Решение № 1629 от 15.12.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1629 гр. Варна, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. И. мл. с. Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20223100501403 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. И. И. и П. С. И., двамата от гр. Варна, подадена чрез процесуални представители, срещу Решение № 262971/20.12.2021 год., постановено по гр. дело № 6920/2020 год. по описа на РС-Варна, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 260223/11.04.2022 год. по същото дело, с което е уважен предявен от А. П. А. от гр. Варна против въззивниците В. И. И. и П. С. И., двамата от гр. Варна ревандикационен иск, като е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът А. П. А. от гр.

Варна е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 872 кв. м. от имот с № *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № Рд-81971/24.02.2020 год., идентична с ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на ИД на АГКК, с площ от 872 кв. м., находящ се в гр.

Варна, район „Приморски“ ж. к. „Бриз-юг“, местност „Свети Никола“, защрихован с червени линии на скицата на л. 62 от гр. дело № 6920/2020 год. на РС-Варна (неправилно изписан в решението като л. 75), при граници на реалната част: път – имот ***; имот ***; имот ***; имот ***, по силата на упражнявано давностно владение и ответниците В. И. И. и П. С. И., двамата от гр. Варна са осъдени да предадат на ищеца А. П. А. от гр. Варна, на основание чл. 108 ЗС, владението върху гореописания имот.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила по повод събирането и обсъждането на доказателствата и е необосновано, като са изложени подробни съображения в тази насока. Неправилни и необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че наследодателката на ищеца и самият ищец са осъществявали фактическа власт върху процесния имот с намерение за своенете му в периода 1985 год. до 2019 год., а ответниците В. и П. И.и едва през 2019 год.

1 са заявили претенции към имота, тъй като тези изводи са изградени в резултат на едностранчива и превратна преценка на събраните доказателства. Горните изводи на първоинстанционния съд са изградени единствено въз основа на показанията на ангажираните от ищеца свидетели, които показания неправилно и в нарушение на процесуалните правила са били възприети безкритично за достоверни и кредитирани изцяло, а показанията на ангажираните от двамата ответници свидетели, също в наршение на процесуалните правила, са приети за недостоверни въз основа на неубедителни и нелогични аргументи. Не са отчетени противоречията в показанията на ангажираните от ищеца свидетели с другите доказателства по делото, не са обсъдени и доказателствата в подкрепа на твърденията на ответниците за заинтересованост на свидетелката Н. В.ева от изхода на спора, в резултат на което и неправилно показанията и́ са били възприети за достоверни; неправилно са интерпретирани показанията на ангажираните от ответниците свидетели, в резултат на което и фактическите изводи на съда са необосновани.

Неправилен е и изводът на съда, че ищецът, а преди него и наследодателката му П. Д. са заплащали данъци за имота, като не е съобразено, че според представените доказателства, удостоверяващи заплащането на данък от страна на П. Д. за имот - земя и сграда в гр. Варна, р-н Приморски, ж.к. Бриз 1007, вх. Б, с партиден № 2705221174002 за периода от 2001г. до 2009г вкл. л и п с в а информация относно декларираната площ на имота, а според удостоверение за данъчна оценка о т 03.02.2006г. площта на имота, за който П. Д. е заплащала данъци, е 600 кв. м. Не е съобразено също, че според доказателствата (приходни квитанции серия 6Б20, № 5305218454 и серия Б620, № 5305218456) едва на 23.06.2020г. ищецът е заплатил данъци за процесния имот за минали периоди - от 02.07.2012 до 31.10.2016г. и съответно за 2020г., като липсват данни за заплащане на данъци в периода от 2016 до 2020г. ; не е съобразено също, че имотът е деклариран от ищеца пред общинските власти едва на 13.05.2019 год.

Неправилни са и изводите на съда относно правното значение на п редставения от ответниците договор за наем на държавен имот от 22.06.1984 г., сключен между ОбНС – Варна и бащата на ищеца П.А.Д., който договор касае част от процесния имот; не е съобразено, че именно въз основа на този договор бащата на ищеца е вписан за имот № 1007Б в разписния лист към КП от 1977 год. след актуализацията на плана през 1991г. ; не е съобразено също, че с молбата си за заверяване на молба-декларация за обстоятелствена проверка от 11.05.2006г. наследодателката на ищеца е представила същият този договор за отдаване под наем на държавен имот от 22.06.1984г., с твърдения, че въз основа договора за наем от 1984 година тя владее имота с площ от 600 кв. м., а по скица 967 кв. м. При положение, че П.Д. и съпругата му П. П. Д. са получили имота по договор за наем с ОбНС – Варна, то следва да се счита, че те са продължили да го държат на същото основание, а изводите на първоинстанционния съд, че със спирането на плащанията по договора за наем през 1991 год., с изграждането в имота на барака, засаждането с трайни насаждения и извършването на подобрения, които договорът забранявал, били външен израз и демострация на промяната на намерението на фактическата власт, са незаконосъобразни, доколкото посочените действия следва да се окачествят като неизправност на наемателя по договора за наем, респ. като неизпълнение на поетите с договора за наем задължения, но не и като действия по превръщането на държането във владение. Според въззивниците по делото липсват доказателства, които биха могли да се разглеждат като демонстрация на промяна в намерението и за трансформиране на държането във владение. Обратно – бащата на ищеца е продължил да бъде записан за имот 1007Б в разписния лист към КП от 1977г., както и в регистъра към ЗРП от 1993 год. за парцел V-1007 на основание договора за наем от 1984 год.

Незаконосъобразен е и изводът на съда относно правните последици на влязлото в сила решение по гр. дело № 7321/2018г. на РС-Варна.

Твърди се също, че неправилно първоинстанционният съд е отрекъл собствеността на ответниците върху ПИ *** (реална част от който е процесният имот) въз основа на договорите, сключени с нот. акт № 25, т. 1, рег. № 2

74/11.01.1983 г. и с нот. акт вх. peг. № 10603, т. XXVII, акт № 145/22.05.2020г. на СлВп – Варна, поради това, че праводателите им В. Й. и наследникът му В. А. не са били собственици на имота. Изводът, че не е доказана идентичност на ПИ *** и съответно на процесната реална част от него, с имота, предмет на нот. акт № 189, том I I I от 06.04.1938 г. на ВнН е неправилен и необоснован и е в противоречие със заключенията на двете съдебно-технически експертизи.

Неправилно е счетено за неоснователно и наведеното в условията на евентуалност възражение на ответниците за придобиването от тях на процесния имот по давност с начало на владението от 1983 година (сключването на договора за продажба по нот. акт № 25/1983 год. на ВнН) с мотиви, че ответниците не са осъществявали фактическа власт върху имота до 2019 год., тъй като имотът е бил владян от ищеца. Считат, че анализът на събраните по делото доказателства обоснована извода, че ответниците В. и П. И.и владеят целия ПИ *** още от 1983 год., като до сключването на предварителния договор през месец май 2004 год. са владяли имота за себе си и за другия съсобственик, а след това – изцяло за себе си.

Излагат доводи, че владението, получено въз основа на сключен предварителен договор за продажба на имота, е обикновено (недобросъвестно), но периодът от 2004 год. до предявяването на иска през 2020г. е достатъчен за за придобиването му по давност съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. Наред с това, предвид установеното по делото, че идентичността на имота по нот. акт № 25/1983 год. с процесния е установена със сигурност най-малкото до линията южно от т. нар. „сухо дере", посочено като граница в акта, то дори праводателят по този договор В. Й. да не е бил собственик, ответниците В. и П. И.и са придобили тази част по давност, на основание чл. 79, ал. 2 ЗС.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявеният против тях ревандикационен иск да бъде отхвърлен.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна А. П. А., ищец по ревандикационния иск, чрез процесуален представител оспорва въззивната жалба.

Излага подробни съображения по всяко едно от наведените от двамата въззивници оплаквания. Счита, че не са допуснати твърдяните във въззивната жалба нарушения на процесуалния и на материалния закон, а обжалваното решение е правилно и настоява да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивниците В. и П. И.и, чрез процесуален представител, поддържат въззивната си жалба;, настояват да бъде уважена, претендират разноски.

Въззиваемият А. П. А., лично и чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба, поддържа подадения писмен отговор, претендира присъждане на разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответниците (настоящи въззивници) – В. П. А., не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител, не изразява становище.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от А. П. А. от гр. Варна срещу П. С. И. и В. И. И. (съпрузи), двамата от гр. Варна ревандикационен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът А. П. А. от гр. Варна е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 872 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-81971/24.02.2020 год., която реална част е идентична с поземлен имот с бивш идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на ИД на АГКК, с площ от 872 кв. м., находящ се в гр. Варна, район „Приморски“ ж. к. „Бриз-юг“, местност „Свети Никола“, защрихован с червени линии на скицата на л. 62 от гр. дело № 6920/2020 год. на РС-Варна, при граници на реалната част: път – поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор *** и останалата част от поземлен имот с идентификатор *** и за осъждането на 3 ответниците В. И. И. и П. С. И. да предадат на ищеца А. П. А., на основание чл. 108 ЗС, владението върху гореописания имот.

В исковата и уточняващите я молби ищецът А. П. А. от гр. Варна е навел следните твърдения: Наследник по закон е на майка си П. П. Д., б. ж. на гр. Варна, починала на 24.04.2012 год. Сестрата на ищеца – Ж.П.П. е заявила отказ от наследството на своята майка, който отказ е вписан по предвидения в закона ред. Твърди, че въз основа на договор за наем на държавен имот, сключен през 1984 год., баща му П. А. е установил държане върху гореописания имот. След смъртта на П. А. през 1988 г од. фактическата власт върху имота се е осъществявала от П. Д. – майка на ищеца. През 1991 г. П. Д. е спряла да заплаща дължимия наем, с което е демонстрирала спрямо ОбНС – Варна промяна на намерението, с което осъществявала фактическа власт върху имота, тоест превърнала е държането на имота във владение за себе. Имотът е ограден с трайна ограда, в него е построена сграда за живеене върху бетонн а основа. Ищецът и майка му са засадили овошки, изкопан е кладенец, изграден е бетонен резервоар за вода. Твърди, че майка му е придобила по давност правото на собственост върху процесния имот в трайно установените му граници въз основа на давностно владение с начало на владението от 1991 год. Владението и́ е било несъмнено, спокойно и явно и след смъртта и́ на 24.04.2012 год. ищецът, в качеството и́ на неин наследник по закон е продължил владението върху гореописания имот. Тъй като наследодателката му не разполагала с документ за собственост върху имота, през 2006 г. предприела процедура по снабдяване с констативен НА за собственост по обстоятелствена проверка, но община Варна актувала имота като общински с акт за частна общинска собственост, с което било препятствано приключването на процедурата по издаване на акт за собственост върху имота въз основа на обстоятелствена проверка. По предявен от ищеца А. П. А. срещу община Варна установителен иск за собственост, с влязло в сила решение по гр. дело № 7321/2018г. на РС-Варна е прието за установено по отношение на А. А., че община Варна не е собственик на процесния имот – поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна. Междувременно въз основа на нот. акт № 189/06.04.1938 г. на ВнН, легитимиращ лицето В. Д. Й. за собственик на описан в цитирания нот. акт имот, със заповед на началника на СГКК – Варна е извършено изменение на КККР, като ПИ с идентификатор *** е обединен с ПИ с идентификатор ***, собственост на ответниците, като двата имота са отразени в КК като един поземлен имот с идентификатор ***. След обединяването на двата поземлени имота В. П. А., в качеството му на наследник на В. Д. Й . е продал на двамата ответници 1 000 кв. ид. части от ПИ с идентификатор ***, представляващ бивши имоти с идентификатори