Решение № 125 от 05.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Велико Търново, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Радка Цариградска

Любка Милкова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20244100500050 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.17 ЗЗДН вр. §30 от ПЗР към ЗИДЗЗДН /обн., ДВ, бр.66 от 2023г., в сила от 01.01.2024г./ вр. чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от В. З. Б., чрез пълномощника му адв.М. Н. – ВТАК, против съдебно решение №213/31.10.2023г., постановено по Гр. д.№458/2023г. по описа на РС – Павликени, с което са уважени молби с правно основание чл.8 т.1 и т.2 ЗЗДН от К. К. М., действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете К. В. Б., против В. З. Б., като са наложени мерки за защита по чл.5 ал.1 т.1, т.2 ,т.3 и т.4 ЗЗДН в редакцията му преди обн.

ДВ, бр.66 от 2023г., и е издадена Заповед за защита №8/31.10.2023г., и мерките за защита по чл.5 ал.1 т.2 и т.3 от ЗЗДН са наложени за срок от 18 месеца, съответно за мярката по чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН е приспаднат срока на действието й при издадената на 28.06.2023г. заповед за незабавна защита, респ. мярката по чл.5 ал.1 т.4 ЗЗДН – временно определяне местоживеенето на детето при молителката е наложена за срок - до приключване брачното между страните производство. Развити са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че решението на РС е неправилно, т.к. съдът възприел за доказани всички факти и обстоятелства, изложени от молителката, и не уважил възраженията на въззивника и доказателствените му искания. Сочи се, че не било взето в 1 предвид, че до момента на твърдяните от молителката събития, семейните отношения между страните били нормални и между тях никога не е имало каквото и да било напрежение.

Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно и поради кредитиране от съда на показанията на посочен от молителката свидетел, който, освен че е заинтересован от изхода на делото, поради близките си отношения с противната страна, изложил пред съда твърдения, които не се подкрепят по никакъв начин от останалите доказателства – напр. за нанесени три на брой удара от въззивника в гърба на молителката, при положение, че в тази насока липсва освидетелстване от страна на съдебния лекар и отразяване на следи от така нанесени удари. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявената молба по ЗЗДН, ведно с присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.17 ал.4 ЗЗДН не са постъпили писмени възражения от насрещната страна К. К. М. лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете К. В. Б..

В СЗ въззивникът, чрез пълномощника си адв.М. Н. – ВТАК, поддържа въззивната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно, респ. молбата за защита по ЗЗДН отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира съдебни разноски.

В СЗ въззиваемата страна К. К. М., лично и чрез пълномощника си адв.Й. Й. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Не претендира разноски за въззивна инстанция.

В СЗ въззиваемата страна и малолетно дете К. В. Б., чрез неговата майка и законен представител К. К. М., и чрез процесуалния си представител адв.Й. Й. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Не претендира разноски за въззивна инстанция.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

РС – Павликени е бил сезиран с предявена на 26.06.2023г., т.е. преди изм. и доп. на ЗЗДН, ДВ, бр.66/01.08.2023г., молба с правно основание чл.8 т.1 и т.2 от ЗЗДН от К. К. М. лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете К. В. Б. за 2 защита по реда на ЗЗДН от осъществено от страна на ответника по молбата, неин съпруг и възходящ на сина й К. Б., спрямо молителката домашно насилие, изразено в психическо такова на дата 25.06.2023г., през нощта на 25 срещу 26 юни 2023г., на 26.06.2023г. в ранния следобед, на 26.06.2023г. след часа на предявяване на молбата пред съда и във физическо такова на 26.06.2023г. около 19,30ч. -20,00ч., и спрямо малолетното дете К. В. Б. домашно насилие, изразено в психическо, словесно насилие, за което към 23:00ч. на 26.06.2023г. И. Я. получава от ответника по молбата В. Б. видеоклип, на който е заснет малолетния К. Б., изричащ думите „вече не те обичам, мамо“, които твърдяни актове на домашно насилие са подробно индивидуализирани в представена от молителката Декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН.

В СЗ ответникът по молбата В. З. Б. лично и чрез пълномощника си е оспорил предявените молби по чл.8 т.1 и т.2 ЗЗДН като неоснователни и недоказани с твърдения, че не е извършил описаните в Декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН актове на домашно насилие спрямо молителката и малолетното дете на страните К. Б..

Правно - релевантните са спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал са следните:

Между страните по делото не е спорно, че са живели на съпружески начала повече от 16 години, а на 16.03.2022г. са сключили граждански брак. От съвместното си съжителство К. К. М. и В. З. Б. имат родени три ненавършили пълнолетие деца, сред които и най малкото им дете К. В. Б., конституиран служебно като страна в процеса на основание чл.9 ал.2 вр. чл.8 т.2 ЗЗДН в качеството му на пострадало лице. Служебно известен на съда факт, който съобщава на страните е, че към приключване на устните състезания по настоящото дело пред въззивната инстанция, с влязло в сила решение №245/13.12.2023г. по Гр.д.

№565/2023г. по описа на РС – Павликени гражданският брак между К. М. и В. Б. е прекратен с развод.

В първоинстанционното производство от страна на молителката лично е представена Декларация за извършеното насилие по чл.9 ал.3 ЗЗДН от 26.06.2023г., както и Декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН от 27.06.2023г., последната подписана от молителката лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетния й син К. В. Б..

Съгласно представената от молителката лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетния й син К. В. Б. Декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН от 27.06.2023г., ответникът по молбата е осъществил спрямо молителката К. К. М. следните актове на домашно насилие: на 25.06.2023г. вечерта след като молителката уведомила съпруга си, че желае да прекрати брака им с развод, той й заявил, че ако го напусне с личния си багаж и отиде при родителите си, той ще я прегази, заедно с тях, с джипа си; заплашил молителката, че ако не преосмисли действията си, ще й причини такива травми, заради които ще й се наложи да лежи в гипсово корито, като й казал също, че ще й избие зъбите и няма да може да си отвори устатата в съда, като тогава ответникът по молбата отнел 3 телефонния апарат на молителката, заедно с картата за абонаментна услуга, за да не може да се свърже с когото й да било и да потърси помощ; през нощта на 25 срещу 26 юни 2023г. В. Б. събудил молителката, като отново я заплашил, че ако не се откаже от намеренията си за развод, той ще стори нещо лошо на родителите й, като първоначално й заявил, че е намислил да направи нещо „хубаво“ на колата им, но после бил измислил нещо „още по-интересно“, които думи молителката възприела като реална заплаха, които гореописани деяния се осъществили в семейното жилище на страните, находящо се в гр.Павликени, ул.“...“ №...; на 26.06.2023г., в ранния следобед, ответникът по молбата заявил на молителката, че ще потърси адв.Д. или адв.К. Н.а, за да изготвят молба за развод, но молителката да знае, че в съда може да се яви в такова състояние, че да не може да говори; молителката на 26.06.2023г. подала в съда настоящата молба по чл.8 т.1 ЗЗДН, входирана в 15:25ч., като след 16,00ч. се отправила към офиса на „Йетел“ в гр.Павликени и докато била там ответникът я потърсил по телефона и й казал „Къде си ходила, да ти еба путката майка, маймуно?“, а при излизане на молителката от офиса, съпругът й, управлявайки семейният автомобил на страните „Хонда“, го качил върху тротоара и през отворения му прозорец й казал „Искаш ли да се блъсна?“, от което поведение на съпруга си молителката силно се изплашила; на същия ден – 26.06.2023г. след участие в родителска среща в СУ „Бачо Киро“ гр.Павликени молителката, заедно с още 10 жени, майки на деца, връстници на сина й К. Б., посетила заведение „Мюзик пъб“ в гр.Павликени, където около 19:30ч. – 20,00ч. посетила дамската тоалетна на заведението, в която внезапно влязъл съпруга й В. Б., заявил й, че трябва да оттегли жалбата до прокуратурата и да напусне заведението с него, молителката отказала, след което ответникът по молбата я стиснал силно за двете ръце и ги издърпал силно нагоре, дръпнал силно десния й крак, в резултат на което молителката загубила равновесие, полетяла назад и ударила главата и шията си в ръба на тоалетната чиния, при което падане изпитала внезапна и силна болка в поясната област; при опитите си да се освободи от захвата на Б., той я одрал по шията, след което хванал шията й непосредствено по брадичката и отзад за тила, опрял я в стената и я изтеглил нагоре, така че краката на молителката увиснали във въздуха, при което й причинил задушаване; молителката успяла да се отскубне, върнала се в основната зала на заведението, получила защита от останалите жени и напуснала заведението по – късно с автомобил, управляван от И. Я., преследван от автомобила, управляван от Б. до РУ на МВР гр.Павликени, където на молителката, И. Я. и Д.Р. били снети 4 обяснения от полицейски служител;

Съгласно представената от молителката в качеството й на майка и законен представител на малолетния й син К. В. Б. Декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН от 27.06.2023г., ответникът по молбата е осъществил спрямо малолетния си син К. В. Б. домашно насилие, под формата на словесно такова – внушавано е на детето, че майка му е алкохоличка, която не се интересува от него, за да се достигне до изричане от детето К. Б. на думите „вече не те обичам, мамо“, съгласно получен към 23,00ч. на 26.06.2023г. от И. Я., изпратен й от В. Б. видеоклип, на който е заснето детето К. Б., изричащо думите „вече не те обичам, мамо“;

В първоинстанционното производство е прието като писмено доказателство съдебномедицинско удостоверение №Г-53/27.06.2023г., изд. от д-р Н.Г., видно от което, при прегледа на молителката на 27.06.2023г. е установено: одиране по шията, охлузване по дясна ушна мида, кръвонасядания по двете ръце, кръвонасядане в поясната област,, спонтанна и палпаторна болка в шията и двете ръце, които описани травматични увреждания са в резултат от тъпи травми и по начин и време, описан от лицето /на 26.06.2023г. около 18,30ч. – 19,00ч./ в гр.Павликени е била стискана и дърпана от В. Б. по двете ръце, стискана по шията с ръце/ е възможно да са получени, и които телесни увреждания са причинили на М. болки и страдания.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.И. Я., според показанията на която, присъствала заедно с молителката и други майки след родителска среща на 26.06.2023г. в заведение „Мюзик пъб“ в гр.Павликени, към 20,00ч. ответникът по молбата нахлул в заведението, като викал и търсел молителката, видимо бил ядосан, отишъл в тоалетната, където била молителката и се забавили доста.