Решение № 56 от 01.04.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. В, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от ГПЙ Въззивно гражданско дело № 20251300500033 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С Решение № 12 от 07.01.2025 г. на Районен съд-В по гр. д. № 20241320101245/2024 г.по описа на Районен съд-В за 2025 г. е осъдена Прокуратурата на Р България да заплати на Е. М. Е. с ЕГН ********** с адрес: с. К, общ. В сумата от 1500,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на неправомерни действия от страна на РП - В, а именно незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по ДП № ЗМ-186/2023г. по описа на ОДМВР - В, пр.пр. № 2902/2023г. по описа на РП - В, прекратено с постановление от 28.03.2024 г. на прокурор от същата прокуратура, които вреди се изразяват в изпитани от него болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2024 г. до окончателното плащане, като искът над присъдената сума до пълния претендиран размер до сумата от 20 000.00 лева - е отхвърлен като неоснователен.

Отхвърлени са предявените от Е. М. Е. с ЕГН ********** с адрес: с. К, общ. В против Прокуратурата на РБългария - София искове за заплащане на 1 обезщетение за причинени имуществени вреди поради отнемане на СУМПС по ДП № ЗМ-186/2023г. по описа на ОДМВР - В, пр.пр. № 2902/2023г. по описа на РП - В в размер на 5 600.00 лева, представляващи сбор от платен месечен наем за периода от 01.09.2023 г. до 01.05.2024 г., както и за сумата в общ размер от 348.86 лева, представляваща лихва за забава върху всяка една главница, считано от деня когато е направено съответното плащане, а именно първо число на месеца, за който се дължи всеки месечен наем до предявяване на иска, както и за сумата от 191.00 лева, представляващи разноски за кръвен тест, ведно със законната лихва до окончателното плащане, като неоснователни.

Осъдена е Прокуратурата на Р България - София да заплати на Е. М. Е. с ЕГН ********** с адрес: с. К, общ. В разноски по делото в общ размер от 287.92 лева.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от РМ -прокурор при Районна прокуратура - В, гр. В, ул.

„Дунавска“ № 14 в частта му, в която се осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на Е. М. Е. от с.К, обл. В (ищец) сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. с чл.4 от ЗОДОВ, в резултат на причинени му вследствие на образувано и водено срещу него досъдебно производство № 186/2023 г. по описа на ОДМВР- В, пр. преписка № 2909/2023 г. по описа на РП- В, което е прекратено с Постановление от 28.03.2024г. на РП-В, на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2024г. до окончателно издължаване, както и сумата от 287.92 лева, представляваща разноски по делото .

Иска се да се постанови друго решение, с което да се отхвърлят в цялост предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и срещу Прокуратурата на Република България като недопустими, неоснователни и недоказани.

Поддържа се ,че приетата за установена от съда фактическа обстановка и изградените въз основа на нея правни изводи са неправилни и неточни, което от своя страна води до постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение.

Сочи се ,че неправилно РС-В бил приел, че Прокуратурата следва да 2 носи отговорност по ЗОДОВ при положение, че Е. никога не е привличан в качеството на обвиняемо лице по гореописаното досъдебно производство.

Основателността на претенцията за обезщетение на вреди по чл. 2, ал.1, т.З от ЗОДОВ се обуславяла от неоснователно /незаконно/ поддържано обвинение.

Според нормата на чл. 2. ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление. Разпоредбата на тази норма била ясна- неоснователността / незаконността/ на обвинението е предпоставка за отговорността на правозащитните органи във всички изброени от тази норма хипотези: 1. Когато лицето е оправдано или 2. образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното не е престъпление или 3. Поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Поддържа се ,че ЗОДОВ определял специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица, поради което не можел да се тълкува разширително. Изразът „обвинение в извършване на престъпление“, използван в чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ следвало да се тълкува в наказателнопроцесуалния му смисъл- лицето трябва да е било привлечено в качеството на обвиняем. Съгласно разпоредбата на чл. 46. ал. 1 от НПК в наказателното производство прокурорът повдига и поддържа обвинения за престъпления от общ характер, а по чл. 54 от НПК обвиняем е лицето, което е привлечено в това му качество, при условията и реда на НПК. В настоящия случай обаче ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем, не бил разпитван, не бил призоваван. От материалите по досъдебното производство било видно, че липсва постановление за привличането му като обвиняем, като дори самото производство не е било образувано или водено срещу някого, още по- малко пък спрямо това лице. При това положение не бил налице основен елемент от фактическия състав на нормата на чл. 2, ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, за да се приеме, че действията на съответните органи са били незаконни ,липсвал фактът на повдигане на обвинение за извършено престъпление, както и последващите от това други действия- предявяване на обвинението, разпит на 3 обвиняемия, налагане на мярка за неотклонение и т. н. Ищецът по никакъв начин не бил третиран като обвиняем, за да се приеме, че по някакъв начин е била ангажирана неговата наказателна отговорност.Доколкото спрямо лицето не било образувано наказателно производство, не може да се приеме, че ищецът търпи неудобства, защото липсвала хипотезата на повдигане на незаконно обвинение, а всички останали негативни последици, независимо от какъв характер и интензитет са, попадали извън обхвата на отговорността на Държавата по ЗОДОВ, т. е. те не са предмет на настоящото дело по начина, по който е заведен искът. До привличането като обвиняем не се търпят вреди по смисъла на ЗОДОВ, защото все още няма данни за формиран извод за виновността на лицето по смисъла на чл. 219, ал. 1 от НПК . В този смисъл претенциите на ищеца били недопустими, респ. неоснователни.

На второ място се поддържа,че в хода на първоинстанционното съдебно производство ищцовата страна не успяла да ангажира доказателства за претърпени неимуществени вреди във връзка с воденото досъдебно производство № 186/2023 г. по описа на ОДМВР-В, пр. преписка № 2909/2023 г. по описа на РП-В. Това от своя страна правело исковата претенция неоснователна и недоказана.

С оглед на горното се иска да се отмени като неправилно и незаконосъобразно Решение № 12 от 07.01.2025 г. на Районен съд- В по гр. д.

№ 20241320101245/2024., ГК, III -ти състав, в частта му, с което се осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на Е. М. Е. от с.К, обл. В (ищец) сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. с чл.4 от ЗОДОВ, в резултат на причинени му вследствие на образувано и водено срещу него досъдебно производство № 186/2023 г. по описа на ОДМВР-В, пр. преписка № 2909/2023 г. по описа на РП-В, което е прекратено с Постановление от 28.03.2024г. на РП-В, на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. С чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2024г. до окончателно издължаване, както и сумата от 287.92 лева, представляваща разноски по делото и на негово място да се постанови друго решение, с което да се отхвърлят в цялост предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и срещу Прокуратурата на Република България като недопустими, неоснователни и недоказани.

Въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба ,в който 4 оспорва основателността на жалбата.

Вският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Делото е образувано по искова молба от Е. М. Е. от с. К, общ. В, чрез адв. М. М. и А. Г. против Прокуратурата на РБългария, с която са предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ за причинени имуществени и неимуществени вреди.

Претенциите на ищеца произтичат от това, че на 29.08.2023 г. срещу него е било образувано ДП № ЗМ-186/2023г. по описа на ОДМВР - В, прокурорска преписка № 2909/2023г. по описа на РП - В за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Посочва се, че досъдебното производство е било прекратено на 28.03.2024 г. с Постановление за прекратяване на досъдебно производство на РП - В.

Посочва също, че на ищеца му е съставен АУАН серия СА № 957664/ 29.08.2023г. и че му е наложена ПАМ, с която временно му е отнето свидетелството за управление на МПС. Задържан е за 24 часа в ареста на РУ В.Поддържа, че на ищеца са му били причинени неимуществени и имуществени вреди. Неимуществените вреди в размер на 20 000.00 лева са заради образуваното и водено срещу ищеца наказателно производство, задържане за 24 часа, отнемане на притежаването от него от СУМП и образуване на ДП № ЗМ-186/2023г. по описа на ОДМВР - В, пр.пр. № 2902/2023г. по описа на РП - В за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което впоследствие е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.

1, т. 1 от НК, които вреди се изразяват в изпитани от него болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.

Имуществените вреди в размер на 5600.00 лева са заради това, че ищецът поради наложената ПАМ, не е могъл да управлява автомобил. Това наложило да сключи договор за наем за апартамент в гр. В, тъй като същият живее в с. К и следвало да може да ходи на работа. Месечният наем бил в размер на 700.00 лева. За периода от 01.09.2023 г. до 01.05.2024 г. ищецът е заплатил наем в общ размер на 5600.00 лева, които представляват причинени имуществени вреди, претърпени вследствие на образуваното ДП. Освен това ищецът направил разходи и за кръвна проба в размер на 191.00 лева.

Иска се от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде 5 осъден да заплати на ищеца сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неправомерни действия от страна на РП - В, а именно - задържане за 24 часа, отнемане на притежаването от него от СУМП и образуване на ДП № ЗМ-186/2023 г. по описа на ОДМВР В, пр.пр. № 2902/2023г. по описа на РП - В за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което впоследствие е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, които вреди се изразяват в изпитани от него болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.

Иска се също ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5600.00 лева, представляващи сбор от платен месечен наем за периода от 01.09.2023 г. до 01.05.2024 г. и сумата от 191,00 лева, представляващи разноски за кръвен тест, ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от деня когато е направено съответното плащане, а именно - първо число на месеца, за който се дължи всеки месечен наем до предявяване на иска в общ размер от 348.86 лева.

Ответникът в срока за отговор е оспорил исковите претенции като неоснователни и недоказани. Наведени са доводи, че посоченото ДП е било образувано от МВР без санкцията на Прокуратурата, поради което Прокуратурата на Р България не следва да отговаря по исковите претенции.