Решение № 2899 от 02.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2899 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100503511 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД срещу решение № 10180/16.09.2022 г. по гр.д. № 47446/2021 г. по описа на СРС, 49 състав. С посоченото решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу М.

Б. Ц. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 263,73 лв., представляваща цена за водоснабдителни услуги за периода от 30.06.2017 г. до 18.08.2019 г., аб. № 1766467, мораторна лихва върху посочената главница в размер на 25,16 лв. за периода от 30.09.2017 г. до 01.09.2019 г., 753,75 лв., представляваща цена за водоснабдителни услуги за периода от 10.08.2017 г. до 09.08.2019 г., аб. № 1295472, мораторна лихва върху посочената главница в размер на 71,12 лв. за периода от 21.10.2017 г. до 01.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 58710/2019 г. по описа на СРС, 49 състав.

Въззивникът - „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, твърди, че решението е неправилно и моли същото да бъде отменено, като исковете бъдат уважени. Счита за доказано по делото, че е предоставил на ответника водоснабдителни 1 услуги с цена в размер на претендираните суми. Претендира разноските по производството.

Въззиваемият – М. Б. Ц., оспорва жалбата, като счита, че първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Водоснабдяване и канализацияВарна“ ООД с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу М. Б. Ц., за установяване дължимостта на сумите, както следва: 263,73 лв., представляваща цена за водоснабдителни услуги за периода от 30.06.2017 г. до 18.08.2019 г., аб. № 1766467, мораторна лихва върху посочената главница в размер на 25,16 лв. за периода от 30.09.2017 г. до 01.09.2019 г., 753,75 лв., представляваща цена за водоснабдителни услуги за периода от 10.08.2017 г. до 09.08.2019 г., аб. № 1295472, мораторна лихва върху посочената главница в размер на 71,12 лв. за периода от 21.10.2017 г. до 01.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 58710/2019 г. по описа на СРС, 49 състав.

С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

Не се спори между страните, че в процесния период от 30.06.2017 г. до 18.08.2019 г. и от 10.08.2017 г. до 09.08.2019 г. ответникът е бил потребител на водоснабдителни услуги за аб. № 1766467 и аб. № 1295472, открити за обект, представляваща ап. 48, намиращ се в гр. Варна, ж.к. *******.

Спорен по делото е въпросът, дали „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД е предоставило на ответника М. Б. Ц. водоснабдителни услуги с цена в размер на 263,73 лв. за периода от 30.06.2017 г. до 18.08.2019 г., аб. № 1766467, както и с цена в размер на 753,75 лв. за периода от 10.08.2017 г. до 09.08.2019 г., аб. № 1295472.

Първоинстанционният съд е стигнал до фактически и правни изводи за недоказване на този факт, които се споделят и от настоящия съдебен състав.

Въззивникът твърди, че за аб. № 1295472 се дължи цена за водоснабдителни услуги, отчитани с водомер с фабричен номер 14721459 до показание от 426 куб.м., а за аб. № 1766467 – водоснабдителни услуги, отчитани с водомер с фабричен номер 14721488 до показание от 147 куб.м. По делото обаче липсват доказателства, от които при условията на пълно и главно доказване да се установява, че действително в 2 процесните периоди са потребени водоснабдителни услуги в посочения обем и на цена в размер на претендираните суми.

От представените таблици за отчетеното количеството на консумирана вода за аб. № 1766467 и за аб. № 1295472 не може да се направи извод, че действително е потребена водоснабдителна услуги в претендирания обем, тъй като за част от месеците липсва подпис на потребителя срещу отчетените показания на водомерите, а освен това същите са водени до м.04.2019 г., а исковата претенция е за период до м.08.2019 г.

В тази връзка следва да се посочи, че не е ангажирано доказателствено искане от страна на въззивника (ищец в първоинстанционното производство) за допускане на съдебно-техническа експертиза за установяване на обема и цената на потребените водоснабдителни услуги, като с оглед естеството на претенцията са необходими специални знания от компетентността на техническата експертиза за доказване на тези факти.

По делото са представени фактури и извлечения от счетоводната система на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, които обаче са оспорени от ответника и не са годно доказателство за установяване на цената на реално предоставените водоснабдителни услуги в процесния имот, доколкото са изготвени от ищеца. С оглед посоченото и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета в първоинстанционното производство, се явява без доказателствена стойност за установяване на спорния факт, доколкото същата е изготвена на базата на счетоводните записвания при ищеца.

Следователно, не се установява при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е предоставил в имота водоснабдителни услуги с цена в размер на 263,73 лв. за периода от 30.06.2017 г. до 18.08.2019 г., аб. № 1766467, както и с цена в размер на 753,75 лв. за периода от 10.08.2017 г. до 09.08.2019 г., аб. № 1295472.

Ето защо, главните искове с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и обусловените акцесорни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД подлежат на отхвърляне.

При посочените мотиви обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата в размер на 600 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10180/16.09.2022 г. по гр.д. № 47446/2021 г. по описа на СРС, 49 състав.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК *******, да заплати в полза на М. Б. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 600 лв. – разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4