящия съпруг разстроило брачните отношения, в резултат на което последвала фактическа раздяла, непосредствено след инцидента.