Определение № 24 от 18.01.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. София, 13.01.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902358 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Х. М. срещу Решение № 122 от 07.07.2022г. по в.гр.д. № 172/2022г. на Апелативен съд – Бургас в частта, в която е потвърдено Решение № 196 от 07.03.2022г. по гр.д. № 1096/2021г. на Окръжен съд - Бургас за отхвърляне на предявения от касатора срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди при пътно-транспортно произшествие от 07.07.2018г. за разликата над присъдения размер от 40 000 лева до претендираните 80 000 лева, със законната лихва за забава от 20.06.2021г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при приспадане на платените от застрахователното дружество преди образуване на делото 100 000 лева обезщетение.

В останалата част, с която е било потвърдено решението на Окръжен съд – Бургас за заплащане на М. Х. М. на обезщетение в размер от 20 000 лева, със законната лихва за забава от 20.06.2021г., както и в частта, в която след отмяна на първоинстанционното решение на касатора са присъдени 1 допълнително 20 000 лева обезщетение, със законната лихва за забава от 20.06.2021г., като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл.

281 от ГПК за неговата отмяна. Решаващият съд е определил занижен размер на справедливото дължимо обезщетение, като не е съобразил указанията, дадени с Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС - установените с изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза и със значителната по обем медицинска документация травми, получени от ищеца, са формално изброени, без да се отдаде дължимото внимание на това как тези травми са се отразили на начина на живот, психиката и емоционалното здраве на касатора.

Животът на касатора е променен и ограничен от физическото му съС.ие. Той не може да спортува активно, да полага труд, свързан с физически усилия, бързо се уморява, не може да кашля. Спукването на тъпанчето на дясното ухо е довело до намаляване на слуха, което е перманентна загуба на едно от човешките сетива. Нарушена е нормалната дейност на червата, която може да доведе до субилиусни съС.ия, каквито вече четири пъти са настъпвали при касатора. Поради нарушената проводимост на червата касаторът трябва да съобразява храненето си, като е забранена консумацията на определени храни. Последиците от получените травми касаторът, в млада възраст, ще изпитва и занапред, до края на живота си. Уврежданията при касатора са причинили ограничение на социалните му контакти. Един от критериите за определяне на справедливия размер обезщетение е именно периода на възстановяване на пострадалото лице от нанесените му от деликта травми, за който по делото се установява, че не е приключил и няма да приключи. Това са обстоятелства, които са останали неотчетени от въззивния съдебен състав.

При постановяване на решението си съдът не се е съобразил с нивата на застрахователни лимити към датата на застрахователното събитие. Не е съобразена и последователната практика на съдилищата за определяне на критерия за справедливост и икономическата конюнктура в страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото, макар съдът формално да е посочил, че се е съобразил с тях.

2

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1.)Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?

Касаторът твърди, че въззивният съд не е взел предвид нивата на застрахователните лимити към датата на застрахователното събитие, въпреки, че съгласно практиката на ВКС те следва реално да се отчитат като ориентир (Решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ІІ т.о.).

2.) Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази поотделно с тежестта на всяка една от получените травми, с обстоятелството, че възстановителният процес не е приключил, както и с установената трайна промяна в начина на живот на пострадалия с оглед съобразяването до живот с последиците от нанесените при пътнотранспортното произшествие травми?

Относно този въпрос касаторът поддържа, че въззивното решение е в противоречие с ППВС № 4/68г. и Решение № 171 от 18.11.2016г. по т.д. № 2811/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

3.) Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време?

Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с Решение № 214 от 08.01.2019г. по гр.д. № 3921/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о., според което справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в 3 обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, породи което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези. Сочи се и Решение № 93 от 29.06.2017г. по гр.д. № 60355/2016г. на ВКС, ГК, І г.о.

От насрещната страна по жалбата „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК. Според застрахователното дружество не са налице предпоставките за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Формулираните въпроси не отговарят на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК и не покриват селективните критерии.

По същество жалбата се оспорва като недоказана и неоснователна.

Въззивният съд е съобразил лимита на застрахователното покритие, като този лимит няма и пряка и решаваща връзка със справедливия размер на обезщетението за всяко отделно застрахователно събитие (Определение № 186 от 27.03.2020г. по т.д. № 1314/2019г. на ВКС, ТК, І т.о.). Вторият въпрос има фактологичен характер и изисква директен отговор по правилността на обжалваното решение. Отделно от това съС.ието на пострадалия е изследвано детайлно във въззивното решение. По отношение на третия въпрос решаващият състав не е имал задължението да изследва и приложи съдебна практика по определяне на обезщетения за неимуществени вреди в сходни случаи. Още повече, че ВКС последователно отрича обосноваването на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД с присъдено в сходни или аналогични случаи, доколкото то е винаги функция и от процеса на доказване. Дори при еднакви факти изходът може да е различен с оглед степента на доказаност в процеса.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на 4 касационно обжалване, съдът приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната част, съставът на Апелативен съд – Бургас е приел, че към 07.07.2018г.

„Застрахователно дружество Евроинс“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с ДК № ОВ 0641 ВС (полица № BG_07/117001874223, валидна от 08.07.2017г. до 07.07.2018г.).

На 07.07.2018г. на път ІІ-55 в землището на село Гурково, в Прохода на Републиката, по причина на водача на автомобила Боян Тотев Нанков, застраховано лице, нарушило виновно правилата за движение по пътищата (движение с превишена скорост), е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което М. Х. М., пътник в насрещно движещ се автомобил „Фиат Пунто“, с ДК № А 3681 МС, тогава на 21 години, е получил телесни увреди – черепно-мозъчна травма – сътресение и контузия на мозъка, счупване на основата на черепа, пневматично спукване на дясното тъпанче, травматичен десностранен мастоидит, пареза на десния лицев нерв; коремна травма – контузия на корема, разкъсване на черния дроб, разкъсване на опорака на тънкото черво, разкъсване на дебелото черво в неговия сигмовиден участък, кръвоизлив в коремната кухина, кръвоизлив в ретроперитонеалното пространство; гръдна травма със закрита контузия на гръдния кош, без засягане на вътрешни органи в гръдния кош и без фрактура на ребра. Касаторът е бил приет и опериран по спешност в УМБАЛ Стара Загора по витални индикации – животозастрашаваща открита коремна травма с остър вътрекоремен кръвоизлив. Последвали са още четири хоспитализации за долекуване, за затваряне на стигмостома и възстановяване на чревния пасаж, за следоперативно възпаление на оперативната рана на предната коремна стена, за консервативно лечение на следоперативната чревна непроходимост. Следоперативният период е протекъл тежко, с усложнения.

Възстановяването е трайно и продължително. Към момента на изготвяне на експертизата касаторът е бил в задоволително общо съС.ие, ориентиран, адекватен, с трайна ретроградна амнезия; физически се е чувствал относително добре, но трябва да спазва стриктна диета и хранителен режим с цел избягване на илеусни съС.ия (съС.ия на затруднен чревен пасаж).

Необходимо е да се пази от съС.ия, водещи до повишаване на 5 вътрекоремното налягане – кашлица, запек, физически усилия, газообразна храна. Касаторът е имал нужда от помощ в ежедневието в продължение на четири месеца. Приемал е медикаменти за парезата на лицевия нерв, увреден е слухът му. Сменил работата. Преживяното се е отразило тежко на психиката му.

За справедлив размер на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД за случая от въззивния съд е била приета сумата от 140 000 лева, съответно на социално-икономическите условия в страната, като при приспадане на извършено плащане от 100 000 лева от застрахователя преди образуване на делото, и след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, на касатора са били присъдени 40 000 лева обезщетение, със законната лихва за забава от 20.06.2021г., изтичане на тримесечен срок от поканата до застрахователя за плащане, така както лихвата върху обезщетението за неимуществени вреди е била претендирана.

Съгласно посоченото във въззивното решение, за да определи паричния еквивалент на понесените от ищеца болки и страдания съдът е имал предвид характера, вида и тежестта на нанесените телесни увреждания, проведеното лечение, болките и неудобствата по време на лечението и възстановяването, психическата и емоционална травма, шокиращото и болезнено преживяване, тежкото възстановяване и наличието на трайни и необратими последици от травмите.

За неоснователно е било прието възражението на застрахователното дружество за принос на касатора за настъпване на вредите поради пътуване в автомобила „Фиат“ без правилно поставен предпазен колан.

Противоправното и виновно поведение на Боян Тотев Нанков се е установявало от влязлата в законна сила присъда № 260015 от 10.05.2021г. по н.о.х.д. № 47/2021г. на Окръжен съд – Стара Загора, които обстоятелства не са били спорни във въззивното производство.

Фактическите констатации на въззивния съд са били основани на посочените, представени и събрани доказателства в първоинстанционното производство - писмени доказателства, включително медицинска документация, заключения на автотехническа и медицинска експертиза, както и показанията на изслушаните свидетели.