Решение № 18191 от 28.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18191 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ....... като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20261110113818 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен от ...... ЕИК ........, срещу ......, ЕИК ...., осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 924,34 евро, представляваща неплатен остатък от суброгационно вземане по щета № ...... във връзка с пътнотранспортно произшествие от 11.07.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и разноски.

Ищецът твърди, че на 11.07.2024 г. в с. Дъбница водачът на товарен автомобил „.......“, рег. № ......, при движение на заден ход е ударил намиращия се зад него лек автомобил ......., рег. № ....... Към датата на произшествието ....... е била застрахована при ищеца по „Каско+“, а гражданската отговорност за „.........“ — при ответника.

Ищецът поддържа, че е заплатил за ремонта на увредения автомобил 3 588,14 лв. и е направил 15 лв. обичайни ликвидационни разноски. Ответникът е погасил чрез прихващане 1 795,29 лв. от предявената претенция в общ размер 3 603,14 лв. Неплатеният остатък е 1 807,85 лв., равностойни на предявените 924,34 евро.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не оспорва застрахователното покритие по „Гражданска отговорност“, механизма на произшествието и частичното плащане. Оспорва размера на вредите. Според него претенцията е формирана по завишени цени на официален сервиз за автомобил, за който не са доказани действащи гаранционни условия. Иска отхвърляне на иска и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

С окончателния доклад по делото са отделени като безспорни наличието на действаща 1 имуществена застраховка „Каско+“ за ......., действаща застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за „.........“, механизмът на ПТП на 11.07.2024 г., вината на водача на „.........“ и извършеното от ответника частично плащане от 1 795,29 лв. Тези обстоятелства не се нуждаят от доказване съгласно чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.

Двустранният констативен протокол, уведомлението за щета и описът на уврежданията установяват увреждане на задната част на ......., включително задната броня, вратата на багажника и левите задни светлини. С възлагателно писмо ремонтът е възложен на ........

Представени са сервизна калкулация, фактура и приемо-предавателен протокол.

Ликвидационният акт определя обезщетението на 3 588,14 лв., като представеният опис към масовото плащане съдържа превод по процесната щета към сервиза.

Съдът отчита, че фактура № ......./25.07.2024 г. е за 3 586,85 лв., тоест с 1,29 лв. по-малко от сумата по ликвидационния акт и платежния опис. Това разминаване не променя изхода на спора: доказаната по експертен път необходима стойност на възстановяването при цени на сервизи извън официалната мрежа е 3 626,75 лв., по-висока от размера на посоченото като платено обезщетение.

Регресната покана е за 3 603,14 лв., от които 3 588,14 лв. обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски. В представеното от ответника приложение към уведомлението за прихващане срещу тази щета са вписани предявени 3 603,14 лв. и признати 1 795,29 лв. За разликата няма данни за плащане.

Приетото заключение на съдебно-автотехническата експертиза установява пряка причинноследствена връзка между механизма на ПТП и описаните увреждания. Вещото лице е определило 3 758,15 лв. по първата си калкулация. В таблицата за ремонт по цени на други сервизи е изчислило 3 626,75 лв. В откритото заседание вещото лице изрично е посочило, че 3 626,75 лв., или 1 854,33 евро, е правилната стойност по този вариант, като е поправило техническа грешка при пренасянето на сумата в словесния текст. Обяснило е и че за двата увредени светлинни детайла не се предлагат алтернативни части. Съдът кредитира заключението в частта, уточнена при изслушването му: то съдържа конкретни ремонтни операции, цени на части и труд и посочени използвани сервизни цени.

Съгласно чл. 411 КЗ, при платено обезщетение по имуществена застраховка застрахователят встъпва до размера на плащането и обичайните разноски за определянето му в правата на увредения срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя и може да предяви вземането си пряко срещу него.

Ищецът следва да установи застрахователното правоотношение, увреждането и причинната му връзка с поведението на застрахования при ответника водач, размера на вредата и платеното обезщетение. Ответникът следва да установи фактите, на които основава възраженията си за погасяване или за по-нисък действителен размер на вредата. Повечето елементи от основанието на иска са безспорни; спорен остава размерът.

С определение № 24689/07.07.2026 г., чийто проект за доклад е обявен за окончателен в съдебното заседание на 11.09.2026 г., съдът е отделил като безспорни наличието на 2 застраховка „Каско+“ за увредената ....... и застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за „.........“, механизма на ПТП от 11.07.2024 г., вината на водача на „.........“ и частичното плащане от ответника на 1 795,29 лв. Спорен е размерът на дължимото обезщетение. Приетата съдебно-автотехническа експертиза установява пряка причинна връзка между произшествието и описаните увреждания, както и необходима стойност за възстановяването им по цени на сервизи извън официалната мрежа 3 626,75 лв., уточнена от вещото лице в съдебното заседание.

Възражението на ответника, че стойността на ремонта е завишена поради използване на оригинални части, е неоснователно. При изслушването си в откритото съдебно заседание вещото лице пояснява, че за двата увредени стопа не се предлагат алтернативни части и подмяната им налага влагането на оригинални. Същевременно вещото лице е изчислило разходите за труд по цени на сервизи извън официалната мрежа и е уточнило, че стойността на ремонта по този вариант е 3 626,75 лв. Следователно използването на оригинални стопове е технически обусловено, а определената от експертизата стойност не почива на цени за труд на официален сервиз. Дори при използване на по-ниската експертна оценка за ремонт в други сервизи — 3 626,75 лв. — необходимите разходи надвишават посоченото като платено обезщетение от 3 588,14 лв. Следователно заявеното обезщетение не надхвърля установената в процеса стойност на причинените вреди. Липсата на доказана действаща гаранция не води до друг резултат.

Към платеното обезщетение се прибавят претендираните 15 лв. обичайни разноски за определяне на обезщетението. Ответникът не е навел конкретно възражение, че този размер е необичаен, а е отразил сумата в разгледаната регресна претенция. Общото вземане е 3 603,14 лв. След приспадане на признатите и платени 1 795,29 лв. остава 1 807,85 лв., равностойни на 924,34 евро. Искът е основателен изцяло. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи и поисканата законна лихва от датата на подаване на исковата молба — 19.05.2026 г.

— до окончателното изплащане.

При изцяло уважен иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи доказаните разноски на ищеца: 36,97 евро държавна такса, 300 евро възнаграждение за вещо лице и 284,29 евро адвокатско възнаграждение с ДДС, или общо 621,26 евро. Представената фактура индивидуализира процесната щета с отделен ред за 236,91 евро без ДДС, а банковото извлечение удостоверява плащането по фактурата.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Размерът от 284,29 евро с ДДС не е несъразмерен на необходимата работа по делото, включваща подготовка на иска, представяне и обсъждане на документите, експертизата и процесуално представителство в откритото заседание. При изцяло отхвърлената защита на ответника разноски и юрисконсултско възнаграждение в негова полза не се присъждат.

Съгласно чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото. Официалният валутен курс е 1 евро = 1,95583 лева.

3

Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд, 34 -ти съдебен състав, РЕШИ:

ОСЪЖДА ......, ЕИК ...., да заплати на ...... ЕИК ........, на основание чл. 411 КЗ сумата 924,34 евро (деветстотин двадесет и четири евро и тридесет и четири цента), представляваща неплатен остатък от суброгационно вземане по щета № ...... за вреди по лек автомобил ......., рег. № ......, причинени при ПТП на 11.07.2024 г. с товарен автомобил „.......“, рег. № ......, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.05.2026 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ......, ЕИК ...., да заплати на ...... ЕИК ........, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 621,26 евро (шестстотин двадесет и едно евро и двадесет и шест цента) разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4