Решение № 491 от 25.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. София, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Недева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100503515 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 10107 от 15.09.2022 г., постановено по гр.д. № 27114/2021 г. по описа на СРС, съдът е признал за установено по иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.432, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, предявен от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *******, че Н. Я. Я., с ЕГН ********** дължи на ищеца сумата от 2000 лв. – главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-1608/15.10.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2020г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 37052/2020 г. по описа на СРС, 25-ти състав, като е отхвърлил исковете за признаване за установено, че Н. Я. Я. дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД просрочена договорна лихва съгласно т.7 от Договора в размер на 4 545,13 лв. за периода от 19.11.2012 г. до 05.08.2020 г., просрочена наказателна лихва съгласно т. 8 от Договора в размер на 1935,77 лв. за периода от 06.12.2012 г. до 12.03.2020 г., наказателна лихва в размер на 133,66 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 05.08.2020 г., законна лихва, начислена върху предсрочно изискуемата главница в размер на 3,33 лв. за периода от 06.08.2020 г. до 11.8.2020 г., както и годишна такса за поддръжка, дължима на основание т.10 от Договора в размер на 138,00 лв. С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78 ГПК съдът е разпределил и разноски между страните.

Недоволен от съдебното решение в неговата отхвърлителна част е останал ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД, който в законоустановения срок е подал въззивна жалба. В същата излага, че съдът неправилно е приел, че в процесния 1 договор за банков кредит и ОУ към него съществува неяснота за това какъв е размерът на вноската, която потребителят е следвало да заплаща на определения падеж, което е нарушение на чл.10 ЗПК(отм.) и е основание да се приеме, че същият е недействителен. Оспорва изводите на съда като поддържа, че връщането на усвоените по овърдрафта суми може да бъде направено от потребителя по всяко време изцяло или частично, но винаги е задължително да се внесе минимална погасителна вноска.

Съгласно ОУ към договора понятието „минимална погасителна вноска“ е сума, която кредитополучателят е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период, до датата на падежа и представлява 5 % от дебитното салдо по сметката към последния ден на отчетния период, но не по-малко от 10 лв. или целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лв. Отчетен период е всеки период от срока на действие на договора, считано от 20 –то число на всеки месец до 19 –то число на следващия месец, за който банката издава на кредитополучателя отчет по сметката. За дата на падежа се счита всяко 5-то число на месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа е първия следващ работен ден. С оглед посоченото намира, че съдът неправилно е приел, че след като банката не е издавала извлечения на кредитополучателя, то предвид и съдържанието на т. 16 и т.18 от ОУ на договора е налице неяснота по смисъла на чл. 10, т.2 ЗПК (отм.) и съответно договорът се явява нищожен. Намира, че кредитополучателят е запознат с общите условия към договора и както е видно в тях е предвиден начинът на определяни на минималната погасителна вноска и доколкото той знае каква сума е изразходвал от предоставения лимит, е следвало да заплати минималната вноска в установените от договора срокове независимо от липсата на издадено извлечение от сметката, в което изрично да се посочва размерът на минималната и реално дължимата вноска. Посочва и че това, че процесуалният представител на банката е заявил пред съда, че извлечение от остатъка по кредита не е издавано на кредитополучателя означава само, че такова не е било поискано от кредитополучателя, но по никакъв начин не значи, че същият не е бил информиран по друг ред за размера на задълженията му по кредита.

На следващо място оспорва изводите на съда, че процесния договор за кредит е недействителен по смисъла на чл. 10, т.3 ЗПК (отм.), тъй като в него липсва посочване на годишния процент на разходите. В тази връзка поддържа, че в процесния договор за кредит е посочено изрично какъв е размерът на договорената възнаградителна лихва, какви такси, за какво и кога се дължат, като същевременно кредитолучателят е декларирал и че е запознат с ОУ към договора и Тарифата на банката. С оглед изложеното намира, че са изпълнени условията на чл. 10, т.3 ЗПК (отм.) и съдът неправилно се е позовал на липса на изрично предварително установен между страните годишен процент на разходите.

С оглед изложеното намира, че съдът неправилно е приел, че договорът за кредит е недействителен и съответно е установил дължимостта само на чистата му стойност и моли съда да отмени решението в неговата отхвърлителна част, като уважи напълно предявените претенции.

В срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от страна Н. Я. Я., с който се излагат доводи за правилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Сочи се, че съдът правилно е преценил събрания пред него доказателствен материал и обосновано е извел извод, че съобразно договорните условия не е налице посочване по ясен и разбираем начин какъв е размерът на вноската, която той следва да заплати на падежната дата. Излага се подробно становище в подкрепа на твърденията и се иска от съда да потвърди решението в 2 обжалваната част.

С отговора на въззивната жалба е подадена и насрещна въззивна жалба срещу решението в частта, с която по отношение на Н. Я. Я. е призната дължимостта на чистата стойност по договора за кредит. В нея се поддържа, че съдът неправилно е приел, че не е изтекла погасителната давност за претендираните от банката вземания.

Развива се становище, че договорът за кредит е сключен на 15.10.2007 г. със срок на действие 2 години и възможност за автоматично подновяване в случай, че кредитополучателя не заяви предварително желание за прекратяване на договорното отношение. С ДВ, бр. 27 от 2013 г. обаче е влязла в сила разпоредбата на чл. 62а, ал.1 ЗЗП, която предвид действащия договор за кредит към този момент вече следва да се прилага при последващите подновявания т.е. за да са валидни те следва да са направени по изричната писмена воля на кредитополучателя. Съответно се твърди, че доколкото такава воля не е изразявана, то договорът за кредит е прекратил своето действие на 15.10.2013 г. като от този момент е започнал да тече давностният срок за събиране на вземанията по него, който е изтекъл към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Освен горното въззивникът по насрещната жалба оспорва и определения от първоинстанционния съд размер на дължимата главница. В тази връзка намира, че изводите на съда се основават на заключението на приетото по делото експертиза, а то не е следвало да бъде кредитирано, тъй като черпи информация от извлечение от картова сметка, което не е представено по делото. Намира, че доколкото съдът е дал указания за представянето му е следвало да се приложи правилото на чл. 161 ГПК и съответно да не се взима предвид, нито извлечението, нито самото експертно заключение.

В срок по делото е постъпил отговор на насрещната жалба от ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД, с който се твърди, че при съобразяване на доводите в подадената въззивна жалба от страна на банката, договорът за кредит е действал до датата на обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като съобразно договорените условия към момента на сключването му, той се е подновявал автоматично. Съответно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, не е изтекла петгодишната погасителна давност за главницата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

При преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за основателно възражението на въззивника „Първа инвестиционна банка“ АД за 3 неправилност на изводите на първоинстанционния съд, касателно установената от него недействителност на процесния договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип предвид нарушаване на правилото на чл. 10, т.2 вр. чл. 14, ал.1 ЗПК (отм.).

В тази връзка видно от представения договор за предоставяне на револвираща международна кредитна карта и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, сключен на 15.10.2007 г. страните са договорили, че банката предоставя овърдрафт по картова сметка в размер на 2 000 лв. Срокът на предоставения кредит е до 15.10.2009 г. като договорът се подновява автоматично при условията, предвидени в ОУ, а именно т.36.1, според която срокът на договора се подновява автоматично всеки път за нов едногодишен срок при условие, че потребителят не е уведомил банката за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок.

Съобразно чл. 6 от договора потребителят има гратисен период от 45 дни като в случай, че до датата на падежа погаси изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано до края на последния отчетен период не се начислява лихва върху дебитното салдо. Клаузата на чл. 7 предвижда, че при непогасяване на датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, потребителят заплаща на банката след изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен процент в размер 16 % при извършване на безналични плащания на ПОС и 18 % за всички останали трансакции.Точка 8 от договора предвижда, че при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%. Точка 10 предвижда, че за ползване на кредитната карта и предоставения овърдрафт потребителят заплаща такси и комисионни съгласно действащата Тарифа на банката, която е неразделна част от договора за кредит. В индивидуалния договор липсват други конкретни договорени условия между страните, предвид което следва да се счита, че всички останали условия в отношенията им се уреждат от ОУ. Съгласно т.1, б. „д“ от тях е предвидено, че извлечение по карта е изявлението на банката, направено в писмена или електронна форма, в което се посочват извършените операции с всяка от издадените към сметката карти, включително данни за сумите, вальорите и вида на извършените операции за един отчетен период. Точка „е“ от същата клауза предвижда, че „отчетен период“ е всеки период от срока за действие на договора, считано от 20-то число на всеки месец до 19-то число на следващия месец, за който банката издава отчет по сметката. Отчетът от своя страна е изявление на банката, в писмена или електронна форма, което съдържа извлечение по карта за всяка от издадените към сметката карти, както и начислените по сметката комисионни, такси и лихви, съгласно договорените условия за един отчетен период. Съобразно т. „з“ „падеж“ е датата, до която потребителят следва да погаси изцяло задължението си по сметката или минималната погасителна вноска; за дата на падежа се счита всяко 5-то число от месеца, а ако то е неработен ден, 4 дата на падежа е първия следващ работен ден. Според б.“к“ минимална погасителна вноска е сума, която потребителят е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период до датата на падежа и представляваща 5 % от дебитното салдо по сметката към последния ден на отчетния период, но не по-малко от 10 лв. или целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е по –малък от 10 лв.

Разпечатката съдържа 24 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca520108-eee5-4c97-9a23-7f94132c9e25