Решение № 187 от 12.08.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Велико Търново, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500166 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 45/06.02.2024 г. по гр.д. № 282/2022 г. Окръжен съд Плевен е осъдил А. К. Ф., гражданин на В******** да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД сумата 98981,95 лв., от които 73544,06 лв. усвоена и непогасена главница, в т.ч. редовно изискуема главница в размер на 4571,55 лв., представляваща редовно падежирали вноски от 05.07.2021 г. до 05.04.2022 г. и предсрочно изискуема главница в размер на 68972,51 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.04.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата 3441,71 лв. – редовна възнаградителна лихва за периода 05.07.2021 г. до 12.04.2022 г.; сумата 181,39 лв. – обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода 05.07.2021 г. до 05.04.2022 г.; сумата 21814,79 лв. – отложена възнаградителна лихва за гратисния период, които суми представляват непогасени задължения по договор за студентски кредит, сключен на 26.02.2014 г., обявен за предсрочно изискуем. С решението са отхвърлени предявените искове от „Обединена Българска Банка“ АД против А. К. Ф. за разликата над 73544,06 лв. до 75299,51 лв. относно главницата, за разликата над 3441,71 лв. до 6020,36 лв. и за периода 05.03.2021 г. до 05.07.2021 г. относно претендираната редовна възнаградителна лихва, за разликата над 181,39 лв. до 355,84 лв. и за периода 05.03.2021 г. до 05.07.2021 г. относно претендираното обезщетение за забава, като неоснователни.

Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Обединена Българска Банка“ АД, в частите, в които са отхвърлени частично предявените искове. Изразено е несъгласие с извода на съда за нищожност на клаузата на чл. 4.4 от договора за кредит, като противоречаща на чл. 10, ал. 3 ЗЗД и на чл.

24, ал. 1 ЗКСД. Сочи се, че в договора е предвидено капитализирането не на 1 изтекли лихви, т.е. не на лихви с настъпил падеж, а към главницата са добавяни, съответно олихвявани отложени лихви, чийто падеж не е настъпил към датата на капитализацията и съответно не могат да бъдат изтекли /просрочени/. По тази причина се излага, че нормата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД не намира приложение. Твърди се, че в настоящия случай добавената към главницата отложена лихва не е мораторна, а това е част от възнаграждението на банката за предоставените средства по кредита. Капитализацията на лихви се различава от анатоцизма, като уговорката за капитализация има новативен характер. При капитализацията към неизискуема главница се прибавят неизискуеми лихви, каквато ситуация е налице и в случая. Общият размер на задължението е формирано в съответствие с договора за кредит, като съдържа компонентите, предвидени в чл. 24, ал. 1, т. 1 и 2 ЗКСД. Не се споделя извода за неравноправност на разпоредбата на чл. 4.4 от договора за кредит, по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП. Кредитите по ЗКСД се предоставят от банки, сключили с Министъра на образованието типов договор, който според жалбоподателя има белезите на подзаконов нормативен акт по смисъла на ЗНА. Клаузата на чл. 4.4. от договора за кредит възпроизвежда текста на чл.

10, ал. 2 от типовия договор. Според изричната разпоредба на пар. 12а от ЗЗП неравноправни клаузи в потребителските договори не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби. Излага се още, че клаузата на чл. 4.4 от договора за кредит касае възнаграждението на банката, което е посочено по начин, позволяващ среден потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, точно да разбере обхвата на поетото задължение и икономическите последици от сключването на договора. С оглед на това, е спазено изискването за яснота и разбираемост на договорната клауза. Съдът не се е произнесъл по тези наведени от жалбоподателя доводи.

Моли съда да отмени постановеното решение в обжалваните части, като неправилно, вместо което се постанови друго, с което бъдат уважени изцяло предявените искови претенции, включително и в размерите им, съобразно поисканото пред първата инстанция изменение на исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, чрез назначения особен представител, не е депозирала отговор по тази жалба, но в съдебно заседание заема становище за нейната неоснователност.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от А. К. Ф., чрез назначения особен представител в частите, в които исковете са уважени.

Оспорва се изводът на съда, че сключеният договор за кредит е валиден и е произвел своето действие. Поддържа становището си, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, а именно – поради липса на съгласие. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора за кредит, кредитополучателят се съгласява в отношенията между страните да бъдат прилагани Общите условия на Банката, като по този начин кредиторът е включил в съдържанието на договора и общите си условия. Същевременно, те не са преведени на английски и липсва екземпляр от тях, с положен подпис на кредитополучателя, че е запознат с тях и приема тяхното съдържание. С оглед на това, липсва съгласие от страна на кредитополучателя, че приема общите условия, като неразделна част от договора за кредит. Това според жалбоподателя представлява порок на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр.

2 ЗЗД, което я прави изцяло нищожна. Сочи се, че договорът за кредит се явява недействителен по смисъла на разпоредбите на ЗКСД, доколкото в него са налични нищожни и неравноправни по силата на закона клаузи. Процесният договор е сключен в противоречие с разпоредбите на чл. 17, ал. 4 и ал. 6, чл.

18, ал. 3, чл. 21, ал. 1 и ал. 3, чл. 23, ал. 2 , чл. 24, ал. 1 и ал. 2 ЗКСД. На кредитополучателя не е предоставена по ясен и разбираем начин преддоговорна информация, съгласно чл. 18, ал. 3 ЗКСД и същият не е бил запознат с условията по отпуснатия кредит. Липсата на общите условия 2 обуславя и наличието на неравнопоставеност между страните по договора за кредит.

Отправено е искане да се отмени решението в обжалваните части, като неправилно, вместо което се присъди друго, с което се отхвърлят предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Насрещната страна „Обединена Българска Банка“ АД счита жалбата за неоснователна, като развива подробни съображения.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Решението е допустимо, поради което настоящият състав счита, че следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Пред Окръжен съд Плевен е предявен иск от „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, с правоприемник „Обединена Българска Банка“ АД срещу А. К. Ф. за заплащане на сумите, както следва: главница в размер на 75299,51 лв., редовна възнаградителна лихва в размер на 6020,36 лв., начислена за периода от 05.03.2021 г. до 12.04.2022 г., отложена възнаградителна лихва в размер на 24736,57 лв., начислена за периода от 27.02.2014 г. до 05.02.2021 г., обезщетение за забава в размер на 355,84 лв., начислено за периода от 05.03.2021 г. до 12.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Излагат се обстоятелства за сключен договор за студентски кредит от 26.02.2014 г. между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и ответницата, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 82144,92 лв. Съгласно чл. 1.1. от договора, кредитът се предоставя на кредитополучателя с цел заплащане на 12 броя такси за обучение, всяка една в размер на 6845,41 лв. Крайният срок за погасяване на кредита е 05.02.2031 г.

Кредитът е усвоен от кредитополучателя. Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен, като между страните е договорена възнаградителна лихва в размер на 7 % за целия срок на кредита. Съгласно чл.

4.2 от договора, при погасяване на кредита, кредитополучателят ще ползва гратисен период от 84 месеца, считано от датата на сключване на договора до 05.02.2021 г., през който кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва по кредита. По време на гратисния период Банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, като начислената лихва се капитализира годишно /чл. 4.4 от договора/. Съгласно чл. 3.2 от договора при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредотополучателят държи лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно.

Кредитът е следвало да бъде погасяван, съгласно погасителен план, както следва: 120 месечни анюитетни вноски, всяка една в размер на 1274,17 лв., дължими на 5-то число от съответния месец. Съгласно чл. 6.2 от договора банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай на неплащане от кредитополучателя на три последователни погасителни вноски.

Банката е изпълнила своето задължение за предоставяне на договорената сума, но кредитополучателят не изпълнява задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски с падежи от 05.06.2021 г. до 05.04.2022 г. С оглед на това, Банката упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно 3 изискуем, считано от датата на получаване на препис от исковата молба от ответницата.

С отговора на исковата молба А. К. Ф., чрез назначения особен представител, прави следните възражения: счита, че договорът за кредит е нищожен, поради липса на съгласие, тъй като в него се сочи, че кредитополучателят се съгласява с Общите условия на банката, които не са преведени на английски и не са подписани от ответника; счита, че договорът противоречи на разпоредби от ЗКСД, а именно на чл. 17, ал. 4 и ал. 6, чл. 18, ал. 3, чл. 21, ал. 1 и ал. 3, чл. 23, ал. 2, чл. 24, ал. 1 и ал. 2 ЗКСД, поради което се явява недействителен. На ответника не е предоставена по ясен и разбираем начин преддоговорна информация и същият не е бил запознат с условията по отпуснатия кредит. Клаузата на чл. 4.4. от договора е нищожна, тъй като е в пряко противоречие с разпоредбите на чл. 19, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и ал. 3 и чл.

24, ал. 1, т. 1 ЗКСД. С периодичната капитализация на възнаградителната лихва кредиторът е начислявал лихва върху лихвата, което прави тази клауза нищожна. Счита, че е налице неравнопоставеност между страните по договора за кредит по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, която разпоредба е относима към случая по силата на чл. 17, ал. 5 ЗКСД.

С определение от 14.11.2023 г. по гр.д. № 282/2022 г. на Окръжен съд Плевен е допуснато изменение на предявените искове, като искът за редовна възнаградителна лихва е увеличен от 6020,36 лв. на 11675,61 лв. за периода от 05.03.2021 г. до 06.07.2023 г., искът относно претендираното обезщетение за забава е увеличен на 1665,88 лв. за периода от 05.03.2021 г. до 06.07.2023 г., вместо за сумата от 355,84 лв., претенцията за отложена възнаградителна лихва е намалена на 21814,79 лв., а не както е по исковата молба – в размер на 24736,57 лв. Изменен е и началният момент на законната лихва за забава, като същата се счита предявена от 07.07.2023 г. – от датата на настъпване на предсрочната изискуемост.

С Определение № 1699/27.11.2023 г. по гр.д. № 282/2022 г. на Окръжен съд Плевен е отменено на основание чл. 253 ГПК постановеното определение от 14.11.2023 г. по делото в частите, в които е допуснато изменение на иска за редовна възнаградителна лихва, като е увеличен размерът му на 11675,61 лв. и е увеличен периодът от 05.03.2021 г. до 06.07.2023 г., и в които е допуснато изменение на иска за претендираната лихва за забава, като е увеличен размерът му на 1665,88 лв. и е увеличен периодът на претенцията от 05.03.2021 г. до 06.07.2023 г. В мотивите е прието, че по отношение на тези две претенции е увеличен както размера, така и периода, което на практика представлява предявяване на нови искове, недопустимо да се извърши по реда на чл. 214 ГПК. Тези изводи се споделят от настоящия състав, тъй като разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК допуска изменяне или на основанието на предявения иск в първото съдебно заседание, или на неговия размер, което може да се случи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.