Протокол № 2484 от 29.11.2021, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 2484 гр. С., 23.11.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: А.СТ.Я. при участието на секретаря А.М.М.

Сложи за разглеждане докладваното от А.СТ.Я. Гражданско дело № 20211110134442 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

ИЩЦИТЕ – редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв.

Й.а, с пълномощни, представени днес.

ОТВЕТНИКЪТ /ФИРМА/ – редовно призован, представлява се от адв.

М., с пълномощно, представено днес.

ОТВЕТНИКЪТ /ФИРМА/ – редовно призован, представлява се от юрк.

М., с пълномощно по делото.

Страните /поотделно/ – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА писмо от 20.10.2021 г. на Заместник-министъра на здравеопазването, видно от което е уведомил националните консултанти в съответните медицински специалности за определяне на специалисти за вещи лица.

ДОКЛАДВА удостоверение от НОИ от 30.09.2021 г., в което са посочени получените от ищците във връзка със смъртта на техния наследодател обезщетения от общественото осигуряване.

ДОКЛАДВА писмо от 30.09.2021 г. от *******, към която е приложена медицинската документация, изискана от съда по реда на чл. 186 ГПК.

Адв. Й.а – Поддържам предявените искове. Запозната съм с проекта за доклад. Нямам възражения по същия. Освен изложените вече обстоятелства 1 относно проведеното на починалия в ******* лечение, уточняваме, че на 27.12.2018 г., в 18:30 часа му е назначена лечебна физкултура /ЛФК/. Това е отразено на стр. 71 от историята на заболяването, която ние сме представили с исковата молба На 29.12.2018 г. е направено образно изследване рентгенография на бял дроб и сърце, в резултата е отразено плеврален излив вляво /на стр. 144 от същата история на заболяването/. Следва интубиране на същата дата в 22:00 часа, включване на изкуствена белодробна вентилация /на стр. 116 от историята на заболяването/. Всички тези обстоятелства доуточнявам във връзка с твърдението в исковата молба, че смъртта е настъпила поради лекарска грешка. Твърдя, че тази назначена лечебна физкултура - извършено раздвижване на пострадалия, е довела до перфорацията на белия дроб, която е настъпила в същия ден. Както се вижда, констатирана е в образното изследване, предприети са действия. Очевидно обаче несполучливи. Допълвам исковата молба в този смисъл. Нямам други доказателствени искания. Водим свидетеля.

Адв. М. – Оспорвам предявените искове по изложените в отговора на исковата молба съображения. Запознат съм с проекта за доклад. Нямам възражения по същия. Не водя допуснатия ни свидетел, тъй като вече е напуснал дружеството. Ето защо моля да допуснете разпита му при режим на призоваване. Представям молба с адрес. Представям и моля да приемете извадка, от която са видни точните часове на получените сигнали в дежурната част на фирмата за съответните обекти, които е трябвало да бъдат посетени.

Нямам други доказателствени искания.

Юрк. М. – Оспорвам предявените искове по изложените в отговора на исковата молба съображения. Запозната съм с проекта за доклад. Нямам възражения по същия. Нямам други доказателствени искания.

Адв. Й.а – Да се допусне разпит на свидетеля при режим на призоваване. Да се приемат писмените доказателства.

Страните /поотделно/ – Да се приемат всички представени в днешното съдебно заседание писмени доказателства, както и представените преди заседанието такива.

С оглед становищата на страните и на основание чл.145, ал. 3 ГПК , СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА делото съобразно проект за доклад, обективиран в определение от 13.09.2021 г.

2

ПРИЕМА като писмени доказателства следните документи: удостоверението от НОИ от 30.09.2021 г., медицинската документация, към писмото от ******* от 30.09.2021 г., както и представените от /ФИРМА/ в днешното съдебно заседание документи.

ОТМЕНЯ определението по чл. 140 ГПК в частта, с която на ответника /ФИРМА/ е допуснат свидетел е при режим на довеждане.

ДОПУСКА разпит на свидетеля В.Т.С. при режим на призоваване за установяване на същите обстоятелства.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 100 лева, вносим от ответника в едноседмичен срок от днес.

УКАЗВА на ответника в срока за представяне на депозит да представи и телефонен номер за призоваване на свидетеля.

Адв. Й.а – В отговора на втория ответник се сочи, че се разминават презимето и фамилията на единия от посочените от нас доктори - в списъка и в полицата. Ние сме посочили, че е лекуван от д-р Л.С.С.. Така е и по епикриза, т.е. считаме, че така са имената. Обаче вторият евентуален ответник твърди, че в списъка към полицата, и наистина така е отразено, лицето се казва Л.С.С.. Моля да ми бъде издадено съдебно удостоверение, което да ми послужи пред болницата, за да се снабдя с информация дали лицето е едно и също, както и да уточни какви са имената на лицето.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 192 ГПК от ***, гр. *** в едноседмичен срок от съобщението да представи документ, от който да е видно дали д-р Л.С.С. е идентичен с присъстващия в списъка на застраховани лица лице Л.С.С., в застраховката, валидна към 23.12.2018 г. , сключена със /ФИРМА/.

Страните /поотделно/ – Нямам други доказателствени искания на този етап.

В залата се въведе свидетелят, доведен ищците.

СЪДЪТ

ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля.

СНЕМА самоличността на свидетеля, както следва:

Е.К.Д. – л.к. № ***, издадена на 27.10.2016 г., от МВР – гр. ***, 55 години, неосъждана, без дела със страните. Роднина по съребрена линия от втора степен на С. КР. ИВ. и от трета степен на останалите двама ищци.

3

Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 НК. Свидетелят обеща да каже истината.

РАЗПИТАН СВИДЕТЕЛЯТ КАЗА – Сестра съм на С.. По-малка съм от нея с три години. Много сме близки. Ние бяхме непрекъснато заедно и като семейства, и като деца. През 1982 г. беше годежът на С. и М., а се ожениха в началото на следващата годината - през м. април 1983 г. Ц.

/племенницата ми/ е родена на 05.10.1983 г., а М. /племенникът ми/ е роден на 07.09.1987 г. Нашият град е малък. Цял живот живеем в един град - ***.

Децата израснаха заедно. Събирали сме се цял живот по всякакви поводи.

Познавам мъжа на С. от 1982 г. Ожениха се по любов, за 3 месеца. Оттогава не са имали раздели. Никой не е пътувал в чужбина, за да работи и да са се разделяли. Той се казваше М. М. И.. Беше пожарникар. След това ги пенсионираха, тъй като нямаше бюджет. Не помня кога точно ги пенсионираха. Той беше на 46 години. Значи е било някъде през 2006-2007 г. когато се пенсионира. Той тогава много се притесни и направи този исхемичния инфаркт от притеснение, че остава без работа. Просто му стана зле, влезе в болница и после казаха, че е имал лек инфаркт, исхемичен, от нерви. Той беше диабетик, някъде от около 2000 г. Той беше набор `61, на 13 май беше роден. Съпругът ми е от 1994 г. с диабет, докато зет ми е някъде от около 2000 г. е с диабет. След този инфаркт нямаше поражения. Казаха, че няма и следи от такова нещо да е прекарвал. Контролираше диабета с лекарства. Не мога да Ви кажа последно какво пиеше. Той беше здрав мъж, пожарникар, с мускули. Спортист цял живот беше. Имаше 110-ина килограма, но беше над 1,80 м. висок. Беше добре сложен мъж, с доста мускулна маса. След като го пенсионираха, той беше пазач, за да може да си издържа семейството. Помагаше и на дъщеря си, защото съпругът беше, така да кажем, не добър баща и съпруг. Те даже нямаха по-едно време и средства за препитание, та М. издържаше и нея с децата. Той затова се притесняваше толкова много. Сестра ми винаги е работила на позиции, които са с по-ниско заплащане. Той винаги ги е издържал всичките. Затова се беше притеснил много какво ще работи. Намери си работа. Беше пазач и после започна в /ФИРМА/ като охранител. /ФИРМА/ е охранителна фирма от рода на СОТ. Работеше там като охранител, като патрул. Не мога да кажа откога точно започна там да работи. Той трябваше на 24-ти декември да е на работа.

Сигурно 2018 г. беше. Ходихме, пазарувахме, защото на 25-и декември винаги се събираме. Той беше пазарувал подаръци за всички, за децата си, направи си обяд. На 24-ти декември вечерта сестра ми беше сама. Мисля, че на 24-ти декември беше сама, но дали е станало тогава, сега вече в момента не мога да се сетя. И той просто повече не го видяхме. Аз разбрах от разказа на сестра ми. Тя ми се обади веднага, защото аз живея много близо до болницата. Мисля, че беше 24-ти декември. Веднага отидох и аз. Тя плачеше.

Казаха, че операцията още продължава и аз я прибрах. Това ни казаха, че имало сигнал за СОТ в бившето КЗК - беше Завод за кондензатори, а сега 4 мисля, че там се намира някаква фирма за коли. Получили сигнал, с колегата му са отишли на обход, видели са, че няма никакво проникване или нещо друго. Тръгнали да си ходят и той казал, че ще отиде до тоалетната по малка нужда вътре в двора на самия обект. Някъде отстрани, защото му се ходило до тоалетна. От диабета ходеше доста по-често до тоалетна. Отишъл е, стъпил е някъде. Тогава беше валяло сняг, съвсем лека опрашка. Той е стъпил и е пропаднал, доколкото разбрах върху някаква шахта, не знам точно какво е било. Или канал с железа и той е паднал там. Бил е с колегата му. Не знам името на колегата му. Той го е закарал в болницата. Веднага са го взели.

Казали са, че е пукнат далакът и са изпотрошени ребра. И започнала операцията. Операцията беше много дълга. Сестра ми като ми се обади, ми каза, че е сполучлива, сигурно бяха минали 4-5 часа. Преведоха го в реанимация и сестра ми ходеше всеки ден и се обаждаше да види какво става.

Единия ден ми се обади и каза, че е много зле. Той беше добре уж вече, казаха, че е добре. Мисля, че беше на 29-и декември - обади ми се сутринта, беше отишла да го види. Плачеше по телефона, защото са казали, че „бил хванал самолета“, че бил много зле, на командно дишане. „Бил хванал самолета“ е бил изразът на сестрата, не мога да Ви кажа какво означава, но това съм го запомнила. Тя искаше да го закарат веднага в гр. С., те не им позволиха още веднага да го вдигнат, защото им казаха, че са счупени ребрата на няколко места, не на едно и че е много опасно да се мести и че на тяхна отговорност и няма да доживее до гр. С., ако реброто му се забие в белия дроб и го пробие. Анестезиологът и лекуващият лекар са казали, че са му счупени ребрата. Д-р А. знам, че категорично беше забранил да се мести и въобще да се движи. Това и при постъпването, и след това - като беше в реанимация. Д-р А. беше началник на реанимацията. И понеже бяха почивни дни, докато го открият, той да уреди лечение в гр. С., да го приемат, в коя болница, го преведоха чак на 31-ви декември в гр. С.. Сестра ми искаше още веднага - на 25-ти декември, после на 29-ти декември, когато казаха, че не е добре. Те искаха, но не им позволиха. Казаха, че е много опасно и, че трябва те да си го транспортират с тяхна линейка. Нито сестра ми го е виждала, нито аз. Той дойде в гр. С. сигурно на 31-ви декември, в Александровска болница.

В гр. С., доколкото знам, веднага са му направили дренаж, защото белият дроб е бил пробит. Включили са го на апаратура. Знам, че два пъти получаваше сепсис от това, където той два дена е бил целият в кръв вътре. В гр. ***, освен това, което за дишането са му правили, нищо друго не е направено. И в гр. С. два пъти направи сепсис. Със специална апаратура, даже сестра ми подписа, за да му направят нещо като хемодиализа – извеждаха кръвта, всичко се преработваше и се връщаше и бяха го възстановили. Даже говореха на сестра ми, че той не се събужда, но другите му показатели вече са много стабилни. Накрая той си отиде. Казаха в гр. С., че е защото два дни е седял в кръв в гр. *** - оттам са тези съсиреци в мозъка. Няколко пъти давахме кръв. Някъде около 22-ма човека сме се търсили - всичките, включително и аз съм давала кръв. Роднини, приятели, от пожарната 5 всичките му бивши колеги. Не познавам лично никой от лекуващите му лекари в гр. ***. Сестра ми с връзки се добра до д-р А., за да може да се свържат през почивните дни с него. Търсиха обяснение от докторите в гр.