Решение № 215 от 03.02.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 215 гр. Пловдив, 03 февруари 2021 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

ПЛОВДИВ, ХVІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 465 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд и взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 175, ал. 2 от АПК.

Образувано е по повод Молба вх. № 1237/21.01.2021 г., по описа на съда, подадена от В.П.К., с ЕГН **********, чрез адвокат Т.Б., с искане на основание чл. 175, ал. 1 АПК да бъде постановено решение, с което да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като в диспозитива на решението постановено по адм. дело № 465/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, се осъжда НОИ – гр. София, а страна в процеса е ТП на НОИ – Пловдив.

Пловдивският административен съд, като прецени данните по делото, намери следното:

Административно дело № 465/2020 год. е образувано по повод жалба, предявена от В.П.К., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-15-26/04.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на К., срещу Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-941/23.12.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Производството по делото е приключило с постановяването на Решение № 1375/27.07.2020 г., с което Националния осигурителен институт - гр. София е осъден да заплати на В.П.К. сумата от 650 лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение.

В случая страна в процесното съдебно производството не е ТП на НОИ – Пловдив, а Директорът на ТП на НОИ – Пловдив.

Според параграф 1, т. 6 от ДР на АПК (Нова – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая юридическото лице е Националния осигурителен институт - гр. София (съгласно чл. 33, ал. 2 от КСО), в чиято структура е Териториално поделение – Пловдив, което няма самостоятелна правосубектност (чл. 9 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт). Следователно отговорността за разноските следва да бъде поета именно от Националния осигурителен институт, който е и осъден с Решение № 1375/27.07.2020 г., постановено по настоящото дело.

Освен изложеното следва да се посочи, че очевидна фактическа грешка е налице, когато е допусната грешка в мотивите и диспозитива на решението, която не е резултат от мисловна дейност на съда и от мотивите на решението явно се вижда, че мисълта на съда е била една, а в диспозитива на решението е изразен друг смисъл (така Определение № 2700 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 656/2012 г., II о., в подобен смисъл Определение № 8939 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8615/2012 г., III о.), нещо което в конкретния случай не се констатира от настоящия съдебен състав.

Все в тази насока следва да се добави, че според правната теория очевидна фактическа грешка в решението е налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Не представлява ОФГ и не може да бъде поправена по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК грешка, която съдът е допуснал при формирането на своята воля, тъй като по този начин под формата на поправка на ОФГ се замества действителната воля на съда. В случая, с молбата на ответния административен орган се цели именно подмяна на волята на съда, която той е изразил (така Определение № № 11170 от 30.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1819/2010 г., III о.).

С оглед тези общи принципни правила, съобразявайки изложеното в молбата, настоящият състав счита, че в конкретния случай в постановеното решение не е допусната ОФГ. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива, е ясно изразена и не е налице противоречие между нея и външното й изразяване в постановеното решение.

Така мотивиран, на основание чл. 175, ал. 1 и ал.

2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав:

Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ Молба вх. № 1237/21.01.2021 г., по описа на съда, подадена от В.П.К., с ЕГН **********, чрез адвокат Т.Б., за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 1375/27.07.2020 г. постановено по адм. дело № 465/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: