Решение № 248 от 26.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Благоевград, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20261200500552 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община Благоевград срещу Решение № 109 от 20.02.2026 г., постановено по гр. д. № 1564/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград. С атакувания акт първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на Община Благоевград, че К. С. С. е собственик на основание придобивна давност на поземлен имот с площ от 756 кв.м., находящ се в с. *********, представляващ имот с пл. № 1100026 по кадастралния план на ********* от 2002 г., който по скица-проект представлява ПИ с проектен идентификатор ***. Общината е осъдена да заплати на ищеца сторените по делото разноски.

Въззивникът Община Благоевград излага доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Поддържа, че съдът е формирал изводите си при непълно и незадълбочено изследване на доказателствата. Основният аргумент е, че процесният имот представлява земеделска земя, която по силата на чл. 19, ал.

1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е станала общинска собственост, за което е съставен Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 13700/09.08.2024 г. Поради това се твърди, че имотът е непродаваем по давност съгласно чл.

7 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 86 от Закона за собствеността (ЗС). Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

Въззиваемата страна К. С. С., чрез процесуалния си представител адв. И. Н., оспорва в о.с.з. жалбата като неоснователна. Излага съображения, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа, че имотът никога не е имал статут на земеделска земя, а е представлявал дворно място в рамките на урбанизирана територия (околовръстен полигон), поради което не попада в обхвата на ЗСПЗЗ и не е могъл да стане общинска собственост на основание чл. 19 от същия закон. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Благоевградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите 1 на страните и извърши служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от компетентен състав, в предвидената от закона форма и е по предявен иск, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

По същество решението е и правилно.

Първоинстанционният съд е изградил своите правни изводи въз основа на правилно установена и изчерпателно обсъдена фактическа обстановка, която настоящият състав възприема изцяло. От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че ищецът К. С., присъединявайки владението на своите праводатели – баща и дядо, е упражнявал фактическа власт върху процесния имот от края на 60-те/началото на 70те години на XX век. От показанията на свидетелите К. З. и С. В., които съдът кредитира като логични, безпротиворечиви и основани на преки впечатления, се установява, че имотът е бил част от по-голямо дворно място, разделено между наследниците. Оттогава процесната част е била оградена с трайна ограда от мрежа и бетонови колове, в нея е построена жилищна сграда (преди 1982-1984 г.) и имотът се е ползвал като двор с насаждения.

Владението е било явно, несмущавано и непрекъснато в продължение на повече от 50 години, като нито Общината, нито трети лица са предявявали претенции до съставянето на АЧОС през 2024 г.

Основният спорен въпрос по делото е правният – дали процесният имот е земеделска земя, станала собственост на Общината по силата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, или е имот в урбанизирана територия, годен обект на придобивна давност.

Въззивният съд намира, че правилно районният съд е приел, че имотът не е земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ. Съгласно легалната дефиниция на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ, земеделски са земите, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон. От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от в.л. инж. Р.С., се установява, че към 1980-1982 г. имотът попада в територия, оградена с плътна черна линия, съответстваща на околовръстен полигон на застроената част на махала „*********“. Този факт, подкрепен от свидетелските показания за наличие на стара жилищна сграда и трайно ползване на имота като дворно място, категорично го изключва от обхвата на земеделските земи.

След като имотът не е земеделска земя, той не може да бъде включен в общинския поземлен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Тази разпоредба касае единствено земеделски земи, които са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ (т.е. били са включени в ТКЗС, ДЗС и др.), но са останали незаявени от правоимащите. В тежест на Общината, която се позовава на този придобивен способ, е да докаже, че имотът е бил земеделска земя, включена в кооперативно стопанство. Такива доказателства по делото не са представени. Напротив, експертизата установява, че имотът не е попадал в блокове на ТКЗС/ДЗС.

Поради това, съставеният АЧОС № 13700/09.08.2024 г. е без правно основание. Съгласно чл.

5, ал. 3 от ЗОС, актът за общинска собственост има само констативно, но не и правопораждащо (конститутивно) действие. Той не може да създаде право на собственост за Общината, ако такова не е възникнало по силата на закона.

Тъй като имотът не е придобил статут на общинска собственост, нито публична, нито частна, по реда на ЗСПЗЗ, то по отношение на него са неприложими законовите забрани и мораториуми за придобиване по давност, на които се позовава въззивникът. Ищецът е установил по безспорен начин наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.

79, ал. 1 от ЗС – упражняване на фактическа власт (corpus) с намерение за своене (animus) в продължение на повече от 10 години. Презумпцията по чл. 69 от ЗС не е оборена от 2

Общината.

С оглед на изложеното, предявеният установителен иск за собственост е основателен и доказан. Атакуваното решение, с което той е уважен, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, въззивната жалба е неоснователна и на въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и в размер на 1000,00 евро за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 109 от 20.02.2026 г., постановено по гр. д. № 1564/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА Община Благоевград, ЕИК 000024695, да заплати на К. С. С., ЕГН **********, сумата от 1000 /хиляда/ евро, представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3