Определение № 260190 от 26.01.2021, Окръжен съд - Пловдив

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260190

26.01.2021г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БОРИС

ИЛИЕВ

МИРЕЛА

ЧИПОВА като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №150 по описа за 2021г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна частна жалба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника му адв. В. Г., срещу Разпореждане №62507/29.12.2020г., постановено по ч. гр. д. №17267 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, ХIV гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от дружеството заявление вх. №55806 от 22.12.2020г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу М.З.Г., ЕГН **********. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено и се постанови издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление.

След преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС- Пловдив е образувано по заявление на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М.З.Г., ЕГН **********, за сумата от 77,46 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 19.07.2018г. и допълнително споразумение от 28.08.2018г., подробно описани в заявлението.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че заявлението следва да бъде отхвърлено, тъй като претендираното от заявителя вземане се основава на неравноправна съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП клауза в договора, предвиждаща че потребителят дължи неустойка при предсрочното му прекратяване в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока им, но не повече от трикратния им размер. Изложил е съображения, че посочената клауза позволява на доставчика да получи цената на самата услуга, независимо че не предоставя такава на потребителя, както и че размерът на неустойката не е съобразен с обема на неизпълнението на потребителя /оставащия срок на договора/ и евентуалните вреди на търговеца от това.

Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от

ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. В случая заявителят е поскал издаването на заповед за изпълнение за вземане за неустойки по договор за мобилни услуги от 19.07.2018г. и допълнително споразумение към него от

28.08.2018г., подробно описани в заявлението. Видно от приложените към заявлението заверени копия от договора и допълнителното споразумение, в тях са налице идентични клаузи, съгласно които в случай на прекратяването им преди изтичане на срока им по вина или искане на потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти по техния стандартен размер. Според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност посочените клаузи да са неравноправни съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 от ЗЗП. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял.

Последните не следва да се съизмерват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне на определени услуги за абоната, които след прекратяването на договора вече няма да бъдат предоставяни и за предоставянето на които не съществува пречка да бъде сключен договор с друг абонат. Отделно от това в конкретния случай размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор, а с т.нар. „стандартни“ месечни абонаменти, които са в по- висок размер. При това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като в ситуация, при която до изтичане на срока на договора остават три и по- малко месеца той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надвишаващо сумата, която би получил при изпълнение на договора.

Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №62507/29.12.2020г., постановено по ч. гр. д. №17267 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, ХIV гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, заявление вх. №55806 от 22.12.2020г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу М.З.Г., ЕГН **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: