Решение № 16085 от 13.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16085 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110137967 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на топлоснабден имот (апартамент 12, находящ се в /адрес/, с абонатен № 247259) въз основа на договор при Общи условия. Поддържа, че съгласно чл.

150 ЗЕ тези условия обвързват потребителите без изрично приемане. Твърди се, че за процесния период е доставена топлинна енергия, която не е заплатена, като цената е формирана въз основа на прогнозни вноски и изравнителни сметки, изготвени от фирма за дялово разпределение. Ищецът посочва, че купувачът е длъжен да заплати сумите в 45-дневен срок след изтичане на отчетния период. По изложените твърдения и доводи претендира сумата от 5644 лв. (понастоящем 2885,73 евро), представляваща незаплатена цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот с абонатен номер 247259, представляващ апартамент № 12, находящ се в /адрес/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2024 г., до окончателното й изплащане; сумата от 580,81 лв. (понастоящем 296,96 евро), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за 1 периода от 15.09.2022 г. до 08.01.2024 г.; сумата от 68,63 лв. (понастоящем 35,09 евро), представляваща незаплатена цена за услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2024 г., до окончателното й изплащане; сумата от 12,12 лв.

(понастоящем 6,20 евро), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за услугата „дялово разпределение“ за периода от 16.07.2021 г. до 08.01.2024 г.

Ответникът Б. Й. Й. оспорва исковете с твърдения, че процесният имот е съсобствен между него и трето за спора лице – Р.И. Й.а, което обстоятелство се установявало от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 87/2006 г., в който нотариусът изрично е удостоверил, че двамата притежават имота в режим на съсобственост. Поддържа, че не е заявявал откриване на партида на свое име за целия недвижим имот. Сочи, че ищецът не е издал и оповестил общите фактури по начин, по който те да достигнат до неговото знание, както и, че липсват доказателства за изпратена покана за плащане до ответника. Излага твърдения, че насрещната страна не е доказала как е разпределила цената на тази услуга между етажните собственици и че претендираната сума се различава от договорената в договора с фирмата за дялово разпределение. Смята, че отговаря за процесните задължения само до размера на притежаваната от него 1/2 идеална част от правото на собственост.

Излага аргументи, че съгласно Общите условия на ищеца от 2016 г., възлагат задължение за последния да издава обща фактура, като неизпълнението на това задължение съставлява „забава на кредитора“ по смисъла на чл. 95 и чл.

96 от ЗЗД. Излага доводи, че забавата на кредитора освобождава длъжника от последиците на неговата собствена забава, тъй като липсата на фактура е обективна причина за неизпълнение на плащането. Твърди, че Общите условия на ищеца не установяват автоматичен падеж за таксата за дялово разпределение, поради което ответникът трябва да бъде изрично поканен, за да изпадне в забава – нещо, което ищецът не е направил. Въвежда възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за претендираните суми, представляващи периодични плащания съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

2

На основание чл. 154 ГПК, по исковете с горното правно основание, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер както и че през процесния период в сградата в която се намира процесният топлоснабден имот е извършвана услугата дялово разпределение от ищеца или от лице с което ищецът е сключил договор и че за ответника е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже че е погасил претендираните вземания.

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с доклада си по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: в исковия период ответникът е съсобственик на процесния топлоснабден имот и притежава 1/2 идеална част от правото на собственост върху него; в горния период ищецът е доставил в горния имот твърдяното в исковата молба количество топлинна енергия, възлизащо на претендираната от ищеца стойност - 5644 лв. в исковия период трето лице е доставило услугата за дялово разпределение на топлинна енергия, възлизащо на претендираната стойност от 68,63 лв.

От правна страна, качеството на ответника „битов клиент“ на топлинна енергия възниква по силата на самия закон (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) с придобиване на собствеността върху топлоснабдения имот. Облигационните отношения между страните се уреждат при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г., които обвързват потребителите без изрично писмено приемане. Доставката на енергията и извършването на дяловото разпределение са безспорни по размер.

Съдът намира възражението за съсобственост за изцяло основателно. От представения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 87/2006 г. безспорно се установява, че имотът се притежава в режим на съсобственост между ответника и неговата съпруга Р.И. Й.а при равни квоти.

Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС, съсобствениците участват в ползите и изплащането на тежестите съразмерно с дела си. В българското гражданско право липсва норма, която да установява законна солидарна отговорност на съсобствениците (или съпрузите) за комунални задължения, възникнали за имота. Доколкото солидарността не се предполага, а съгласно чл. 121, ал. 1 ЗЗД възниква само в предвидените от закона случаи или по договор, то 3 отговорността на ответника за тези задължения е разделна и е ограничена строго до притежаваната от него 1/2 идеална част. По делото не се установява ответникът да е подавал изрично заявление-декларация за откриване на партида изцяло на свое име за целия имот, поради което същият отговаря само за 1/2 част от сумите. Главницата за ТЕ следва да бъде уважена до размер на 2822,00 лв. (1442,87 евро), а главницата за дялово разпределение — до размер на 34,32 лв. (17,55 евро).

По отношение на оспорването на начисляването на ТЕ: От представените от третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД индивидуални изравнителни справки и протоколи за неосигурен достъп от 31.05.2022 г. и 26.05.2023 г. се установява, че ответникът не е осигурил достъп до имота на служителите на помагача за отчет на уредите за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването във връзка с т. 6.7 от Методиката (Приложение към чл. 61, ал. 1 от същата наредба), при неосигуряване на достъп за отчет на определените от фирмата за дялово разпределение дати, на потребителя се начислява енергия по максимален специфичен разход на сградата. Това правило има характер на законна санкция за неизправното поведение на клиента, който е нарушил задължението си по чл. 70, ал. 2 от същата наредба и чл. 12, т. 3 от Общите условия на ищеца. Поради това оспорването на начисления размер е изцяло неоснователно.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

По исковете с горното правно основание, в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

По отношение на обезщетението за забава (мораторна лихва) върху ТЕ (претендирана в размер на 580,81 лв. / 296,96 евро), ответникът оспорва забавата си, позовавайки се на забава на кредитора поради късно издаване на изравнителните сметки на 31.07. за всяка година. Съдът намира това възражение за неоснователно. Издаването на изравнителните сметки на 31.07. след края на отчетния период е изцяло съобразено с чл. 70а, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. и Общите условия, като забавата настъпва автоматично след изтичане на договорния 45-дневен срок за плащане.

Вземането за забава е предявено като сбор от две отделни претенции за мораторна лихва върху двете годишни изравнителни фактури. За първата обща фактура за първия отчетен период (01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.), 4 издадена на 31.07.2022 г., срокът за плащане е изтекъл на 14.09.2022 г. и забавата е начислена правилно считано от 15.09.2022 г. до 08.01.2024 г. За втората обща фактура за втория отчетен период (01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.), издадена на 31.07.2023 г., срокът за плащане е изтекъл на 14.09.2023 г. и забавата е начислена правилно считано от 15.09.2023 г. до 08.01.2024 г.

Общият размер на мораторната лихва (580,81 лв.) е математическият сбор от тези две отделни претенции. Тъй като ответникът дължи 1/2 част от главницата, същата пропорция следва да бъде приложена и към акцесорното вземане за забава, поради което мораторната лихва за ТЕ следва да бъде присъдена в размер на 1/2 част, а именно 290,41 лв. (148,48 евро), а за останалата част до пълния предявен размер от 580,81 лв. Акцесорната искова претенция следва да бъде отхвърлена.

Съдът намира претенцията за мораторната лихва върху таксата за дялово разпределение (претендирана в размер на 12,12 лв. / 6,20 евро) за изцяло неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Общите условия на ищеца, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, които се отнасят строго до консумираната топлинна енергия. Общите условия не предвиждат автоматичен падеж за таксата за дялово разпределение. Поради това, съгласно правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за изпадането в забава на длъжника е необходима изрична писмена покана за плащане. По делото не са представени доказателства ищецът да е канил ответника да заплати тези такси преди подаване на исковата молба, поради което тази акцесорна претенция следва да бъде отхвърлена изцяло.

По възражението за изтекла давност:

Вземанията за доставена топлинна енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и се погасяват с тригодишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Дори да се възприеме найблагоприятното за ответника тълкуване (че давността тече от падежа на всяка прогнозна месечна вноска), първото месечно вземане за м. май 2021 г. е станало изискуемо 45 дни след края на отчетния период съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ — т.е. на 15.07.2021 г. Исковата молба е предявена на 24.06.2024 г., с което давностният срок е прекъснат на основание чл. 116, б. „б“ ГПК.

Изтеклият период от най-ранния възможен падеж (15.07.2021 г.) до предявяването на иска (24.06.2024 г.) е точно 2 години, 11 месеца и 9 дни, което е под законовия тригодишен праг. Поради това давността не е изтекла за нито едно от вземанията и възражението се явява изцяло неоснователно.