Решение № 130 от 26.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Пловдив, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20225000500172 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260008/17.01.2022 г. по гр.д. 2534/2018 г. Окръжен съд – Пловдив е отхвърлил като неоснователни предявените от Д. ИЛ. С. против Частен съдебен изпълнител Т. И. Л. с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, с адрес на дейността – ***********, представляван от процесуален пълномощник – адвокат Г.К., със служебен адрес - ************, искове с правно основание чл. 441, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в следното образуване на изп.д. № *************, без съдебният изпълнител да предупреди и да заяви на кредитора, че не желае да образува изпълнително производство след изтичането на давностните срокове, както и че той ще следва да понесе значителни щети за отговорността за нанесени вреди от тези си действия, незаконосъобразно извършване на публична продан на следните четири недвижими имота и продажба на същите на значително по-ниски цени: поземлен имот с идентификатор *********, находящ се в село М., Община А., област П. по КККР, одобрени със Заповед № *******/12.05.2004 1 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „Б.“, площ: 5726 квадратни метра; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада; стар идентификатор: няма; с номер по предходен план:

******; при граници на ПИ: *********, *********, *********, *********, *********, *********; поземлен имот с идентификатор *********, находящ се в село М., Община А., област П. по КККР, одобрени със Заповед № *******/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „Б.“; площ: 6857 квадратни метра; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада; стар идентификатор: няма; с номер по предходен план: ******; при граници на ПИ: *********, *********, *********, *********, *********; поземлен имот с идентификатор *********, находящ се в село М., Община А., област П. по КККР, одобрени със Заповед № *******/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „Р. Б.“; площ:

8151 квадратни метра; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: пасище; стар идентификатор: няма; с номер по предходен план: ******; при граници на ПИ: ********, *********, *********, *********, *********; поземлен имот *********, находящ се село М., Община А., област П. по КККР, одобрени със Заповед № *******/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „К. Г.“; площ:

3077 квадратни метра; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: пасище; стар идентификатор: няма; с номер по предходен план: ******; при граници на ПИ: *********, *********, които вреди се изчисляват на разликата между цената, на която имотите са продадени и цената, която би получил ищецът, ако бе продал сам същите, в това число: за поземлен имот с идентификатор ********* - 188573.97 лева; за поземлен имот с идентификатор ********* - 351398.86 лева; за поземлен имот с идентификатор ********* - 420809.77 лева и за поземлен имот с идентификатор ********* - 500221.11 лева; осъден е Д. ИЛ. С. да заплати на Частен съдебен изпълнител Т. И. Л. сумата от 455.25 лева разноски по производството; осъден е Д. ИЛ. С. да заплати на адвокат Г.Я. К. сумата от 35340.06 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ и съдействие на ответника по гр.д. № 2534 по описа на Окръжен съд – Пловдив, ІV гр.с. за 2018 г. – Частен съдебен изпълнител Т. И. Л.; като Решението е постановено при участието на „Д** - О.З.“ ЕАД, ЕИК - *********, със седалище в град С. и адрес на управление – ул. „Г. Б.“ № *, както и на „ЗД Е.“ 2

АД, ЕИК - **********, със седалище в град С. и адрес на управление – бул.

„Х. К.“ № **, като трети лица-помагачи на страната на ответника Частен съдебен изпълнител Т. И. Л.; отхвърлени са като неоснователни предявените от Д. ИЛ. С. против Д. З. Б. с ЕГН - **********, от град А., ул. „И.“ № *, искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 11457 лева като сбор от обезщетения за вреди от незаконосъобразно образувано изп.д. № ************* по описа на ЧСИ рег. № *** – Т. Л., след като давността за вземането, негов предмет е изтекла, което е установено с влязло в сила решение постановено по гр.д. № 912 по описа на Районен съд – А. за 2017 г., които вреди съставляват разходи за извършвани различни действия с цел защитата на С. по изпълнителното производство, в това число: сумата от 60 лева, преведени по изп. дело № **/**** г. на 27.10.2015 г. и 5 лева такси и комисионни към банката; сумата от 27 лева, от които 25 лева, преведени на 27.10.2015 г. по изп. дело и 2 лева такси и комисионни към банката; сумата от 65 лева, от които 60 лева, преведени по изп. дело на 09.12.2015 г. и 5 лева такси и комисионни към банката; сумата от 27 лева, от които 25 лева, преведени на 09.12.2015 г. по изп. дело и 2 лева такси и комисионни към банката; сумата от 30 лева, от които 25 лева, преведени по изп. дело на дата 14.12.2015 г. и 5 лева такси и комисионни към банката; сумата от 65 лева, от които 60 лева, преведени по изп. дело на дата 20.01.2016 г. и 5 лева такси и комисионни към банката; сумата от 27 лева, от които 25 лева, преведени по изп. дело на дата 20.01.2016 г. и 2 лева такси и комисионни към банката; сумата от 27 лева, от които 25 лева, преведени по изп. дело на дата 19.09.2016 г. и 2 лева такси и комисионни към банката; сумата от 88 лева, от които 84 лева, преведени на 20.09.2016 г. по изп. дело и 4 лева такси и комисионни към банката; сумата от 6 лева, платена на 12.09.2018 г. за такси по изп. дело; сумата от 7230 лева, заплатени по банков път на 30.04.2015 г. за погасяване на дълга по изп. дело; сумата от 200 лева, платена по банка на 25.05.2015 г. за погасяване на дълга по изп. дело; сумата от 100 лева, платена чрез банков превод на 30.06.2015 г. за погасяване на дълга по изп. дело; сумата от 2500 лева, платена по банков път на дата 24.08.2015 г. за погасяване на дълга по изп. дело и сумата от 1000 лева, платена за адвокатски хонорар по изп. дело № **/**** г., както и предявените от Д. ИЛ. С. против Д. З. Б. искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД за заплащане на сумата от 5927 лева, като получена на отпаднало основание от извършена по изп.д. № 3

************* по описа на ЧСИ рег. № *** – Т. Л. публична продан на четири недвижими имота, в това число от продажбата на поземлен имот с площ от 3077 квадратни метра, находящ се в село М., Община А., местността „К. г.“ - 935 лева; от продажбата на поземлен имот с площ от 5726 квадратни метра, находящ се в село М., Община А., местността „Б. - 1380 лева; от продажбата на поземлен имот с площ от 6857 квадратни метра, находящ се в село М., Община А., местността „Б.“ - 1650 лева и от продажбата на поземлен имот с площ от 8151 квадратни метра, находящ се в село М., Община А., местността „Б.“ - 1962 лева, поради установяване с влязло в сила решение постановено по гр. д. № 912 по описа на Районен съд – А. за 2017 г., че С. не дължи изпълнение на вземанията, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № ************* по описа на ЧСИ рег. № *** – Т. Л., със същото Решение е осъден Д. ИЛ. С. да заплати на Д. З. Б. сумата от 2500 лева разноски по производството.

Недоволен от така постановеното решение жалбоподателят Д. ИЛ. С. чрез адвокат Н.И. И., вписана в Адвокатска колегия – С. го е обжалвал. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, недостатъчно мотивирано, необосновано е и е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат се доводи във връзка с наличие на съществено писмено доказателство – съдебно решение по гр.д. 912/2017 г. на Районен съд - А., които не са били взети предвид от съда, твърди се изтекла погасителна давност и нейния срок, заявява се, че съдът не е зачел задължителна сила на постановено предходно съдебно решение, че самият жалбоподател не е злоупотребявал с права.

Анализира се експертно заключение, детайлно се сочат предявените искания срещу ответниците, като се иска отмяна изцяло на първоинстанционното решение и уважаване на исковите претенции в пълнота.

Ответникът - ЧСИ Т. И. Л. чрез процесуалния си пълномощник – адвокат Г.Я. К., вписан в Адвокатска колегия - П.. Счита жалбата за неоснователна.

Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски. Сочи доводи, като излага хронологията на изпълнителното дело, анализира постановени съдебни актове, както и изложените в жалбата твърдения за изтекла погасителна давност. Коментира се предходно процесуално поведение на ищеца, както и приетите от окръжния съд 4 експертизи. Цитира се съдебна практика относно предприети изпълнителни действия и давността.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – ищец, засяга се неблагоприятно за него отхвърлително първоинстанционно решение, по съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима. При осъществяване на служебната проверка по чл.

269 от ГПК настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

След преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Ищецът Д. ИЛ. С. чрез пълномощника му адвокат Н.И. е внесъл пред Пловдивски окръжен съд (ПОС) искова молба, в която твърди, че в полза на Д. З. Б. са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 08.11.2011 г. по гр. дело № 2063 по описа на Районен съд – А. за 2011 г. за следните вземания: за сумата от 12200 лева – главница, дължима по запис на заповед, издаден на 30.12.2008 г. в А., с падеж – 30.12.2008 г., ведно със законната лихва от датата на издаване на изпълнителния лист до окончателното й изплащане и за сумата от 1650 лева – разноски по производството, за принудителното събиране на които е образувано изп.д. № *** по описа на ДСИ при Районен съд – А. за 2011 г., след прекратяването на което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е образувано изп.д. № ** по описа на ДСИ при Районен съд – А. за 2015 г., продължено от Частен съдебен изпълнител рег. № *** - Т. Л., с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, под № **/** г., в хода на което след извършени публични продажби на 4 поземлени имота – негова собственост: с постановление от 08.10.2015 г. на „С. З. З.“ ООД е възложен поземлен имот, находящ се в село М., Община А., местността „К. Г.“ с площ от 3077 квадратни метра за сумата от 935 лева; с постановление от 23.12.2015 г. на М.

Г. Г. са възложени поземлен имот, находящ се в село М., Община А., местността „Б.“ с площ от 5726 квадратни метра за сумата от 1380 лева, поземлен имот, находящ се в село М., Община А., местността „Б.“ с площ от 6857 квадратни метра за сумата от 1650 лева и поземлен имот, находящ се в село М., Община А., местността „Р. б.“ с площ от 8151 квадратни метра за сумата от 1962 лева. На 14.12.2017 г. е постановено решение по гр. дело № 5

912 по описа на Районен съд - А. за 2017 г., влязло в сила на 12.07.2018 г., с което е признато за установено, че ищецът Д.С. не дължи на Д.З. Б. сумите по изпълнителния лист издаден от Районен съд – А. на 08.11.2011 г. по гр.д. № 2063 по описа на същия съд за 2011 г., предмет на изпълнително дело № **/**** г. по описа на ЧСИ Т. Л. поради изтекла двугодишна давност по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК и неизвършване на действия в период от 4 години и 1 месец от последното по изпълнителното дело действие – 22.12.2011 г. С оглед на постановено от Районен съд – А. решение по гр. д. № 912/17 г. ищецът е твърдял, че у него е възникнал правен интерес от образуването на настоящото производство за възстановяване на всички произтекли вреди от изпълнителното производство след изтичане на давността по чл. 433, ал. 2, т.