Решение № 1900 от 22.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1900 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М.Г.Г. при участието на секретаря Е.Б.Б. като разгледа докладваното от М.Г.Г. Административно наказателно дело № 20231110215692 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „Т.С.-М.Д.” ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) изх.

№ *** от ***г., издадено от заместник-кмет на Столична община /СО/, с което на основание чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, за нарушение на чл. 14, ал. 4 вр. ал. 1 ЗМДТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

С жалбата твърди, че нотариусът изповядал сделката е подал на *** г. уведомление до общината за придобиване на идеалните части от имота т.е изпълнено е задължението и неправилно е прието, че дружеството е извършило нарушение. Също така, счита, че имотът не е сред тези по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, тъй като там се визират само новопостроени сгради, а и в чл. 14, ал. 3 от закона се сочи, че не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава, по какъвто начин е придобит в случая имота. Твърди и, че случаят е маловажен, тъй като СО е уведомена за сделката и няма неблагоприятни последици за фиска. Моли за отмяна на НП.

Пълномощник на жалбоподателят поддържа жалбата със съображенията в нея. Моли НП да бъде отменено.

Пълномощник на наказващия орган оспорва жалбата. твърди, че в уведомлението то нотариуса липсва отчетна стойност. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На **** „Т.С.-М.Д.” ЕООД закупило 5,211 % идеални части от дворно място в ***. На *** г. нотариус Б., изповядала сделката, подала до СО уведомление за платения при сделката данък при придобиването на имуществото. На *** г. дружеството подало в СО, район Л., декларация по чл. 14, ал. 4 ЗМДТ, в която посочило отчетна стойност на имота – 101380,61.

Св. В. – инспектор в СО, преценила, че декларацията е подадена след изтичане на двумесечния срок за това и приела, че по този начин, дружеството е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 вр. 1 ЗМДТ и съставила на *** г. срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ***.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. В. – и събраните по делото писмени и веществени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, които намира за достоверни и обективни, тъй като същите кореспондират с писмените доказателства.

Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което поподробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр.2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

АУАН и НП са издадени от компетентен административен орган.

Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни белези. Правната квалификация отговаря на описанието.

По същество:

Чл. 14, ал. 1 ЗМДТ предвиждаа, че за новопостроените сгради и постройки, които не 2 подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

Съгласно чл. 14, ал. 4 ЗМДТ за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

След като е придобило имот, дружеството е било длъжно за подаде в срок от два месеца от придобиването информация до СО за отчетната стойност на същия. Срокът е изтекъл на *** г. и до този момент дружеството не било подало тази информация, с което на *** г. чрез бездействието си е нарушило задължението си по чл. 14, ал. 4 вр. ал. 1 ЗМДТ.

Тъй като деянието е извършено от юридическо лице, не следва да се обсъжда субективната му страна, защото се касае за обективна отговорност.

Подаденото от нотариуса уведомление е в изпълнение на задължението му по чл. 51, ал. 2 ЗМДТ да уведоми общината за прехвърлените вещни права върху недвижимите имоти и превозните средства, като предоставят информация за размера на заплатения данък по прехвърлянето на недвижимия имот и основата, върху която е определен. Неговото уведомление обаче не съдържа отчетна стойност, поради което не може да се приеме, че то представлява изпълнение на задължението по чл. 14, ал. 4 ЗМДТ.

Видно е, че чл. 14, ал. 4 ЗМДТ изрично предвиждаа задължение за предприятията /каквото е и дружеството-жалбоподател/ за информират общината за отчетната стойност на придобития имот. Поради това, не може да се приеме възражението, че е приложима алинея 3 на чл. 14 от закона, съгласно която не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава.

Чл. 14, ал. 4 ЗМДТ визира не само новопостроените, но и придобитите по друг начин имоти, поради което не се приема възражението, че процесният имот не попада в приложното поле на чл. 14.

Разпоредбата на чл. 28 ЗАН дава възможност за маловажен случай на административно нарушение да не се налага наказание на нарушителя, като той да бъде предупреден писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В конкретния случай, съдът намира, че деянието не е маловажно, тъй като не разкрива пониска обществена опасност в сравнение с тази на типичните нарушения от този вид. Срокът от два месеца е достатъчно дълъг, за да може жалбоподателят да подаде информация за отчетната стойност на имота, като няма обективна причина да не е могъл да предприеме нужните мерки за изпълнението на задължението му. Ето защо, съдът приема, че деянието не е маловажно.

3

ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

Санкционната норма на чл. 123, ал. 1 ЗМДТ предвижда, че „който не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

Санцкията е наложена в минимален размер от 500 лева и е невъзможна ревизията й.

По изложените съображения съдът намира, че НП следва да се потвърди.

ЗА РАЗНОСКИТЕ:

Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство от юрисконсулт, предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на СО, следва да се присъди по реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от 80 до 150 лева. Съдът намира, че размерът му следва да е минимален, защото казусът е елементарен и от фактическа и от правна страна; налице са множество еднотипни дела от този вид, т.е. случаят не разкрива нищо ново, което да наложи някаква особена допълнителна подготовка; представителството на наказващия орган не е коствало особени усилия от фактическо и професионално естество, които да обуславят по-високо възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № изх. № *** от ***г., издадено от заместник-кмет на Столична община.

ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН на „Т.С.-М.Д.” ЕООД да заплати на Столична община сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски 4 районен съд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5